Разширяването на дейностите на НАТО в Близкия Изток под влиянието на Доналд Тръмп досега е по-скоро прегрупиране, отколкото революция - но въпросът е докъде тази инициатива в крайна сметка ще доведе, за пореден път причинявайки сериозно притеснение на военния съюз.

В сряда вечерта организация от 29 държави в отговор на исканията на американския президент реши да преименува международния контингент, който обучава в Ирак противниците на “Ислямска държава” в контингент на НАТО. Възможно е и други регионални инициативи да последват.

Това временно споразумение, сключено от министрите на отбраната, събрани в Брюксел, показва, че близкоизточният проблем се е превърнал в полигон за разработка на взаимодействието на НАТО с Тръмп. Американският президент провокира вътрешни търкания в Алианса, а преди това директно го нарече остаряла структура. Освен това съществува плашеща несигурност как американската политика ще се развива в Ирак и съседните му страни, след като миналия месец Вашингтон ликвидира висшия ирански генерал Касем Сюлеймани.

Тръмп подтикна НАТО да действа веднага след убийството на Сюлеймани, призовавайки съюза да бъде по-активен в Близкия изток. Американският ръководител дори посъветва създадената преди 70 години организация за противодействие на Съветския съюз, да преименува себе си на Natome, което означава Nato Middle East („НАТО и Близкият изток“). Той заяви, че би било „прекрасно“, защото звучи като „Nato + me» („НАТО и аз“).

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг веднага премина, както някои журналисти го казаха, в "дежурен заклинател на Тръмп". От една страна, той веднага отговори на думите на американския лидер и свика среща, за да обсъди възможностите. От друга страна, той успокои страховете на членовете на Алианса, като изясни, че едва ли става въпрос за изпращане на военни части в Близкия изток, от което европейските съюзници се страхуват, подозирайки, че техните войници могат да бъдат използвани за улесняване на изтеглянето на американските сили от Ирак.

Преместването на военни инструктори на НАТО е промяна, която не изисква увеличаване на контингента. Освен това не е известно дали Ирак ще отмени решението, взето миналия месец от неговия парламент за изгонването на всички чуждестранни сили в отговор на убийството на Сюлеймани.

Според дипломатите от НАТО, освен това разширяване на дейностите в Персийския залив и Средиземноморието може да включва политически диалог, изпращане на военни съветници и логистична работа.

Това, което се случва, отново подчертава дилемата, пред която са изправени европейските членове на НАТО. Американският президент редовно ги упреква, че не искат да харчат повече за военните. Те трябва да положат достатъчно усилия, за да направят основния участник в Алианса доволен, но това не трябва да попречи на НАТО да се концентрира върху противодействието на военното възраждане на Русия.

Министрите на отбраната на НАТО ще продължат преговорите в четвъртък в огромната централа на Алианса в покрайнините на белгийската столица. Табелите в сградата пак ще пишат "НАТО", а не "Натоме" и повечето министри ще се надяват, че ще останат така.

Превод: В. Сергеев