Измина повече от месец от обявяването на президентското федерално послание и оставката на правителството на Медведев, а развитието на събитията показва, че корекцията на основния закон на страната, приет през 1993 г. след разстрела на Върховния съвет, вълнува силно не само столичния елит и западните ни „партньори“, но и широките маси на Русия. Които все още не приемат резултатите от приватизацията на „мръсните деветдесетте години“ и изискват пълна сигурност в статута на земите, горите, водните пространства и находищата на минерали, които трябва да принадлежат на всички жители на Русия и да бъдат използвани в техните интереси.
Но изглежда, че властите не проявяват интерес към тази тема (тоест настоящата ситуация им е от полза), а федералните медии, сякаш по команда, я заобикалят, посвещавайки своите предни страници и най-гледано време на строго очертаните кръгове от проблеми.
Да, преразглеждането на Конституцията на Елцин от 1993 г. е назряло и дори презряло: поради факта, че оттогава много неща са се променили в Русия и по света. Да, отхвърлянето на приоритета на чуждестранните юрисдикции над националните, както и разширяването на забраната за чуждо гражданство и чуждестранна собственост за държавните служители правят Русия много по-независима от външните влияния и предлагат обръщане към „новия курс“: с централизирано планиране, с големи държавни инвестиции в реалния сектор на икономиката, както и с качествено ново ниво на борба с корупцията. Да, точно такъв е курсът, който изведе Китай сред лидерите на съвременния свят. Но в същото време червен Китай има мощен социалистически сектор на икономиката и държавна собственост върху земята и минералните ресурси, което дори не е планирано в съвременна Русия.
Разбира се, всичко това засега съществува само на ниво думи, но във въздуха се носят образи на промяната. И трябва да кажа, че плановете за обсъждане на измененията „с нисък профил“ бяха почти незабавно разбити дори от онези строго подбрани представители на обществото, които бяха планирани просто „за декор“. Те започнаха да отправят предложения, насочени към укрепване на откъсването на Русия от „колективния Запад“ и „глобалния пазар“, тоест удариха наследството на Горбачов и Елцин и либералния курс на „Вашингтонския консенсус“, който страната ни следва повече от 30 години. Те включват предложението на Машков за въвеждане в Конституцията на клауза за териториалната цялост на Русия със забрана за всякакви преговори в тази област, Прилепин за ролята на ядрените ракети като гарант за независимостта, демографията и традиционните семейни ценности, единството в историята на руско-съветската държава, и т.н.
Както се очакваше, много от тези предложения „отдолу“ (или не съвсем „отдолу“?) бяха подкрепени от Путин, макар и с някои резерви. В същото време президентът на Русия по всякакъв начин подчертава своята централна роля в процеса на конституционните промени.
Какво означава всичко това? Първо, че днес всички сме на прага на мащабни промени, въпреки че много от тях, включително и тези на върха, не усещат напълно това.
Второ, конституционните предложения и дебати нанасят смъртен удар върху „еднополюсния свят“ и върху интересите на „колективния Запад“, следователно, всички надежди за „доброволно договаряне“ със САЩ и техните съюзници са нереалистични. Самият руски президент е черен на западните „елити“ , а Русия е Картаген, който трябва да бъде унищожен. Това е лайтмотив на изказвания на почти всички членове на Сената на САЩ на последните заседания.
Трето, въвеждането на изменения в руската конституция е изпълнено с отслабване на централната власт и изостряне на всички конфликти в нашата страна: това се отнася и за „вертикала на властта“ на Путин и връзките с обществеността с тази вертикала, както на федерално, така и на регионално ниво. Процесът на обсъждане на измененията в конституцията може да се превърне в процес на изправяне на „нисшите класове“ срещу „върховете“, на руснаците срещу други етнически общности на нашата страна, православните срещу представителите на другите вероизповедания в процеса на предлагане на собствени „конституции“ от руските региони. Несъмнено външните и вътрешните врагове на страната ни ще се възползват от тази възможност. Ето защо Кремъл трябва да извърши възможно най-бързо много рискованата конституционна маневра, която стартира, която отваря нови „прозорци на възможности“ и нови „прозорци на заплахи“. Във всеки случай ни чакат интересни и опасни времена на промяна.
Александър Нагорний Превод: В. Сергеев
