Златото победи американския долар

Златото победи американския долар
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    27.02.2020
  • Share:

През есента на 2019 г. окончателно падна бариерата пред повишаването на цените на златото.

 

През януари 1976 г. на Ямайската международна валутно-финансова конференция бе прието решение за демонетаризация на златото. Златото беше изгонено от света на парите и разжалвано до обичайна борсова стока. На световния валутен пиедестал остана само американският долар. Въпреки това то продължаваше да бъде паричен метал, създаващ заплаха за монополното положение на долара в международната валутна система.

Държателите на парите (основните акционери на Федералния резерв на САЩ, които контролират печатницата за пари) започнаха добре прикрита война срещу жълтия метал. Бяха направени опити за дискредитиране на златото като най-безполезния метал в света. На обществото се внушаваше, че с времето златото като борсова стока ще бъде само малко по-скъпоот желязото. Помня куп наукообразни публикации на МВФ, чиято цел беше да дискредитират златото. Ефект обаче нямаше. Ако в рамките на златния доларов стандарт, действащ в следвоенните години, цената на златото е еквивалентна на 35 долара за тройунция, то непосредствено след Ямайската конференция цената на жълтия метал премина летвата от 100 долара и продължава стремително да расте.

 

 

Вербалните интервенции срещу златото трябваше да бъдат допълнени с пазарни намеси. На пазара започнаха да се предлагат отделни партиди злато от Федералния резерв на САЩ. Те оказаха известно сдържащо влияние върху динамиката на цената на златото, но на американците им досвидява да харчат златните си резерви. Затова Вашингтон оказва натиск върху МВФ, заставяйки го да продължи интервенциите в злато, но вече за сметка на собствените си златни резерви. Съвместните интервенции на Федералния резерв и МВФ не можаха обаче да спрат растежа на цените на ценния метал. През януари 1980 г. цената на златото преминава границата от 850 долара за тройунция, което към днешна дата е еквивалентно на 3-4000 долара.

Заплахата за долара от по-силния конкурент стана смъртоносна.

Тогава започнаха да се случват странни неща на световния пазар на злато. Изведнъж то започна да поевтинява. Собствениците на парите предприеха редица мерки за натиск върху златото. Една от най-важните от тези мерки е създаването на таен златен картел в състав: американският трезор, Федералната резервна банка на Ню Йорк, Английската банка, голяма част от водещите банки на Уолстрийт, Лондонското сити, Швейцария и др. В рамките на този златен картел започнаха редовни интервенции на пазара на благородния метал. Златото за интервенциите се набавя преди всичко от резервите на американския трезор и вероятно от хранилището на Федералната резервна банка на Ню Йорк, където се съхраняват запасите от злато на чуждите държави, предадено за съхранение в САЩ. При тази схема, златото не се продава, а се емитира под формата на златни кредити или като лизинг на злато. В отчетността на трезора и другите организации, където се намира скъпоценният метал, нищо не се промени. Вместо физически метал, там оставаха разписки за дълг.

Мнозина се досещаха за съществуването на таен златен картел.

Американските конгресмени и сенатори, в частност, безброй пъти са се опитвали да проведат одит на златните резерви на Форт Нокс (хранилище, където е съсредоточена по-голямата част от златния резерв), но досега никой не бе допуснат да се приближи до Форт Нокс. Същевременно и досега все още не е направен цялостен одит на чуждото злато в подземията на Федералната резервна банка на Ню Йорк. С помощта на тайните операции на картела цената на златото започна радикално да намалява, като в отделни моменти тя бе по ниска от 300 долара за тройунция.

През 1999 г. тайният златен картел бе заменен от златен картел на централните банки на 20 страни.

Той вече действа под прикритието на т. нар. Вашингтонски златни споразумения. Картелът действаше легално, но много хитро. Официално беше заявено, че споразуменията във Вашингтон са предназначени да ограничат падането на цените на златото. В продължение на пет години се определяха графики за максимално допустимите продажби на злато от централните банки - страни по споразумението. Всъщност числата в графиките имаха противоположно значение. Те определиха минималните квоти за златото, които трябваше да продадет страните по споразумението, за да се предотврати покачване на цените на жълтия метал.


Споразумението от 1999 г. гласи, че всички централни банки могат да продават не повече от 2000 тона за петгодишен период (2000-2004 г.) или 400 тона годишно. Преведено от тайния език на собствениците на пари, това означаваше, че централните банки, в името на поддържането на монополното положение на щатския долар, трябва да реализират поне 2000 тона благороден метал на световния пазар. Задачата на собствениците на парите беше завършена: Националната банка на Швейцария продаде 1 170 тона, Английската банка - 345 тона, Централната банка на Холандия - 235 тона и пр. През 2004 г. беше подписано второ споразумение, което увеличи продажбите до 2 500 тона за следващите пет години.  Най-големи продавачи през този период бяха Френската банка с 572 тона, Европейската централна банка с 271 тона и Националната банка на Швейцария с 380 тона. Но през този петгодишен период графикът не бил изпълнен. Само през първата година от периода (2005), банките успели да обезпечат продажби в предвидения обем от 500 тона, след което обемите на продажби започват да намаляват, като през 2009 г. са продадени едва 160 тона злато.

Както личи от продажбите, особено усърдие за защита на долара през годините на споразумението проявява Швейцария. След подписването през 2009 г. на трето споразумение започват проблемите. То предвижда връщане към годишна норма на продажби от 400 тона. Финансоватата криза през 2008-2009 г. обаче обърка плановете на картела. През първата година от действието на новото споразумение (2010) са продадени около 140 тона, през втората - 50 тона, а след това има само символични продажби от по няколко тона годишно. Същевременно през първите три години от действието на третото споразумение, цените на златото се увеличават двойно, като надхвърлят 1000 долара за тройунция.

Четвъртото споразумение, подписано през 2014 г. отменя квотите за продажби. Същевременно Централните банки откровено бойкотират споразумението. Само Централната банка на Германия продължи да продава злато (около 1.8-4.2 тона годишно) и то само на монети. През септември 2019 г. би трябвало централните банки да се съберат и да подпишат пето по ред споразумение. Срещата не бе проведена обаче и съответно не бе подписано споразумение. Това означава, че де факто златният картел на централните банки е прекратил съществуването си.

Така през есента на 2019 г. окончателно пада и бариерата, ограничаваща ръста на цените на златото.

През 2019 г. цената на златото леко превиши 1500 долара за тройунция, а в края на годината нарасна с още 18 процента. Примерно толкова беше и нарастването на цените в японски йени и австралийски долари. Още по-значимо бе нарастването на цените в т. нар. „отслабващи“ валути, като китайският юан, индийската рупия и еврото. В частност, цената на златото в евро поскъпна с 22 процента. Златото обаче се оказа конкурентоспособно дори и спрямо най-силните валути, като швейцарския франк, канадския долар и британската лира. Цената на златото в британски лири например, през миналата година нарасна с 15 процента. Всъщност жълтият метал никога не е напускал напълно света на парите. Въпреки решенията на Ямайската конференция, той си остана в състава на международните резерви на повечето страни в света. САЩ, които активно се стремяха да изпратят златото в изгнание, в същото време държат в своите резерви повече от 8100 тона злато. Ако пресметнем стойността на това злато по текущи пазарни цени, то ще се окаже, че

над 90 на сто от международните резерви на САЩ винаги са били в злато.

В повечето страни в Европейския съюз златото представлява над 50 процента от резервите им. В бъдеще цената на жълтия метал ще продължи да расте бързо. Експертите са на мнение, че до края на 2020 г. тя ще надмине нивото от 1700 долара за тройунция, а няма да бъде изненада, ако през тази година достигне и 2000 долара за тройунция. При тези условия би било глупаво натрупването на валутни резерв. Залогът ще падне върху ценния метал. Финансовите власти в САЩ, Европа, Япония и редица други страни поеха курс към намаляване на лихвените проценти и ориентация към „количествени вливания“. Всъщност централните банки започват конкурентна борба коя от тях ще успее да отслаби най-много валутата си. А това означава, че играта е в полза на златото. За увеличаване на златните резерви от значение е и такъв фактор, като изострянето на международната обстановка и повишаване риска от война.

В условията на война златото е единственото надеждно платежно средство на световния пазар.

През 2018 г. централните банки увеличиха официалните си златни резерви със 651.5 тона - това е най-високият показател за почти половин век. Сред централните банки най-голям купувач на злато стана Банката на Русия - 274 тона (42 на сто от всички покупки на централните банки). Покупките на руската банка станаха изключително за сметка на вътрешното производство на жълтия метал. На второ място по покупки на злато се оказа Централната банка на Турция  (51.5 тона), на трето място е Националната банка на Казахстан (50.6 тона) и на четвърто място е Индия (40.5 тона). Съществен прираст на златните резерви бележат също централните банки на Унгария, Полша и Монголия.

Все още няма окончателни показатели за ръста на златните резерви през 2019 г. Според Световния съвет за злато (WGC), закупуването на злато от централните банки в света е продължило активно през 2019 г .: от януари до септември те са се увеличили с 12 на сто в сравнение със същия период на предходната година - до 547.5 тона. Според резултатите от трите тримесечия на 2019 г. сред нетните купувачи на злато се появяват и централните банки на Русия, Турция и Индия и към тях се добавя Народната банка на Китай. Повечето експерти са уверени, че до края на 2019 г. ще бъде постигнат нов рекорд за ръста на златните резерви.

В началото на 2020 г. лидери по златни резерви са: САЩ - 8135.5 тона, Германия - 2451.8 тона, Франция - 2 436 тона, Русия - 2 271.3 тона и Китай - 1948.3 тона.

В последните години западните страни прекратиха продажбите на злато от своите резерви, но същевременно се въздържат и от закупуването на ценния метал. За отбелязване е, че в САЩ, Германия, Италия Франция, Швейцария, Великобритания, Япония, Холандия, Швеция, Австрия и други западни страни златните резерви в началото на 2020 г. са същите, каквито са били преди пет години. Няма промяна и в резервите на Европейската Централна Банка (504.8 тона).

Появява се усещането, че между водещите централни банки има някакво ново негласно споразумение за „замразяване“ на златните резерви,

което е заменило Вашингтонското споразумение за координирани продажби на злато. За периода от 2015 г. до 2020 г. най-динамично нарастване на златните резерви се наблюдава в Русия (919.1 тона), Китай (249.8 тона), Казахстан (168.5 тона), Полша (125.7 тона) и Индия (67.9 тона).

Разбира се, нарастване на търсенето на злато от централните банки в зоната на „златния милиард“ може да изнерви пазарите. От политиката на „златен неутралитет“ (да не продават и купуват), западните централни банки могат внезапно да преминат към активни покупки на жълтия метал. От това се опасяват и държателите на парите, тъй като тяхната власт се крепи на долара - валутата, която защитават от конкуренцията на златото през последните десетилетия.     

 

 

Превод от руски: Никола Стефанов

Read 191 times

Станете почитател на Класа