„Словесните престрелки са по-добри от войната.” Тези думи на бившия британски премиер Харолд Макмилан (неправилно приписвани на Уинстън Чърчил) са правилният отговор на „първата фаза“ от търговското споразумение между САЩ и Китай. Сделката има огромни пропуски и грешки. Конфликтът далеч не е разрешен. Целите на САЩ остават объркани и объркващи. Двете суперсили обаче поне постигнаха споразумение. В преамбюла на сделката дори се посочва, че „в интерес на двете страни е търговията да расте“. Това е примирие, а не мир. То запазва високото ниво на търговска защита. И все пак примирието е добре дошло, пише Мартин Уулф за Financial Times.Самата сделка обхваща интелектуалната собственост, „принудителния“ трансфер на технологии, селското стопанство, достъпа до финансови услуги и валутните манипулации. Тя също така включва ангажимент от Пекин да „внася разнообразни стоки и услуги от САЩ през следващите две години за обща сума, която надхвърля годишното ниво на внос от Китай на тези стоки и услуги през 2017 г. с не по-малко от 200 милиарда долара“. Това грубо означава удвояване. Споразумението, също толкова важно, включва строга двустранна система за решаване на спорове. И накрая, то оставя огромната част от митата на САЩ да действат, като същевременно отхвърля - или може би просто отлага - допълнителни.
Обърнете внимание, че много от новите китайски политики, обявени в сделката, вече са в сила. Както отбелязва Уейдзиен Шан, добре информиран външен инвеститор, Китай започна да премахва ограниченията върху чуждестранната собственост, включително във финансовите услуги. Пекин заздрави законите, защитаващи интелектуалната собственост. Страната също отдавна престана да манипулира своята валута. В тези области САЩ натискат отворена врата - или поне такава, която техните колеги в преговорите искат да отворят, в интерес на Китай. Резултатите ще бъдат добри за китайската икономиката.
Споразумението не обхваща най-големите проблеми в отношенията, по-специално търговските киберкражби, индустриалните субсидии и в по-широк план програмата „Направено в Китай 2025”, насочена към технологично усъвършенстване на икономиката. Споровете, свързани с технологичната взаимозависимост, особено по отношение на Huawei, и веригите за доставка, които включват китайско производство в области, които се считат за чувствителни за сигурността на САЩ, също са извън тази сделка.
В такъв случай това е частично споразумение. То също така е несъвършено. Най-важният му недостатък лежи в основата на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп: ламтежът й за количествено управление на търговията.
Виждаме обаче изключителен ангажимент към конкретни китайски покупки на стоки и услуги в САЩ. Това със сигурност ще засили ролята на държавата в икономиката на Китай. Сигурно е също така и че ще изисква от Пекин да дискриминира конкурентния внос от други търговски партньори. САЩ принуждават Китай да наруши основните принципи на недискриминация и пазарно ориентирана политика, като се стремят да намалят общия си търговски дефицит чрез понижаване на двустранните дефицити. Това е едновременно нелепо и опасно.
Но това не е единственият огромен дефект на споразумението. Друг такъв е, че то не може да сложи край на несигурността. Така, ако, според САЩ, Китай не изпълнява своята част от сделката, те ще предприемат действия срещу Пекин и в краен случай споразумението може да бъде прекратено.
Има обаче по-фундаментална несигурност. САЩ не знаят какво точно се опитват да постигнат по отношение на Китай. Тази търговска сделка до голяма степен касае отварянето на Китай и по този начин превръщането му в по-нормална пазарна икономика. Това би засилило интеграцията на Китай в глобалната икономика, като същевременно ще направи китайското стопанство по-конкурентно. Но споразумението също така се стреми да управлява търговията, което със сигурност ще засили ролята на китайската държава. В други области - отново предимно технологиите и инвестициите в САЩ - целта очевидно е икономическото отделяне от Китай. Сближаване? Управление? Отделяне? Тази бъркотия отразява продължаващото объркване в САЩ.
Това не е и единственият аспект, в който търговската несигурност ще се запази, макар че може да е най-важният. Широко се очаква, че следващият етап в търговските войни на администрацията на Тръмп ще бъде атака срещу търговските практики на ЕС. САЩ наскоро постигнаха споразумение с ЕС и Япония относно необходимостта от по-строги глобални правила за субсидиите, насочени към Китай. Това няма да означава много без съответното прилагане на правилата. Но САЩ също така блокираха процедурата за уреждане на спорове в СТО, което може само да увеличи несигурността и да направи усилията за актуализиране на правилата на организацията напразни.
Много жалко е, че САЩ на практика извадиха въпроса за Китай от СТО. Както отбелязва Пол Блустайн в отличната си книга „Разкол”, съществуват жизнеспособни алтернативи. Въпреки това, продължаващото търкане между двете суперсили сега изглежда неизбежно. Споразумение относно приложими търговски правила може да бъде възможно, макар и трудно, в определени области. Китай обаче никога няма да се съгласи да приеме постоянна икономическа и технологична малоценност. Ако налагането на последната е доминиращата цел на САЩ, това е само ранният етап на много дълъг конфликт. Може и да приветстваме случайно частично примирие като това, но самата война вероятно ще продължи за неопределено време.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
