През септември тази година носителят на “Оскар” и на четири награди “Грами” певец и композитор Сам Смит оповести на всеослушание, че иска отсега нататък да се обръщат към него с полово неутралното местоимение “те”.

Любимецът на милиони по света сподели, че цял живот е "воювал" с пола си, но баста! Вече няма да се преструва и ще заживее в мир със себе си като се приеме такъв, какъвто е отвън и отвътре. А именно като джендър флуид. Небинарен. Човек без определен пол. Хем Сам, хем Саманта. Момче през седмицата и момиче през уикенда. Или обратното, как дойде.

Сложно е за възприемане, знам. Такава информация трудно се смила. Особено, ако сте от онези 90 и няколко процента от населението, които изобщо не се замислят, преди да влязат в обществена тоалетна със съответната картинка на вратата: човече без или с рокличка.

Само преди една-две седмици писах статия на горе-долу същата тематика за един американски сайт. И въпреки, че таргет аудиторията на сайта е определено много "светната" относно всичките полови и сексуални разновидности на модерния индивид, все пак си направих труда да разясня в няколко изречения що е то "джендър флуид" и като как изглежда, когато е а) с дрехи, б) без дрехи, в) седящ на или стоящ пред тоалетната чиния.

Погрешно е схващането, че определяйки като джендър флуид е само по-изчанчен начин да кажеш, че си обратен. Изрод. Извратен. Хермафродит. Ненормалник, който обича да носи на майка си чорапогащите. Абе изобщо човек, на когото, ако му пернеш два яки шамара, ще го вкараш в правия път.

Ама не е така. Фактът, че известни личности масово декларират непринадлежност към нито един от познатите ни два пола, открехна вратата към друго измерение.

Все повече "обикновени" хора  се отърсват от страховете и съмненията си и посмяват да погледнат на света отвъд двуполюсния модел, който е бил налаган на човечествтото от векове и да си зададат ужасно лични и болезнени въпроси относно собствената си идентичност.

Дали това е просто поредната социокултрна модна тенденция, която има за цел да навре в миша дупка консервативните, конформистите и невежите, не знам. Знам само, че хората, които не искат да бъдат определяни като "тя" и "той" стават все повече. И стават силни. И ако едно време се обиждахме, когато някой в училище ни наречеше "дебел" или "очиларка", в скоро време ще започнем да негодуваме, ако някой ни обиди на... пол.

Скандинавските страни са пословични в окуражаването на индивида да преследва щастието, без значение дали това означава да кара мотокар с токчета, които му отиват на роклята и брадата. Сега обаче всичко става официално.  Конкретен пример за гореспоменатата тенденция е случващото се през последните месеци в Копенхагенския университет.

Всичко започва през октомври с един мейл-анкета, разпратена до студентите във факултета по социология. Анкетата е анонимна, но от анкетираните се иска да отбележат пола си като опциите са само две: "мъж" и "жена".

Намира се обаче един студент, който гневено заявява, че самият той не се идентифицира с нито един от двата пола: "Сигурно ви се струвам супердразнещ, че ви отнемам от ценното време със социологически факти относно моя пренебрегван и омаловажаван пол, но това е положението. След като години наред именно заради това избягвах да попълвам всякакви анкети, реших, че е крайно време да не мълча повече".

Човекът разпраща посланието си до всички, около 7 000 души, взели участие в анкетата. Така повлича крак за обществен дебат за половата идентичност, който лавинообразно се разраства в скандал. Разбира се, не всички са на страната на джендър-флуидния си колега, много дори му отвръщат да не се "отваря" и да не се прави на интересен. Половете са два и точка по въпроса.

В резултат на цялата тая дандания ръководството на университета излиза с официално становище, че ще бъдат затворени за достъп всички общи имейл списъци и вече ще бъде забранено да се изпращат общи мейлове на студентите.

Това далеч не е първият път, когато в този университет се завихря скандал, в основата на който е половата идентичност.

В края на миналата година на прицел е преподавателят в биологическия факултет Дийн Якобсен. Професорът с 30-годишен стаж е принуден от ръководството да промени начина си на преподаване заради оплакване на студенти от дискриминация.

А жалването е заради това, че когато представя в лекциите си статистически данни, Якобсен винаги използва само два пола. 56-годишният преподавател коментира така случая пред медиите:

"Очевидно нямам интерес да обиждам някого. Това ме насърчава да мисля повече за начина, по който преподавам, но също така смятам, че това е абсурдно. Те изучават биология и в света на биологията от физическа гледна точка се раждаш или мъж, или жена. Как мога да преподавам биология като избягвам да споменавам биологичния пол на хората! Езикът е на път фундаментално да се промени".

Заради наложената преди време в Копенхагенския университет нулева толерантност към всички форми на дискриминация и неуважителност към индивида, подобни случаи започват да никнат като гъби след дъжд.

В началото на миналата учебна година лично деканът на юридическия факултет се обръща към един от студентите с препоръката да се въздържа да се появява на студентски купони, маскиран като мексиканец или индианец, понеже някои от негивоте колеги се чувствали обидени от облеклото му.

Ръководството на Копенхагенското бизнес училище пък забрани изпълнението по каквито и да е поводи на популярната училищна песен "Датската песен е младо русо момиче" заради оплакването на една тъмнокожа докторантка, че не се чувствала “приобщена”.

Много политици и партийни лидери обаче, включително и тогавашният министър-председателят Ларс Льоке Расмусен, остро разкритикуваха решението на факултета да забрани песента.

Според Йес Сьо Педерсен, друг преподавател в биологическия факултет, този и подобни случаи действат като отрезвителен шамар.

Той предвижда едно доста мрачно бъдеще, в което работната академична атмосфера ще бъде отровена от страха на преподавателите, че все повече “чувствителни” студенти ще им налагат кое и как да преподават.