"Цялото християнство произтича от небивалата среща между човека, който казва, че е син на Бог, и кръста, като върховен символ на унижението. Разпнат и накрая възтържествувал чрез възкресението си от този, който му е наложил наказанието. Никога нито една религия не си е представяла метаморфозата на роба в господар!". Том Холанд, автор на много сериозна история за падането на Рим, възхода на Персийската империя и арабския халифат, разсъждава сега над дългата история на християнството и тайната на вечната му младост.

- Според вас всичко започва от края. С това почти невъобразимо събитие, което сме спрели да разбираме: Христос на кръста. Защо?

- Имам много лично преживяване по този въпрос по време на снимките на документален филм за йезидите през 2015 година. Бях в Ирак, недалеч от зона, контролирана от “Ислямска държава”. Оказах се в йезидско село, където много деца и възрастни бяха разпънати на кръст от войници на “Ислямска държава”. Мирисът на смърт се усещаше от стотици метри. Този кошмар ми казваше много повече от всичко, което бях чел за ужаса на разпъването на кръст в римската епоха.

- Описвате наказанията, прилагани от персийците, гърците, евреите, римляните, но разпъването на кръст, казвате вие, е било най-лошото от всички…

- За римляните това е било върховното наказание. Изтощителна агония пред очите на публиката, която можела да се подиграва, да се провиква или просто да гледа как птиците изтръгват тестисите и разкъсват очните ябълки. Така тялото оставало изложено на всички мерзости, като рекламен билборд, провъзгласяващ мощта на Рим.

- Казвате, че разпъването на кръст е робско наказание, но двамата мъже, редом до Христос, не са ли били крадци, а не роби?

- Няма значение какво сте извършили. Ако сте осъдени да умрете на кръста, сте роб в очите на Рим.

- Защо искахте да откриете буквалния и преносния смисъл на това мъченичество? Какво повече научихте, което все още не сме знаели?

- Кръстът е изгубил за нас това значение на насилие и позор. Изгубили сме чувствителност от хилядолетните представи на свещеното изкуство. Цялото християнство произтича обаче от небивалата среща между човека, който казва, че е син на Бог, и кръста, като върховен символ на унижението. Разпнат и накрая възтържествувал чрез възкресението си от този, който му е наложил наказанието. Никога нито една религия не си е представяла метаморфозата на роба в господар!

- Осъзнавали ли са съвременниците на Христос това?

- Най-близките до събитието текстове, написани от ап. Павел десет години по-късно, го казват ясно. “Ще си помислите, че съм полудял, за да повярвам в човек, който се нарича Божи Син, и завършил на кръст”, пише той. А онзи, който по-късно го разбра най-добре, е Ницше, който говореше като пророк срещу тази “религия на роби”. Той прекрасно видя необикновеното напрежение в появяването на един унизен Бог. И аз също смятам, че този момент не само определя веднъж завинаги Запада, но ние далеч не сме изчерпали цялата му духовна енергия.

- Всъщност вие признавате преобразяваща сила на християнството, която другите религии нямат…

- Не съм осъзнал това веднага. Аз съм историк на Античността и много дълго време бях очарован от римляните, моите братя. Смятах, че са били подобни на нас, което не беше лъжа; във всеки случай това ме интересуваше. Но впоследствие разбрах колко са ни чужди. Защото християнството напълно ни е преобразило. То е разтърсило нашия морал и сексуалност. Днес, след тази книга, вече не се чувствам толкова близък до тях.

- Майка ви е била набожна англиканка, но вие сте се отдалечили от вярата. Какво разбрахте изведнъж?

- Когато писах за възникването на исляма, исках да погледна зад мита за несътворения Коран. И много мюсюлмани ми казаха: не бихте посмяли да направите това с вашите догми на вярата. Видях предизвикателство в това, като човек, който се смяташе за хуманист, секуларизиран християнин, накрая агностик, и който смяташе, че дължи всичко, което мисли, само на гърците и римляните. Разглеждайки внимателно моите вярвания и съждения за света, видях, че големият разрив не е Просвещението, а преходът от Античността към християнството.

Французите например смятат, че всичко е било решено с тяхната революция. Че тогава са били отхвърлени мракобесието и суеверието, т.е. християнството, религията на кралете и аристократите. Но не! Революцията е само едно от многобройните проявления на преобразяващата сила на християнството, чийто най-известен цитат е може би този: “Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни: горко вам, богатите”.

- Добре, силата на християнството далеч надхвърля установените култове. Това е, както казва Марсел Гоше, единствената религия на изход от религията. Но през 60-те г. на ХХ век човечеството напълно промени стила си. Новият хедонизъм, консуматорството не са ли истинският разрив с християнската цивилизация?

- Да, аз мислех, че това е пречка за моята теза. И особено сексуалната революция. А след това разбрах, че не е. Започвам главата в книгата ми за този период с цитат от песен на “Бийтълс”: All You Need Is Love (Всичко, от което се нуждаеш е любов). “Бийтълс” не са измислили сами този лозунг, те са го извлекли от възпитанието си, пропито с християнство. Идеята, че любовта оформя Вселената, е чисто и съвършено християнство.

Когато Мартин Лутър Кинг провежда кампанията си за граждански права, той подхваща същия рефрен за всеобщата любов, която трябва да бъде по-силна от цвета на кожата. “Иисус беше екстремист на любовта”, казваше той, призовавайки християните от бялата раса да признаят в расизма грях срещу Евангелията. Дори хомосексуалистите и феминистките се осланят на него, смятайки също, че са били потъпкани и унизени.

- Значи не бихте казали, като папа Бенедикт ХVI, че днешна Европа е “станала езическа и християнофобска”?

- Когато пишех тази книга, всички говореха за скандала “Харви Уайнстийн”. Възмущаваха се от тези мъже с власт, които злоупотребяват с жените. И си мислех за римляните, които нямаше да намерят за какво да възразят срещу маниерите на Харви Уайнстийн. Какъв е проблемът, биха казали те, да използвате тези, които ви служат, за да изливате в тях телесните си течности? Точно обратното, тяхната роля е била да предложат сексуално облекчение на господаря. Именно това е доказателството, че не сме се върнали в дионисова епоха. Дионис е бил насилник, като всички други гръцки божества. Впрочем св. Павел и християнските проповедници изискват мъжете да контролират своята сексуалност. А днес откриваме същото пуританско послание в движението #MeToo. Така че не сме напът да се върнем към езическите времена. Също поради тази причина либертинската традиция, особено във Франция, се свърза с идеята за аристокрацията (правото на феодала да прекарва първата брачна нощ с жените на крепостните и т.н.), която е много малко християнска и много повече римска по своите нрави.

- Значи Европа не е езическа, но е станала християнофобска?

- По този въпрос Бенедикт ХVI има право. Защото християнството се бърка с институциите, които го представляват. Често те се смятат за твърде патриархални, реакционни и т.н. Но причината за това отхвърляне остава дълбоко християнска. В нея виждам най-вече самоненавист, а не поява на ново езичество.

- В това е целият парадокс на думите ви: успехът на християнството лека-полека се отделя от институциите, които го представляват. А те преминават през трудни времена…

- Да, аз говоря за християнство с човешка висота, не за догмата, нито за институциите. Интересувам се от хуманизма, а не от историята на папите. Хуманизмът е наследството на християнството, но католицизмът не е станал спонтанно защитник на хуманистичните идеи. Но и тук също привилегироването на човека, поставянето му в центъра на Сътворението, не е ли това, което вече ни казва Книга Битие? И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. (Битие 1:27).

Впрочем идеята, че човешкото същество има собствени качества, които го отличават от всички живи същества, съвсем не е очевидна - тя дори е немислима идея за много примитивни народи. Теорията за човешките права не е паднала от небето на идеите, а е дошло от монасите от средновековието. А философите на Просвещението са направили хитър трик, който ни кара да вярваме, че човешките права са били изведени само от естествения разум. Но разбира се, че не. Всичко това произтича от християнското послание.

- Къде са истинските противници на това християнство, което сякаш всеки път възкръсва  по различен начин?

- Нацизмът, а не комунизмът скъсва с християнството. Комунизмът е справедлив, както казваше Честъртън, християнска идея, която полудява. Но нацизмът е умишлено антихристиянски. Нацизмът отхвърля двата фундамента на християнството. Първият предполага, че всички животи са ценни пред Бог, че гърците и евреите не са различни, както казва ап. Павел. Вторият е, че слабите имат морално величие, което се налага, включително на силните. Химлер го казва: няма никакъв шанс Третият райх да продължи хиляда години, докато не бъде изкоренено християнството. По същия начин Хитлер бил убеден, че Рим е бил създаден от арийците и припомнял как му се съпротивлявали евреите, но най-вече как християнската секта, наследена от евреите, успяла да промени Рим и да ускори краха му. Той изпитвал ужас от космополитния универсализъм на ап. Павел. Най-тежкото обвинение спрямо евреите било, че се виновни за раждането на християнството. Арийската раса е езическа и нейното светло бъдеще предполага края на християнството.

- Но нацизмът беше победен. И въпреки това светът продължи да се дехристиянизира…

- Вярно е, че днес нашето позоваване на християнството отслабва. Но никога не сме излизали наистина от християнството, нацистите се опитаха и се провалиха. Днес антинацизмът е секуларизирано християнство. Отвращението от Хитлер ни служи за компас. Да не правим това, което биха направили нацистите, се превърна в източник на нашия морал.

- Това отрицание ни прави християни…

- Да, но по различен начин. Защо Ангела Меркел отвори границите за мигрантите? Защото нацистите биха ги затворили. Но също така, разбира се, защото е получила протестантско възпитание.

- Ап. Павел казва в един известен пасаж, че трябва да приемем временния закон на князете и в същото време да се доверяваме само на съвестта си, на този божествен инстикт. Това ли е ключовият момент?

- Това е сърцето на посланието, дало толкова силен тласък на християнството. Кого да следваме тук долу, очаквайки завръщането на Христос? Законът на силните, колкото и несъвършен да е той. Но ап. Павел измисля едновременно идеята за съвест, която носи в себе си Божия закон. Така че нито един политически ред не е оправдан веднъж завинаги. Законите могат постоянно да бъдат пренаписвани, подобрявани, приближавани до божествения модел и т.н. По този начин цялото средновековно общество, за което се смята, че е било вкаменено, е било обзето от постоянен реформизъм.

- Всъщност днес все още дебатът се води между християни и секуларизирани…

- Ние сме вечните длъжници на християнството. Нашата цивилизация е изградена върху сеизмична пукнатина, която винаги ни кара да поставяме под въпрос състоянието на обществото, в името на идеалите, които достигат до нас от Христос.

Превод от френски: Галя Дачкова