По-чисти и зелени градове

По-чисти и зелени градове
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    01.06.2020
  • Share:

Коронакризата ни учи, че можем да преосмислим концепциите си за градска мобилност и развитие. Градовете ни могат да станат по-чисти и по-зелени. Разполагаме с технологията за това. Ще се възползваме ли от този шанс?

 

 

 

Коронавирусът постигна нещо, за което природозащитниците отдавна копнеят: празни улици и празно небе. По данни на властите в Берлин, Хамбург и Мюнхен по време на седмиците на изолация по пътищата са се движили около 1/3 по-малко превозни средства. Задръствания почти не е имало, а емисиите въглероден двуокис са намелели значително.

Новата нормалност

Какво обаче ще се случи, когато всички тези, които се трудеха вкъщи, отново тръгнат към работните си места?

Според Михаел Ганзер от фирмата за пътна телематика Kapsch TrafficCom, решенията на проблемите, свързани с движението и замърсяването, се крият във възможностите на “умния” град: “С едно интелигентно настройване на светофарите, задръстванията могат да бъдат ограничени с 25%”, казва той. С помощта на изкуствения интелект и т.нар. големи данни (Big Data) дигиталните технологии могат да покажат завидни резултати с малко усилия, уверява Ганзер. 

Една от възможностите е свързването в мрежа на автомобилите и светофарите. “Новите автомобили вече разполагат с такива устройства, а всеки телефон има програми за локализиране”. Ще рече, че нужната инфраструктура вече отчасти съществува, само трябва да бъде надградена, добавя Ганзер. 

 

Използването на Big Data (масиви от данни), изкуственият интелект и омрежаването могат да намалят значително задръстванията в градовете ни

 

В Мадрид, Мумбай и Кито вече работят системи, пренастройващи светофарите спрямо актуалния трафик. Ганзер казва, че изграждането на системата струва на един гражданин около 2,50 евро, а поддръжката - около 1 евро на година. В същото време при 25% по-малко задръствания всеки спестява около 500 евро годишно. Технологията води до ограничаване на вредните емисии, а лентите за движение могат да бъдат реорганизирани така, че да има повече пространство за колоездачи и пешеходци.

Сензори и термокамери

Мартин Елдрахер, директор на IT компания, също вижда шансове в ограниченията, възникнали заради пандемията. “Цифровите технологии могат да помогнат за прилагане или смекчаване на мерки, например за социална дистанция”. Сензорите биха помогнали за спазване на дистанция на работните места, а чрез термокамери може да се осъществява контрол при обществения транспорт и на големи събития.

Според Елдрахер, градовете трябва да инвестират в дигитална инфраструктура. „Ако един град събира текуща информация за трафика, строителните дейности и емисиите с помощта на сензори и камери и я предоставя на открита платформа за данни, общински или частни дружества могат да я преработват и предоставят на участниците в движението – направо на таблото на автомобила или в смартфона”, посочва експертът.

Персонализирани услуги от авиолиниите

По данни на Международната асоциация за въздушен транспорт IATA, браншът очаква загуби за около 300 милиарда евро за тази година. Според експерта по въздушен транспорт Йоаким Кирш, в дългосрочен план обемът на работа ще бъде 75% в сравнение с нивата от преди избухването на пандемията.

"Броят на командировките най-вероятно ще намалее, тъй като домашният офис и видеоконференциите доказаха своята ефективност. Броят на ваканциите също ще намалее, защото много хора няма да могат да си ги позволяват и офертите за почивки ще бъдат ограничени", казва Кирш.

Според него компаниите трябва отново да обърнат внимание на качеството, както и да се насочат към дигиталната трансформация. “Цялата верига на предоставяне на услуга на пътника трябва да бъде преосмислена и да стане много по-лична”, смята той. “С помощта на масиви от данни и анализ желанията на клиента могат да се изпълняват до най-малкия детайл”, казва Кирш. Такава нова услуга е например доставката на багаж.

По-малко офис-площи, повече зеленина? 

Пред ново предизвикателство е изправен и секторът на недвижимите имоти. Много директори на фирми се замислят дали са им необходими големи фирмени сгради, щом работата от вкъщи функционира добре.

Шефът на “Морган Стенли” Джеймс Гормън обяви, че една голяма част от 80-те хиляди служители на фирмата ще продължат да работят у дома и след края на пандемията. Проучване сред брокерите в Германия сочи, че 20% от офис сградите скоро няма да бъдат използвани.

“Кризата с коронавируса повлия като катализатор на урбанистичното развитие”, казва архитектурният критик Никлас Мак. Занапред сградите ще трябва да предлагат достатъчно пространство, за да не бъдат застрашавани животът и здравето на работещите. Това означава по-малко небостъргачи, по-обширни търговски центрове, повече пространства за срещи и комуникации. А прилежащата инфраструктура, вкл. пътища и паркинги, могат да отстъпят място на зелени площи и фитнес зали.

Станете почитател на Класа