Пандемията от коронавирус трябваше да е моментът, в който популистките лидери по света да докажат своите способности.

Глобалната пандемия все пак е период на страх и тревожност - емоциите, които позволяват на този тип държавници да преуспяват в политическата си кариера. Въпреки това повечето такива лидери се провалиха в справянето със здравната криза.

Числата и статистиките са категорични - в държави като Русия, САЩ и Бразилия заболеваемостта и смъртността от COVID-19 е рекордно висока.

От друга страна в страни, ръководени от жени, положението изглежда е под контрол и смъртността е чувствително по-ниска, а въпросните държави вече разхлабват една по една противоепидемичните мерки.

Така например премиерът Джасинда Ардерн се похвали, че в Нова Зеландия е обявена пълна победа върху коронавируса, а в държавата има само един-единствен активен случай на инфекцията. Ардерн вложи сили и време в разяснителни кампании, които стигнаха дори и до най-малките жители, а спокойният й тон не трепна дори и по време на скорошното земетресение на острова.

Германия под ръководството на канцлера Ангела Меркел има над 165 хил. излекувани пациенти и смъртност под 5 процента - постижение, което тежко засегнатите Великобритания, Франция и Испания не могат да отбележат. За пример се оказа и Финландия, която в момента е управлявана от 34-годишната Сана Мартин и която благодарение на комбинация от строги рестрикции и по-меки ограничения успя да премине през изпитанието COVID-19.

На другия полюс са лидери като Доналд Тръмп и Владимир Путин, които изпуснаха контрола и изглежда вече не могат да си го възвърнат.

Тръмп превърна пандемията в поредното оръжие, с което да се опита да уязви търговския си съперник Китай. Американският президент не се поколеба да определи новия щам на коронавируса като "китайския вирус", докато доказаните случаи в САЩ растяха със скорост, която подсказваше, че вече няма никакво значение какъв е произходът на заразата.

Белият дом редуваше обвиненията към Китай със заплахи към Световната здравна организация (СЗО) и прекара повече време в търсене на виновник за случващото се, отколкото в справяне с него.

В друга част от изказванията си Тръмп отдели време да хвали хидроксихлорохина като абсолютна панацея срещу COVID-19, макар че някои държави дори забраниха проучванията с медикамента, и даже заяви, че го приема превантивно срещу инфекцията. Предложенията му, че пиенето на белина и усилените слънчеви бани ще преборят заразата предизвикаха присмех, но статистиката за смъртността в Ню Йорк и Ню Джърси беше смразяваща.

След първоначалния шок от набиращата скорост пандемия пък САЩ започна да се раздира от противоречия и протести и силен натиск карантината да бъде премахната, за да може бизнесите отново да отворят врати.

В общия хор "Отворете Америка!" се включиха и имена като Илон Мъск и Джеф Безос, но струпването на протестиращи даде само един категоричен резултат - нови огнища на коронавируса, причинени от събирането на големи групи хора на едно място.

Модел на пандемията, изработен от Колумбийския университет, показва колко различна е могла да бъде ситуацията в Щатите.

Според тяхното изследване, цитирано от "Си Ен Ен", ако Вашингтон беше наложил правилата за социална дистанция и работа от вкъщи, където е възможно, само седмица по-рано, щеше да бъде спасен животът на най-малко 36 хил. души. Ако пък стриктната карантина е била въведена две седмици по-рано, щяха да бъдат спасени поне 84 на сто от смъртните случаи и 82 на сто от доказаните заразени пациенти.

Епидемиологът Джефри Шаман уточнява, че проучването не може да даде категорична информация какво би било поведението на американците, ако мерките бяха въведени по-рано, но е сигурен, че доста животи щяха да бъдат спасени.

А какво да кажем за друг популист, който се хвали с твърда ръка и железен контрол? Да, Владимир Путин дълго време твърдеше, че Русия се справя перфектно с коронавируса, а данните за заболеваемостта, които Кремъл съобщаваше, предизвикваха въпроса дали информацията не е манипулирана.

Руският президент обаче държеше, че добрите резултати на страната му се дължат на ранното затваряне на границите с Китай, засилените проверки по големите руски летища и разработения от руските медици алгоритъм за лечение на COVID-19, който дава прекрасни резултати. Към този протокол за лечение се причисляват антибиотици, с които стандартно се лекува бронхопневмония, както и противогрипният препарат Фавипиравир.

Сигналът, че Путин и Русия не се справят с пандемията, дойде в периода 26-28 март, когато новите положителни проби започнаха да се увеличават лавинообразно.

В началото на май месец Русия вече се оформя като новия епицентър на заболяването и започва да отчита по над 10 хил. нови случая ежедневно.

Кремъл обаче предприема хаотични ходове са справяне с кризата, от които страдат както обикновените руснаци, така и медицинският персонал. В Москва беше наложена забрана за излизане освен по уважителни причини и контролът се осъществява чрез SMS-и, но междувременно руските лекари се оплакват от перманентна липса на защитни екипи и маски.

До момента трима медици са се самоубили, скачайки от прозорците на руски лечебни заведения. Причината за подобно отчаяние е, че въпреки изказванията на Путин руснаците продължават да неглижират опасността от коронавируса, а в болниците са приемани пациенти с неизяснени симптоми, които са довели до избухването на вътреболнични инфекции.

Доверието към руския държавен глава и към Кремъл пък достигна историческо дъно и се срина до едно от най-ниските си равнища за последните 20 години. По данни на "Ройтерс" през април едва 59 на сто от руснаците одобряват действията на Путин и вярват, че те са правилни. За сравнение, през март доверието към президента е било 63 на сто, а в най-силните моменти е надхвърляло 90 процента.

Разликите между САЩ и Русия от една страна и Нова Зеландия и Германия от друга обаче не са само в пола на лидерите им.

Докато лидери като Доналд Тръмп и Владимир Путин се опитват да омаловажат пандемията или си служат с подвеждащи изказвания, че я контролират напълно, други като Джасинда Ардерн и Ангела Меркел предпочитат да се вслушват в гласа на науката и специалистите, а не на егото си.

Така например в Германия има стриктно изготвен график на коя дата кои мерки отпадат и Меркел предупреждава, че при най-малкия намек за нов пик на COIVD-19 противоепидемичните рестрикции ще се върнат с пълна сила, колкото и да са непопулярни.

Ардерн от своя страна не се поколеба да наложи пълна карантина още при първите активни случаи на коронавирус и да затвори границите си за чужденци.

На въпрос на "Би Би Си" как Нова Зеландия ще възобнови туризма си, премиерът отсече, че границите на страната ще останат затворени за посетители "още много дълго време". В САЩ подобна стъпка беше предприета на далеч по-късен етап.

С други думи, чувството за непобедимост и арогантността, които често привличат гласоподавателите към популистките лидери, този път им изиграха лоша и дори смъртоносна шега. А "поправителен изпит" може и да няма...