Тръмп отстъпва политическо пространство на Ердоган

Тръмп отстъпва политическо пространство на Ердоган
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    17.11.2019
  • Share:

Посещението на турския президент Ердоган в Съединените щати на 12-13 и ноември почти се очакваше да бъде повратна точка: или страните ще отстранят сериозните различия, натрупани помежду им, или напълно ще се скарат. Вече достатъчно драматична изглеждаше полемиката, достигаща до лични обиди между двамата държавни глави. Нито едното, нито другото се потвърди. Напрегнатият емоционален тон изглежда се успокоява, но основните проблеми остават.

Доналд Тръмп се отличи с особено външно миролюбие, което не е изненадващо: в деня на преговорите на 13 ноември започна първият кръг от телевизионни дебати за импийчмънт на ръководителя на Белия дом, иницииран от демократите в Конгреса. Тъй като обвиненията се отнасят за натиска на Тръмп върху чуждестранни лидери, по-специално спрямо Зеленски, Тръмп беше много очарователен и деликатен с Ердоган. Сякаш никога не е наричал в кореспонденцията своя „дългогодишен добър приятел“ Ердоган „глупак“.

За анти-Тръмп настроената американска преса обаче поведението на Тръмп е лошо по дефиниция. Сега той е обвинен, че се е „прегънал“ пред турския „диктатор“ и не е защитавал адекватно националните интереси. Турските медии като цяло са доволни от резултатите от посещението, вярвайки, че Ердоган е успял не само да представи опасенията на Анкара пред американската страна, но и да постигне движение по въпроси, които вълнуват турците. Що се отнася до "отстъпчивостта" на Белия дом при преговори с Ердоган, то се дължи преди всичко на разбирането, че отклонението на Турция далеч от САЩ и НАТО е изпълнено с изключително сериозни проблеми за американската политика за изграждане на "Големия Близък изток".

В Турция, между другото, най-голямо внимание в тези преговори не беше привлечено от военно-стратегически въпроси и не от ситуацията в Сирия, а от ветото върху резолюцията на Камарата на представителите на Конгреса, приета през октомври за признаване на арменския геноцид в Османската империя през Първата световна война. Вето за резолюцията в деня на преговорите наложи влиятелният републикански сенатор Линдзи Греъм. За подобни документи в Сената е достатъчно едно вето без обща процедура на гласуване. И това вероятно е направено в съгласие с президентската администрация.

Преди посещението повечето анализатори се фокусираха върху начина, по който на разговорите ще бъде обсъден въпросът за доставките на руската система за противовъздушна отбрана С-400 в Турция и перспективите за закупуване на руски самолети Су-35, които да заменят предварително планираните доставки на американски F-35 в Турция. Американците са изключително загрижени за това развитие на ситуацията. Те се притесняват не само от техническата страна - страхът от способността на системата С-400 да противодейства на най-модерната американска авиация, но и политическата. В крайна сметка въоръжаването на турската армия с такива системи би означавало и продължаване на нейното движение далеч от НАТО. Те очакваха, че въпросът ще бъде поставен от Вашингтон под формата на ултиматум и Ердоган може публично да се откаже от принципно важните военни проекти с Русия. Това обаче не се случи. Относно появата на С-400 сред турците Тръмп по обичайния си начин стовари цялата отговорност на Барак Обама, който навремето забрани доставката на американската система за противовъздушна отбрана “Пейтриът“ в Турция. Страните се споразумяха да продължат обсъждането на редица проблеми, свързани с доставките на руско оръжие на експертно ниво. А това означава, че Белият дом не е успял да наложи волята си на Ердоган. Първият етап на доставките на С-400 за Турция вече е завършен.

Тръмп не повдигна сериозно темата за операцията на Турция „Източник на мир“ в Сирия, която формално беше основната причина за настоящото изостряне на отношенията между Анкара и Вашингтон. Явно той разбра, че тук турците са непоклатими, особено като си осигуриха споразумение с Русия за буферната зона. Американският президент изрази разбирането си за загрижеността на Ердоган за проблема със сирийските бежанци и нямаше нищо против, когато последният обяви плановете си да премести до 1 милион бежанци в контролираните от Турция територии в Сирия през следващите месеци. И след това в рамките на няколко години да разположи още 1 милион души там.

В Конгреса и Държавния департамент тези намерения бяха остро осъждани неведнъж. Тръмп не се отказа от кюрдите от СДС, но ги защити като "американски съюзници" доста бавно, като се съсредоточи не върху проектите за създаване на "независима Рожава", а върху използването на кюрдите главно за защита на петролните находища, превзети от американците. И Ердоган отдели голяма част от времето и енергията си за доказване на терористичния характер на кюрдското движение в Сирия като клон на Кюрдската работническа партия (ПКК) на Абдула Йоджалан, обявен за терористична организация в САЩ. Ердоган нарече кюрдския командир на СДС Мазлум Кобани (Ферхат Абди Шахин) за “осиновено дете на Йоджалан” и категорично поиска екстрадицията му, ако той се появи в САЩ. Предвид факта, че Тръмп вече обяви поканата на Мазлум Кобани да посети Белия дом, за да демонстрира запазването на американската подкрепа за кюрдите, американският президент попада в затруднено положение. В крайна сметка Ердоган всъщност очерта "червената линия" в отношенията с американците. И ако Тръмп я прекрачи, крехките споразумения, постигнати по време на преговорите, може да се сринат.

Турският президент повдигна без особен ентусиазъм темата за дейностите в Съединените щати, враждебни на Ердоган, извършвани от Организацията на Фетхулах Гюлен и екстрадицията в родината на лидера ѝ, който живее в Пенсилвания. Анкара разбира, че е малко вероятно проповедникът и мултимилионер Гюлен да бъде екстрадиран от Америка, след като е обвинен в организиране на опита за военен преврат в Турция (юли 2016 г.) и отдавна се е сраснал с американската "дълбока държава". Постоянно повдигайки този въпрос, Анкара по-скоро очаква да ограничи дейността на Гюлен срещу Ердоган.

Отстъпвайки политическото пространство на Ердоган, Тръмп подчерта икономическата привлекателност за Турция да поддържа сътрудничество със САЩ. По-специално той постави задачата да увеличи годишното ниво на двустранна търговия от сегашните 20 милиарда до 100 милиарда долара, въпреки че няма реални предпоставки за такъв галопиращ растеж.

Посещението на Ердоган в Америка със сигурност може да бъде плюс. Той, разбира се, би сгрешил, ако го приеме като карт бланш в Сирия или за оттегляне от споразумения с Москва. Тръмп все пак е способен да заеме много по-строга позиция по отношение на Анкара. Що се отнася до настоящото качество на сътрудничеството на Турция с Русия, до голяма степен благодарение на него Вашингтон е принуден да се съобразява повече с мнението на турците. В противен случай американският интерес към тях по-скоро ще намалее.

 

Превод: В.Сергеев

Read 274 times

Станете почитател на Класа