Европейски дипломати опитват да си върнат инициативата на един от най-тежките фронтове, след като усилията на САЩ на Балканите се натъкнаха на препятствия. Но това остава път, изпълнен с дипломатически опасности, пише Bloomberg.

Канцлерът Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се присъединиха към лидерите на Сърбия и Косово за видеоконференция в петък, за да подготвят почвата за срещата на върха в Брюксел в неделя за съживяване на блокираните усилия.

Но сръбският президент Александър Вучич се появи малко след това и обяви, че срещата на върха ще бъде отложена за 16 юли, заплашителен знак, че разговорът за подготвяне на сцената с двете най-важни фигури в ЕС не е преминал добре.

Разговорът в петък беше „труден, защото Сърбия има различна позиция от останалите участници“, заяви Вучич, като се оплака, че Косово е представило „максималистки искания“.

„Готови сме да направим стъпки, които ще подобрят отношенията между нашите народи, притока на стоки и капитали, но няма да приемем ултиматуми“, изтъкна сръбският президент.

ЕС смяташе, че американската администрация го изключва от преговорите между балканските съседи, когато обяви среща в Белия дом на Доналд Тръмп с двамата спорещи лидери.

Съюзът не може да си позволи да се откаже от ключов въпрос за европейските интереси в полза на САЩ, тъй като Сърбия и Косово търсят път към членство в блока с 27 страни, казват четирима официални представители, запознати с разговорите. Американският специален пратеник Ричард Гренел твърди, че подкрепя европейската инициатива.

През последните десет години гръцката дългова криза, Brexit, а сега и COVID-19 засилиха съпротивата сред някои по-установени страни членки към по-дълбоката интеграция както на новоприсъединилите се по-бедни бивши комунистически държави, така и на чакащите за членство.

Това даде възможност на САЩ, Русия и Китай да засилят влиянието си в региона. Но има признаци, че колебанието може би намалява.

Когато срещата на 27 юни се провали, след като президентът на Косово Хашим Тачи беше обвинен във военни престъпления само няколко дни по-рано, пред ЕС се откри благоприятна възможност да се намеси. През март страните членки на ЕС отблокираха пътя към членството за Северна Македония и Албания, като преодоляха съпротивата на Франция след месеци на обсъждания. А Хърватия, още една страна, която се появи след войната, разкъсала бивша Югославия в началото на 90-те години на миналия век, ще обвърже валутата си с еврото през идните дни наред с България, още една нова страна членка в ЕС. И двете страни смятат тази стъпка за жизненоважна за присъединяването към по-богатия Запад.

Сърбия и Косово са постигнали значително по-малък напредък в усилията си за присъединяване, до голяма степен заради безизходицата след войната през 1998-1999 г., при която Прищина обяви независимост през 2008 г. Компромис не се вижда, тъй като и двете страни се придържат към позициите си, като в същото време трябва да се справят с политически предизвикателства у дома. Косово, което страда от лидерски вакуум, иска международно признаване. Сърбия, чийто всесилен президент е изправен пред ожесточени протести, отказва да го позволи.

Представителите на ЕС твърдят, че уреждане на спора между двете страни е невъзможно без САЩ и американският ангажимент е добре дошъл. Но те са критични към администрацията на Тръмп, включително към Гренел, като обвиняват САЩ, че години наред са действали сами и са нанесли щети с еднократните си дипломатически усилия, целящи постигането на бърза победа за Тръмп.

Сътресенията на Балканите са гореща точка в трансатлантическото напрежение и показват растящата пропаст между ЕС и Тръмп по въпроси от търговията до разходите за отбрана. Това се случва в момент, когато лидери като Меркел настояват Европа да проправи собствен път на фона на отслабването на силните отношения със САЩ след Втората световна война.

Гренел, който беше американски посланик в Германия до миналия месец, отхвърли обвинението за дипломация, целяща бърза печалба, като заяви, че САЩ са съсредоточени предимно върху уреждането на икономически въпроси и ще оставят политическите разговори на европейските страни.

Гренел посредничи за споразумение през февруари, при което Сърбия и Косово обещаха да построят шосейни и жп връзки, за да стимулират икономическото сътрудничество преди разрешаването на дългогодишната си вражда. Месец по-рано те подписаха писмо с намерение да възстановят директните полети между двете столици Белград и Прищина.

Американски официални представители изтъкнаха също провалите на ЕС в преговорите през последните години и факта, че пет страни членки не признават суверенитета на Косово.

„Никога не сме вярвали в бързо споразумение между Косово и Сърбия в годината на избори“, заяви Гренел в поредица от туити рано в сряда, подкрепяйки инициативата на ЕС. „И никога не сме мислели, че единственият ни фокус върху икономическото нормализиране ще се уреди бързо“, допълни той.

Въпреки това европейците гледат с лошо око на американските усилия, тъй като смятат, че администрацията на Тръмп стъпва на територия, заемана преди това от Меркел, която насърчаваше разширяването на ЕС към Балканите.

Божидарка Чобалигова, редактор Елена Илиева