Сергей Магнитски умира през 2009 г. в руски следствен арест. Името му става нарицателно за съдебния произвол и корупцията в днешна Русия. Кой е Сергей Магнитски и кому бе необходима неговата смърт?
На Запад името на Сергей Магнитски често се изговаря редом с това на Анна Политковская или Борис Немцов - известни критици на Кремъл, станали жертва на убийство. Но московският адвокат Магнитски не е бил опозиционер. Известен той стана чак след смъртта си в следствения арест преди точно 10 години - на 16 ноември 2009-та. В чужбина неговият случай се превърна в нарицателно за корупцията и съдебния произвол в днешна Русия. В родината си той беше осъден посмъртно, а смъртта му предизвика спирала от санкции - не само срещу руски граждани.
"Враг номер 1" на Владимир Путин
Сергей Магнитски е роден през 1972 година в Одеса. Първоначално той работи като финансов ревизор в Москва. Сред клиентите му била и фирмата Hermitage Capital Management на американския предприемач с британски паспорт Уилям Броудър, който от края на 1990-те години е сред най-големите инвеститори в тогавашна Русия. Впоследствие обаче Броудър изпада в немилост и получава забрана за влизане в страната. Самият той се определя като „държавен враг номер 1“ на Владимир Путин. През 2007 г. неговата фирма е претърсена заради съмнения за укриване на данъци.
В помощ на американеца се притичва адвоката Сергей Магнитски, който в хода на проучването си разкрива гигантска корупционна схема. Той твърди, че данъчната полиция е отклонила 230 милиона щатски долара, които не са влезли в държавната хазна, а са потънали в нечии джобове. Въпросните пари по-късно били препрани през една скандинавска банка в балтийските страни.
През 2008 година самият Магнитски е задържан по обвинение в укриване на данъци, той прекарва почти една година в следствения арест, където здравето му се влошава и впоследствие умира едва 37-годишен. Според официалната версия, причината за неговата смърт е сърдечна недостатъчност, но близките на Магнитски се съмняват в това. През август 2019 Европейският съд за човешките права постанови, че по време на задържането си Магнитски не е получил необходимата медицинска помощ. Овен това обстоятелствата около неговата смърт не са били съвестно проучени.
Кой фигурира в американския списък?
Малко след това американският сенатор Бенджамин Кардин от Демократическата партия подема инициатива за налагане на санкции срещу отговорните за смъртта на Магнитски. В края на 2012 година, по времето на президента Барак Обама, американският Конгрес гласува т.нар. „Закон Магнитски“. Мярката предвижда замразяване на банкови сметки и авоари и налагането на забрани за влизане в САЩ. Първоначално в списъка със санкционираните официални лица фигурираха само имената на малко известни служители от системата на правосъдието в Русия, които, според американските власти, имат отношение към смъртта на Магнитски.
През 2016 година обаче беше приет изцяло нов вариант на закона, който вече не се отнасяше само до Русия. Новият закон даде право на американското правителство да предприема мерки срещу лица в целия свят, за които има съмнения, че нарушават човешките права. На основата на този закон са налагани санкции, например срещу чеченския лидер Рамзан Кадиров, както и срещу лица, замесени в убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги .
Как реагира Русия?
След разследване, проведено в Русия, властите обявиха, че Магнитски е починал от естествена смърт. И случаят беше прекратен.
През 2013 г. Магнитски беше задочно осъден за укриване на данъци. И бизнесменът Броудър на два пъти беше осъден – също в негово отсъствие – за укриване на данъци. Москва дори на няколко пъти постави името на отявления критик на Путин в списъците на Интерпол за международно издирване, но без успех.
В отговор на първия „Закон Магнитски“ Русия прие в края на декември 2012 година свой закон, забраняващ на определени американски граждани да влизат в Русия – по обвинения в нарушаване на човешките права или за действия срещу руски граждани в чужбина. Външното министерство в Москва води списък с имената на лицата, попадащи под ударите на този закон.
Много критики породи онази част от закона, с която на американски граждани бе забранено да осиновяват руски деца, останали сираци. След разпадането на Съветския съюз това се беше превърнало в масова практика – хиляди руски сирачета бяха осиновени по този начин. Неофициално руските медии нарекоха закона на името на Дима Яковлев - руско дете, което малко след осиновяването си в САЩ почина, след като било оставено в затворена кола в жегата.
В кои други страни действат подобни закони?
Със „случая Магнитски" много интензивно се занимава и Съветът на Европа, който през 2013 година призова за санкции срещу Русия. Няколко страни откликнаха - мерки, подобни на американския „Закон Магнитски“, бяха приети още в Канада, Литва, Латвия и Естония. Във Великобритания също има съответен текст, който е част от Закона срещу прането на пари. Предполага се, че той ще влезе в сила след като страната официално напусне ЕС.
В Германия също има политици, като Норберт Рьотген от ХДС, които призовават за приемането на подобен закон, но засега без успех. В Европейския парламент (ЕП) също беше подета инициатива за приемането на списък „Магнитски“, предвиждащ забрана за влизане в ЕС и замразяване на банкови сметки за нарушения на човешките права. Както и в САЩ, инициативата на ЕП визира нарушения не само в Русия, а в целия свят.
