БРИКС вече касае геополитиката, а не икономиката

БРИКС вече касае геополитиката, а не икономиката
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    11.11.2019
  • Share:

БРИКС, една от най-мощните концепции, появила се в политическата икономия през този век, няма много смисъл днес, обяви S&P Global Ratings в бележка по имейл миналата седмица. Но дори и това да е вярно за икономическия анализ, съкращението, вкарано в употреба от анализатора на Goldman Sachs Джим О'Нийл, предсказа настоящата геополитическа реалност, която не се обслужва добре от институциите на 20 век, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Акронимът означава Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, като последната е добавена по-късно и не е била в първоначалната публикация на О’Нийл от 2001 г., нито в последващата от 2003 г. И двата документа прогнозираха, че най-големите четири от незападните икономики в крайна сметка ще отговарят за много по-голям дял от световната икономическа продукция, изпреварвайки големите европейски икономики. Инвеститорите бяха предупредени, че ще сбъркат, ако пропуснат възможността да се включат в тази глобална промяна.

Идеята често се отхвърляше като маркетингово средство, начин да се постави етикет върху нещо, което никой не би могъл да пропусне, а именно растежът на големите нововъзникващи икономики. Онези, които го виждат по този начин, биха могли да се почувстват прави от бележката на S&P, според която „различаващата се дългосрочна икономическа траектория на петте страни отслабва аналитичната стойност на разглеждането на БРИКС като съгласувана икономическа групировка“.

Но подобно на много случайно осеняващи идеи, тази на О’Нийл се трансформира поради промяната в света след началото на 21 век. Всъщност няма голямо значение, че БРИКС не растат със същото темпо. Те все още играят главни роли в преоформянето на света.

Както правилно отбелязва бележката на S&P, поставянето на петте държави в една и съща кошница става все по-съмнително. Индия и Китай постоянно надвишават прогнозите за растеж на рейтинговата агенция от началото на 21 век. Русия и Южна Африка обаче не успяват да ги посрещнат от около 2005 г. насам, а Бразилия от 2010 г. Разбира се, петте държави значително увеличиха своята съвкупна икономическа тежест от началото на века, но само благодарение на Китай и Индия. Делът на Бразилия, Русия и Южна Африка в световния БВП всъщност се е свил след 2000 г.

Тъй като икономическите модели и политики на петте страни се разминават, това стана и с техните кредитни рейтинги. Китай се изкачи с четири стъпала по скалата на S&P - до A+, докато останалите никога не достигнаха това ниво: днес Русия и Индия са с пет стъпки по-надолу, а Южна Африка и Бразилия - съответно със седем и осем.

Това разминаване сочи, че О’Нийл е направил грешка при залагането на бъдещите шампиони. Той можеше да включи Индонезия и Виетнам вместо Бразилия и Русия (акроним VICI, „победих“ на латиница) и тогава някой можеше да добави Нигерия (VINCI, напомнящо за Леонардо да Винчи) - и щеше да има повече смисъл по отношение на посоките на растеж, докато комбинираният дял от световната продукция би останал същият, на ниво от 32,6%.

Това обаче не би обхванало геополитическата реалност, както прави концепцията за БРИКС. Отговаряйки на критиките за своето творение, О'Нийл посочи, че неговата публикация от 2001 г. е била предназначена да постави под въпрос адекватността на тогавашната система за глобално икономическо управление.

 

БРИКС вече касае геополитиката, а не икономиката

 

 

Всъщност той предложи да се съкратят европейските квоти в Г-7 в полза на някои от нововъзникващите сили. Германия, Франция и Италия биха могли да споделят едно място като членове на еврозоната. Получената група, твърди О'Нийл, би отразявала по-добре променящата се икономическа среда.

Това, разбира се, не се случи. Но развиващите се икономики наистина придобиха по-голяма сила що се отнася до глобалното управление. Г-20 е вероятно по-ефективна организация днес от Г-7. Във всеки случай, значителните промени в глобалните данъчни режими се обсъждат в по-големия форум, докато Г-7 напоследък изобщо не е в състояние да постигне съгласие по много въпроси.

Междувременно страните от БРИКС се оказаха ценна група за взаимна подкрепа. Техните лидери провеждат среща всяка година. Лишени от достъп до най-високите постове в международните финансови организации и институции за развитие, които все още са запазени почти изцяло за западняците, те създадоха Нова банка за развитие (НБР), за да финансират инфраструктурни проекти в развиващия се свят. Правата на глас в нея не се претеглят според размера на икономиките на държавите членки. Четири години след започване на дейност банката има портфейл от отпуснати заеми на стойност 10,2 милиарда долара. Това е сравнително малко, но НБР е една от най-големите международни банки за развитие по привлечен капитал.

Ако някой счита оригиналната идея на О’Нийл за маркетингово средство, изглежда, че то е проработило по-добре за лидерите на БРИКС, отколкото за международните инвеститори, които отдавна забелязаха разликите в пътищата на растеж. Неслучайно четирима от тези лидери са най-големите автократи в света - хората, които най-много искат алтернатива на глобалното господство на САЩ: Си Дзинпин, Владимир Путин, Жаир Болсонаро и Нарендра Моди. Дали те са впечатлени от съкращение, което анализатор е измислил преди 18 години, или ги събира заедно нещо по-силно от това?

Икономическата сила, разбира се, е от огромно значение в международните отношения, но това не е единствената причина, поради която държавите са силни. Военната сила на Русия и склонността й към риск я превръщат в глобален играч въпреки замиращата икономика, която е задушена от авторитарното управление. Бразилия и Южна Африка са водещи регионални сили, без значение какви грешки правят в икономически план. Ето защо бележката на S&P споменава „политическата значимост“ на БРИКС, въпреки че поставя под съмнение стойността на концепцията за кредитния анализатор.

Тези нации - както и други многолюдни и често икономически динамични страни в Африка и Азия - все още са, както през 2001 г., аутсайдери в световната финансова система. Тя все още се управлява от САЩ и Европа в степен, каквато намаляващият им дял в световния БВП не оправдава.

В този смисъл старата идея на О’Нийл все още е много актуална. Макар да не успя да предвиди точно кои страни ще имат изпреварващ растеж, той имаше правилно мислене за стремежа на развиващите се икономики към по-голяма роля в глобалното вземане на решения. Този стремеж продължава, независимо от това кои букви могат да се добавят към оригиналния акроним и кои да се извадят от него въз основа единствено на икономическия растеж.

 

Петър Нейков

Read 254 times

Станете почитател на Класа