Каква разлика прави едно десетилетие, пише Джон Отърс за Bloomberg. През септември 2010 г. Гуидо Мантега, тогавашният финансов министър на Бразилия, се оплакваше горчиво от „валутните войни“, претендирайки, че свръх разхлабената парична политика на Федералния резерв от онова време несправедливо вреди на икономиката му. "Ние сме в разгара на международна валутна война, общо отслабване на валутите", каза той тогава. „Това ни заплашва, защото ни отнема конкурентоспособността.“Днес президентът на САЩ Доналд Тръмп осъжда яростно абсолютно същото нещо - само че този път Бразилия, както и Аржентина, действат нечестно. В последния си туит, достигнал до целия свят, Тръмп каза: „Бразилия и Аржентина осъществяват масивна девалвация на валутите си, което не е добре за нашите фермери."
След като обяви налагането на мита за бразилската и аржентинската стомана, той премина към атака срещу Фед. Тръмп иска централната банка да се върне към поведението, което така раздразни Мантега преди десетилетие: „Федералният резерв трябва подобаващо да действа така, че страните, каквито има много, вече да не се възползват от нашия силен долар, като допълнително обезценяват валутите си. Това затруднява много нашите производители и фермери честно да изнасят своите стоки. Фед, намалете ставките и разхлабете паричната политика!”
Ако оплакванията на Мантега изглеждаха смешни в ретроспекция, последната словесна атака на Тръмп е още по-смешна. Оплакването на Мантега се появи, когато икономиката на Бразилия нарастваше на фона на високите цени на суровините (които от своя страна бяха движения от неутолимия производствен апетит на Китай). Силният бразилски реал не попречи на икономиката на страната да продължи да върви страхотно. През следващото десетилетие САЩ значително изпревариха растежа на Бразилия, въпреки стабилното укрепване на долара.
Разбира се, стойността на валутните има голямо значение за конкурентоспособността, а централните банки могат да използват лихвените проценти, за да ги манипулират. Но причинно-следствената връзка работи и в другата посока. Слабата икономика ще доведе до слаба валута и обратно. Това е историята на американския долар и бразилския реал през последното десетилетие.
Слабият долар през 2010 г. беше резултат от слабостта на американската икономика. Ниските лихви и количественото облекчаване бяха счетени за необходими, за да се стимулира икономиката и да се изчистят дълговете на страната. Дефлацията изглеждаше истински риск. По-високите ставки от Фед в този момент можеше да отслабят реала, но те също можеха да спрат икономическия растеж на САЩ, което би било много лоша новина за Бразилия.
Обезценява ли Бразилия валутата си сега? Ни най-малко. Целевият лихвен процент на централната банка понастоящем е много нисък, по бразилските стандарти, но само защото инфлацията е на историческо дъно през този век.
Освен това, тъй като използването на дълг, деноминиран в долари, се увеличи през последното десетилетие, слабият реал оскъпява лихвените плащания и увеличава риска от криза.
Никоя страна не знае това по-добре от Аржентина, която претърпя няколко епични кризи на девалвация и неплатежоспособност, и където избирателите току-що изритаха президента Маурисио Макри, до голяма степен заради неспособността му да обуздае инфлацията. Макри не успя да спре по-нататъшното рязко обезценявания на аржентинското песо, въпреки овърнайт лихвите от над 50%. Друг недостатък на слабата валута е инфлацията и аржентинците са напълно наясно с това. Тя в момента също е повече от 50%. Всеки намек, че Аржентина умишлено отслабва валутата си с цел конкурентно предимство, е повече от абсурден.
Защо тогава Тръмп избира да открие нов фронт в търговската война срещу две държави, които в момента нямат почти никаква възможноста да навредят на САЩ? Възможно е той трескаво да се опитва да убеди хората, че е способен на нещо. Аргументът е, че подобна стратегия може да убеди Китай в необходимостта да направи каквото Тръмп иска. Рискът е, че тя може да даде вид, че той не разбира как работи икономиката. И затова по-вероятното обяснение на поведението му е, че той наистина не разбира какво прави.
Междувременно Бразилия и Аржентина показаха на САЩ най-добрия начин за отслабване на валутата. Ако икономиката ви се забави, то е вероятно и валутата ви да поевтинее. Именно това се случи през последното десетилетие с големите икономики на Южна Америка. И в много по-краткосрочен план, скорошното рязко разпродаване на долара в отговор на разочароващи данни за промишлеността предполага, че президентът трябва да внимава какво си пожелава. Изглежда, че днешният слаб реал е точно това, което Гуидо Мантега си пожела през 2010 г. - но никой в Бразилия не би могъл да си пожелае катастрофалното десетилетие, което направи тази слаба валута възможна.
В дългосрочен план валутната война има само един победител. БВП на глава от населението и в Бразилия, и в Аржентина е по-малко от една четвърт от този в САЩ. И двете страни изостават, въпреки че валутите им отслабнаха.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
