В края на юни група сенатори от Демократичната и Републиканската партии на САЩ внесоха проект за изменения в бюджета за отбрана на страната по отношение на новите санкции по отношение на газопровода „Северен поток-2“.

За да приеме Европа санкции срещу Съединените щати, е необходимо съгласието на всички 27 държави-членки на ЕС. Почти невъзможно е да се гарантира единодушие по този въпрос поради очакваното противопоставяне на американските сателити в Европейския съюз, предимно Полша и балтийските държави. Освен това интересът на Варшава е не само политически, но и търговски.

Не е тайна, че Полша твърди, че се превръща в един от основните центрове за разпространение на американски втечнен газ на континента.

Разбирането на основните линии на конфронтация в рамките на ЕС дава възможност на САЩ да се движат към изостряне на ескалацията.
Тази тактика поставя неприятен избор за ЕС — между целостността и икономическия суверенитет.

Антиамериканските санкции могат буквално да разделят Европа.
ЕС лесно разширява санкциите срещу Русия, но подобно единодушие спрямо САЩ не е възможно.
Това означава, че ЕС като цяло не може да устои на натиска идващ отвъд океана, но може да бъде направено от отделни играчи, предимно Германия, Франция и Австрия.

Но едностранният отговор на американската агресия ще означава, че не съществува европейско единство. И тук не става въпрос за затваряне на граници по време на коронавирусната епидемия, а за същността на ЕС, който беше създаден преди всичко като икономическо обединение.

От друга страна, липсата на отговор на екстериториалните санкции от страна на Съединените щати ще повдигне въпроса за жизнеспособността на Европейския съюз като пълноправен партньор и ще фиксира полуколониалната му зависимост от Вашингтон.

В тази патова ситуация, Брюксел и стоящия зад него Берлин имат само един избор — да се приближат до Москва и да завършат строителството на „Северен поток-2“ на всяка цена.

Вероятно във Вашингтон, въпреки войнствената реторика,
в реалността не залагат на спирането на „Северен поток-2“, което, като се има предвид, текущият етап на реализацията му, изглежда малко вероятно.

На европейския пазар има място както за втечнен, така и за газ от газопровод.
Настоящата атака на САЩ е изявление за изходна преговорна позиция, а предмет на самите преговори, не е нищо повече от дял при разпределяне на европейския пазар на газ, под по-скъп американски втечнен газ.
В същото време високата цена ще бъде представена като оново разплащане за „енергийната сигурност на Европа“, за която американските сенатори са толкова загрижени.

Това са условията на американския търговски свят — свят с анексии и задължителни и контрибуции.

Превод: Ася Иванова-Зуан