Мъск побеждава Роскосмос?

Мъск побеждава Роскосмос?
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    02.06.2020
  • Share:

На 30 май от 39-и стартов комплекс на Космическия център „Джон Фицджералд Кенеди“ във Флорида „Спейс Екс“ изстреля за пръв път „Дракон“ с екипаж на борда. Стартът към Международната космическа станция (МКС) бе втори за „драконите“ и първи с екипаж. Нещо повече, това е първата американска пилотирана мисия от девет години.

Корабът ще прекара в околоземна орбита от един до четири месеца според състоянието на слънчевите му панели, после астронавтите трябва да се върнат на Земята. За основна цел на полета се сочи проверка на корабните системи и готовността на екипажа за работа с „Дракон“.

Нека отбележим, че успешното приключване на мисията ще означава Роскосмос да изгуби монопола върху превозването на хора до МКС. Някои медии вече нарекоха събитието „погребение на руската космонавтика“. Еуфорията, с която го обсъждат в социалните мрежи, е сравнима може би само с тази около полета на Гагарин.

Ясно е какво значи това за САЩ – ще могат да спестят куп пари, щом няма да търсят услугите на Роскосмос. Далеч по-сериозен изглежда обаче идеологическият ефект.

* * *

– Съпътстващ идеологически ефект естествено има – казва политологът Алексей Анпилогов. – Същата еуфория видяхме преди, когато стартира „Колумбия“, през април 1981 г., макар че тогава прекъсването в американските пилотирани полети бе само шест години. Знаем, че в очите на САЩ Русия винаги е била един вид мерило за американските успехи в Космоса, нищо че имат навика да наричат страната ни „бензиноколонка“ и държава „с икономика, станала на пух и прах“. САЩ винаги са разглеждали Русия като основен конкурент в овладяването на космическото пространство.

Ами да бяхте се сравнявали с тайконавтите, нали в геополитически и геоикономически план се сражавате с Китай, но все едно Русия се възприема като главен конкурент. Напълно обосновано, защото и по брой на пусковете, и по брой на осъществяваните космически програми Русия е главен конкурент на САЩ.

Може да се спори, естествено, че в някои области сме наравно, някъде САЩ излизат напред, другаде ние, а всички останали, като Китай, Япония, Индия, са „втора лига“ сред космическите сили.

Колкото до „загубите“ за Русия, първо, парите не бяха чак толкова много. Дори като знаем, че напоследък едно място в „Союз“ струваше 90 милиона долара, но това не бе толкова съществено за бюджета на Роскосмос. Основното финансиране и в Русия, и в САЩ е с пари от държавата. И тук няма защо да се превъзнася Мъск: ето какво правел частният капитал . . . Просто частният капитал е взел държавните пари и ги е усвоил. В това отношение няма никаква разлика между Мъск и частните подизпълнители на програмата „Аполо“. Да припомня, там практически всичко бе свършено съвсем не от „редстоунския“* армейски арсенал, а от частни подизпълнители: и модулът за кацане на Луната, и самият кораб, и дори ракетата.

Да, Роскосмос ще изгуби тези бонусни пари, но за него днес е по-важно да се концентрира върху собствения си план за овладяване на Космоса. Ще повторя, САЩ виждат в нас конкурент, тъй като Русия има собствени оригинални и уникални космически програми. Например космическите обсерватории „Спектър-Р“ – те са водещи в астрономията, с нищо не са по-лоши от прословутия „Хъбъл“. Просто не бива да губим тази иновационност, тази инициативност и успехът ще е с нас.

Впрочем, говорейки за пари, нищо не е изгубено. Вече бе съобщено, че става дума дори не само за едно място, което ще бъде продадено до края на годината, а че Роскосмос и НАСА са подписали и споразумение космонавтите да получават места на „драконите“ или на новите кораби на „Боинг“. По същия начин американски астронавти ще продължат да летят със „союзите“. Ето и пример: когато НАСА пусна алтернативни товарни кораби, полетите на „Прогрес“ към МКС си продължиха, доставят се и американски товари.

* * *

– За САЩ това наистина е важно събитие – смята Андрей Манойло, доктор на политическите науки, професор в Московския държавен университет. – Въпросът не опира само до конкретното реално постижение на компанията на Мъск: първия частен пилотиран полет. Дори не и до това, че благодарение на този пробив САЩ ще могат в бъдеще (безспорно не веднага, но скоро) да се откажат от руските кораби „Союз“ и „Салют“. При свиване на финансирането от държавата (бюджетът на НАСА от дълги години се орязва до минимум) САЩ успяха да решат проблема с развитието на отрасъла, привличайки частни корпорации като „бизнес империята“ на Мъск. Частниците свършиха онова, за което не достигаха държавните средства. И то в рекордно кратък срок (от 2002 до 2020 г.) и с динамика, сравнима единствено с „космическата надпревара“ през 20 век. А през това време у нас само се усвояваха държавни бюджети, пускаха се шкембета (в буквалния смисъл) и се развиваше самопиар. Това е обидното.

СП: – А какво означават събитията за нас? Просто загуба на пари или нов удар в медиен план? Голям брой авторитетни издания тук пишат, че това е погребението на руската космонавтика . . .

– Това, естествено, не е погребението на руската космонавтика, защото трябва да разграничаваме руската космонавтика от всички паразитни, раздути „управленско-аналитични“ структури, които са й натрапени отгоре. Космонавтиката е все тъй на висота (по дух). Само че нищо не може да направи. Оттук и разликата: за 18 години Мъск даде на САЩ 9 модела ракети „Фалкон“ и един пилотиран полет, а мениджърите на руската космонавтика – цяла серия шумни криминални дела. Сиреч, тяхната космонавтика дава като продукт полети и програми, а нашата – криминални дела. И щом става такъв бардак, трябва да сменим не мебелите, а персонала.

СП: – Ако погледнем социалните мрежи, все едно става дума за полета на Гагарин. Защо е тази еуфория?

– Всеки реален резултат винаги дава отзвук. А резултатът на Мъск е реален. И ето ти еуфория. А къде е резултатът на Роскосмос?

СП: – Променя ли нещо фактът, че този полет е дело на частник, а не на държавата? Влияе ли някак върху престижа на американската космонавтика изобщо като система, представляваща стратегически държавен отрасъл?

– Нищо не променя. Феноменът Мъск нямаше да е възможен, ако държавата не стоеше зад гърба му. Първите му разработки на ракетите „Фалкон“ бяха осъществени с грант от НАСА. Резултатът, постигнат от Мъск, е по-скоро резултат от държавно-частно партньорство. Но в никакъв случай не бива да подценяваме тук значението на личната инициатива.

СП: – Има ли бъдеще според вас този вид частна космонавтика? Или Мъск все пак е изключение?

– Мъск е трендът. Със сигурност ще има и други.

СП: – Как може да отвърне Русия в чисто медиен план? Да, първият сателит и първият космонавт са наши, а техен актив са Луната и първият частен полет. Губим ли медийната надпревара или все още не?

– Отговорът не трябва да е в медиен план, а с конкретни дела. В реалния сектор обаче имаме само провали.

 

 

Дмитрий Родионов, Свободная преса

Станете почитател на Класа