Дефибрилация в Близкия Изток

Дефибрилация в Близкия Изток
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    15.08.2020
  • Share:

Споразумението, сключено от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп с Обединените арабски емирства (ОАЕ) за установяване на пълна нормализация на отношенията с Израел в замяна на решението на еврейската държава да отхвърли (засега) всеки опит за анексиране на Западния бряг, е точно такова, каквото Тръмп го определи в Twitter – „огромен пробив“. 

Да, тук го няма зарядът от посещението на Мохамед Ануар Садат в Йерусалим – нищо не може да се сравни с първата голяма крачка към помирение между арабите и израелците, пише New York Times. Събитието от четвъртък не може да се сравнява и с ръкостискането между Ясер Арафат и Ицхак Рабин пред Белия дом, но то наистина се доближава по мащаби до този исторически момент.

Събитието неминуемо оказва влияние върху всяка една голяма партия в региона – от проамерикански настроените, през проумерените ислямистки формации, до привържениците на края на конфликта с Израел. Всички лагери се възползват от момента, като привържениците на радикалните течения, антиамериканските партии и проислямският лагер започват да бъдат изолирани в своите стремежи.

Геополитическо земетресение

За да разберем защо, първо трябва да оценим вътрешната динамика на сделката. Именно мирният план на Тръмп, изготвен от Джаред Къшнър, и желанието им да се придържат към него всъщност създават базата за този „пробив“. Планът на Къшнър по същество призовава Израел и палестинците да сключат мир, като Израел може да анексира около 30 процента от Западния бряг, откъдето, в исторически план, идва голяма част от населението на страната, а палестинците да установят демилитаризирана, закърпена държава с останалите 70 процента, заедно с някои териториални фрагменти от Израел.

Палестинците отхвърлиха сделката като небалансирана и несправедлива. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обаче, който помогна за изготвянето на произраелския план, заяви, че възнамерява да продължи анексирането до 1 юли - без да се съгласи с частта, която политическата му база от еврейски преселници отхвърли.

Това не се получи, защото Къшнър, който редовно призоваваше към Египет, Йордания и арабите от Персийския залив, че подобно едностранно израелско анексиране ще представлява пълно нарушение на сделката. Това накара Нетаняху да изгуби подкрепата на преселниците - и в момент, когато е обект на съдебен процес по обвинения в корупция и всеки ден се изправя пред протести заради лошото управление на пандемията, той продължава да губи популярност сред поддръжниците си.

 

Така че това, което Тръмп, Къшнър, принц Мохамед бин Зайед, фактически лидер на ОАЕ, и Нетаняху направиха, беше да превърнат наличните лимони в лимонада, обяснява Итамар Рабинович, един от водещите израелски историци в Близкия Изток и бивш посланик на страната във Вашингтон.

 

Този процес очевидно е започнал, след като посланикът на ОАЕ във Вашингтон Юсеф ал Отайба публикува писмо на иврит в израелски вестник през юни, пряко предупреждавайки, че израелската анексия на Западния бряг ще подкопае тихия напредък, който Израел постигна  в арабския залив.

ОАЕ известно време обмисляха по-отворени дипломатически връзки с Израел, но именно дискусиите за това как да се спре анексията създадоха рамка, в която ОАЕ можеха да очакват да получат нещо в замяна. 

Динамиката на Нетаняху тук е впечатляваща или както би се изразил израелският писател Ари Шавит: „Нетаняху се опитва да излезе от собствения си личен „Уотъргейт“, като отиде в Китай. Той е като Никсън, но наопаки". Той иска да каже, че Нетаняху прави всичко възможно, за да успокои десните сили в Израел - с примамливи приказки за анексия - така че те да се изправят заедно с него в съдебния процес за корупция срещу съдебната система на Израел.

Приемайки тази сделка, Нетаняху, подобно на действията на Никсън спрямо Китай, се отказа от естествените си идеологически съюзници - преселниците, които го подкрепиха, защото смятаха, че ще постигне въпросната анексия - „и това ще принуди израелския президент да бъде по-силно зависим от центъра и десните центристи в Израел", смята Шавит. „Тази сделка може да помогне за спасяването на израелската демокрация, като сега лиши (Нетаняху) от цялата армия на десните сили“, с която да унищожи Върховния съд.

Палестинските сили, ръководени от Махмуд Абас, също бяха лишени в тази сделка, което може ги принуди да седнат на масата на преговори. Това ги лиши от най-големия им коз - идеята отношенията между арабските нации и Израел да се нормализират само след като израелците удовлетворят исканията на властите в Палестина с обособяването на държава по техен вкус.

Тази сделка със сигурност ще насърчи останалите шейхове от Персийския залив – тези на Бахрейн, Оман, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия. Всички те са имали скрити и явни бизнес и разузнавателни операции, свързани с Израел, за да последват примера на ОАЕ. Те няма да допуснат ОАЕ да ги изпревари и да „венчае“ своя капитал за израелските технологии в кибер сферата, селското стопанство и медицината.

Тук има още трима победили – кралят на Йордания Абдула, който се опасяваше, че анексията на Израел ще хвърли още по-плътна сянка върху Йордания относно рисковете за превръщането ѝ в палестинска държава; американската еврейска общност, която можеше да се раздели на два лагера, ако анексията се беше осъществила; Джо Байдън – ако Тръмп в крайна сметка примири страните в региона, а впоследствие Байдън успее да спечели президентските избори, той ще бъде освободен от един трънлив проблем и ще се радва на засилен проамерикански съюз в Близкия Изток.

В същото време губещите са Иран и всички фракции, свързани със страната – Хизбула, иракските милиции, сирийският президент Башар Асад, Хамас, Ислямски Джихад, хутите в Йемен и Турция. Иран трябва да бъде притеснен. Огромните щети, които Израел нанесе на страната чрез явна кибервойна през последните месеци, могат да дадат на ОАЕ дори повече място за маневри в тази сделка. Посланието на ОАЕ към Иран е ясно – в региона има сблъсък между привържениците на бъдещето и на онези, които подкрепят мрачното минало и искат да погребат развитието. И докато ОАЕ спадат към първата група, те оставят Иран да бъде лидер на втората.

В четвъртък САЩ, Израел и ОАЕ показаха, поне за момент, че миналото невинаги трябва да погребва бъдещето, че мразещите и разделящите невинаги побеждават.

 

 

Аспарух Илиев, редактор Миглена Иванова

Станете почитател на Класа