Вероятно най-широко обсъжданият международен документ сега е посланието на Световната банка, че през 2020 г. светът е драматично обеднял и трябва да се направи нещо по въпроса. Документът и особено последният призив са ясно адресирани към предстоящата годишна среща на Г-20 (лидери на водещите световни икономики), но съдържа множество факти, които също са интересни за всички и всеки.
И най-ефектния факт е, че ние, тоест светът, живеехме много добре през последните две-три десетилетия, но малко хора забелязваха това: с хубавото лесно се свиква. От началото на 90-те години делът на хората в света, живеещи под абсолютната граница на бедността (1,9 долара на ден), е спаднал от 35% на 8,4%: фантастичен успех, преди всичко благодарение на Китай, където около 700 милиона са забогатели. В началото на годината само 9,2% от населението на света, или 689 милиона души, останаха „екстремално бедни“. Казваше се, че до 2030 г. ще има пълна победа – ще има свят без бедност.
И така, СБ ни информира, че дойде 2020 г. - и кривата на графиката за първи път се срути надолу. До края на годината 88-115 милиона души ще бъдат върнати към бедността. И, (ако имате късмет), ще бъде възможно да се върнете към началната точка, точката на вчерашния ден, може би след десет години.
Банката идентифицира причините, както следва: комбинация от военни конфликти, изменение на климата и пандемия. Последният фактор е най-важен. Тук трябва да се вникне в детайлите: типичният супербедняк досега бе жител на някое отдалечено село в Африка, на юг от Сахара. Сега най-засегнатите страни ще бъдат съвсем други – тези със „средните доходи“, които сега ще възпроизведат до 82% от новообедналите.
Това са предимно Индия, Бангладеш, Нигерия и други. Портретът на тези, които днес са подхвърлени на бедност, е следният: те са по-вероятно жители на градовете, работещи в „неформалния сектор“ и в някои индустрии, „които бяха най-повлияни от карантините и ограниченията за придвижване“. Индия, припомняме, е известна с най-дългите и най-тежките карантини от всички други страни в света.
Оказва се, според банката, че 150 пъти повече хора ще бъдат на ръба на оцеляването в близко бъдеще, отколкото са загиналите от самата пандемия.
Като цяло всичко наподобява мащаба на загубите, които обикновено понася светът след някаква световна война. Всъщност много експерти вече казаха, че Третата световна война продължава отдавна, тя просто се провежда с нови методи - без военни действия като такива (ако не се броят регионалните конфликти). Това е война на ценности и подходи към глобалното и местно управление, неразривно смесени с борбата на различни лобита и сектори на икономиката, кой от тях ще диктува на хората как трябва да живеят сега.
Резкият ръст на крайната бедност е само част от такъв процес; може да се припомни обедняването на средната класа в сравнително малка група западни страни, които се наричат развити. Или много странната кампания за заселване на Европа или САЩ с мигранти, докато се говори за „вродения расизъм на бял човек“. Или други кампании, насочени към унищожаване на нормалния живот на обществата.
Преди такова рестартиране на цялата система се случваше по крайните резултати от масирани военни действия (пир на победителите), сега става и без тях.
Безпрецедентността на това, което се случва, предполага, че не всеки в света днес ще чуе призивите на СБ „да се направи нещо“ със скока на бедността – на мнозина не им е до това. Например, поне САЩ – има ли някой, който да вярва, че Америка, с настоящите си проблеми, е способна да подобри света?
Въпреки че финансовите министри от Г-20 приеха много сериозно идеята за удължаване на мораториума за обслужване на външния дълг на най-слабо развитите страни до 2021 г., това надали ще е повече от капка в морето от проблеми.
Китай е единствената велика сила, която прави оптимистични изявления за способността на човечеството успешно и приятелски да преодолее сегашната черна ивица. Например идеята за изграждане на „проспериращ, чист и красив свят“ е съвсем типична за китайските външнополитически изявления (в случая става дума за инициативи ориентирани към екологично чисти технологии). Но Пекин успява в най-добрия случай декларативно да обозначи посоката, в която би искал да върви заедно със своите партньори. Или да оглави движението, въпреки че лидерството е нещо, което трябва да се предлага много внимателно.
Но ако говорим за практически и ефективни действия, тогава нещата стават по-сложни. Миналата седмица Китай например проведе акция в ООН - инициира съвместно изявление на 26 държави в Третия комитет (по социални и хуманитарни въпроси). Двадесет и шестте (включително Русия) са страни, срещу които са наложили санкции САЩ със своите съюзници.А санкционираните са повече - списъкът е непълен.
Идеята зад изявлението е проста: санкциите трябва да бъдат отменени незабавно. Защото те винаги влошават положението на населението на страните, срещу които са въведени. И настоящият момент е тъкмо времето да се сбогуваме със санкциите и санкционната политика.
Но всички разбират, че сега никой няма да снема нищо, колкото и много да стават „новите бедни“. В края на краищата какво е Третия комитет - на 23 март комисарят на ООН по правата на човека призова за същото, а на 26 март – и генералният секретар на ООН. И след това и цялото Общо събрание, с мнозинство от гласовете.
Да, очевидно вече е и физически невъзможно да се отменят санкциите. Списанието Atlantic изброява 7967 санкции на САЩ срещу която и да е държава, считано от май 2019 г. И оттогава (през този октомври) са добавени санкции, например, срещу 18 ирански банки, тоест всъщност срещу тези, които ще имат работа с тях. И още много други.
Основанията - да, те отдавна не са интересни на никого. И как - от чисто техническа гледна точка - можете да отмените цялата тази купчина документи, само изброяването на които може да отнеме не един ден?
Обикновено, в резултат на световните войни, всички подобни вехтории се отмитан в миналото наведнъж. Но Третата световна война очевидно все още не е приключила, така че противопоставянето на санкциите и свързаната с тях борба срещу внезапно изострилата се бедност скоро няма да завърши.
Дмитрий Косирев Превод: ЕС
