Президентът Тръмп обеща да вдигне ръста на икономиката над тренда от 2% по времето на Обама и за известно време данъчната реформа и дерегулацията свършиха работа. Само че неговите търговски и митнически набези подкопаха бизнес инвестициите и световната промишленост, като икономиката вече се връща към нивата на растеж от 2%. Това не е близо до рецесия, но е разочароващо като загубена възможност, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.Това е важната новина от последния доклад, според който американската икономика е нараснала през четвъртото тримесечие на 2019 г. с 2,1% годишен темп - трето тримесечие подред с ръст от 2% или 2,1%. Силното първо тримесечие тласна растежа за 2019 г. до 2,3%, но това е под постигнатите 2,9% през 2018 г. и под петте тримесечия от средата на 2017 г. до средата на 2018 г., когато капиталовите инвестиции скочиха и икономиката растеше с над 3%.
Какво се случи? Тръмп обвинява Федералния резерв, и анализатори предупредиха в края на 2018 г. за несигурността вследствие повишаването на лихвените проценти и съкращаването покупките на облигации от централната банка. Фед бързо поправи тази грешка и неговата политика не е затегната през последните няколко месеца.
Голямата промяна в политиката беше търговията. Данъчната реформа бе прокарана през декември 2017 г. и Тръмп започна търговската си офанзива през първото тримесечие на 2018 г. с мита за соларни панели и перални машини, последвани от такива за стоманата и алуминия, дрънкането на оръжие във връзка с изтеглянето на САЩ от NAFTA, после митата върху автомобилите, а след това и митническата война с Китай.
Цената на загубения растеж е видна в икономическите данни за 2019 г. Ръстът на бизнес инвестициите, който последва данъчната реформа, постепенно избледня с разпространението на несигурността относно търговската политика. Фирмите ограничиха инвестициите, тъй като не могат да бъдат сигурни във веригите за доставка или разходите за компоненти. Глобалната промишленост понесе удар, тъй като растежът на Китай се забави, което засегна Европа.
Добрата новина е, че икономическият стимул в резултат на дерегулацията и по-ниските данъци успява да компенсира част от цената на търговските търкания. Силният пазар на труда и мощният американски потребител поддържат икономиката да расте. Личното потребление нарасна по-бавно през четвъртото тримесечие, но все пак допринесе с 1,2 пункта за ръста на БВП от 2,1%.
Има признаци, че растежът може да се ускори през 2020 г. Запасите отнеха 1,09 пункта от ръста на БВП през четвъртото тримесечие и трябва да се възстановят в следващите тримесечия. Молбите за помощи при безработица продължават да намаляват, което говори за още по-силен трудов пазар. Федералният резерв води приспособима политика въпреки скромното увеличение на лихвата по свръхрезервите с цел да се поддържа ставката по федералните фоднове по-близо до средата на определения от него диапазон между 1,50% и 1,75%.
Най-добрата новина е паузата в митническите войни. Примирието на Тръмп с Китай ще помогне, а преработеното търговско споразумение NAFTA трябва да намали несигурността относно северноамериканските вериги за доставки. Най-големият риск за растежa може би са президентските избори и възможността за ляв демократичен кандидат. Доверието на потребителите в икономиката се усилва, което ще помогне на Тръмп. Урокът от 2019 г. обаче е колко по-силен можеше да е растежът, ако не бяха търговските битки.
Това повлия на САЩ през 2019 г., след като ръстът на частните инвестиции спадна до 1,8% за годината от 5,1% през 2018 г. Вече три тримесечия частните инвестиции отнемат от растежа на БВП, в това число 1,08 процентни пункта за четвъртото тримесечие, въпреки съживяването в жилищния сектор.Износът не допринесе с нищо за растежа на БВП през 2019 г., като традиционната сила на САЩ в износа на услуги даже отне 0,02%. Протекционистите ще посочат, че през 2019 г. вносът също нараства по-бавно, като по този начин допринася за растежа, тъй като се приспада от БВП. Забавянето на вноса е знак за по-бавен търговски и икономически растеж, а не за възраждане на промишлеността в САЩ, която остава в криза.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
