В Америка има огромни региони, за които никой не си спомня. САЩ се гордеят с финансовите гиганти от IT компаниите на Уолстрийт и Силициевата долина, курортите във Флорида и холивудските филмови студия. Но трудолюбивите работници от Ръждания пояс отдавна се борят с икономическата депресия. Ще има ли надежда за тях след изборите?

Упадъкът на индустриалните центрове на САЩ започна отдавна. Хората, които живеят там, избраха Тръмп за президент. Дори и да не бъде преизбран, депресията в тези региони няма да изчезне и ще бъде проблем за наследниците на Тръмп.

Най-могъщият мъж в света каза:

„Забравените мъже и жени в нашата страна вече няма да бъдат забравени. Сега всички ще ви чуят.»

Тези високопарни думи прозвучаха в речта на Доналд Тръмп при инаугурацията му през януари 2017 г. Ясно е, че това беше класически популизъм, но всъщност Тръмп не беше далеч от истината.

В Америка има огромни региони, които практически не играят никаква роля в имиджа на нацията. Ако големите медии говорят за тях, то е само мимоходом.

Популярната култура обикновено ги игнорира. Чуждестранните кореспонденти идват тук само от време на време. Когато Америка се представя пред света, тя показва предимно богати региони на източното и западното крайбрежие, от Бостън до Маями на Атлантическия океан и от Сиатъл до Сан Диего на Тихия океан. А между тях се крие необятна земя, която често се пренебрегва, „забравя“, както се изрази Тръмп.

Fly-over country („земята, която прелитат“) — така американците наричат ​​тези области. След изненадващата победа на Тръмп някои репортери се опитаха да намерят обяснение за този ужасен провал на демокрацията и отидоха там на екзотични екскурзии. Но сега никой не се занимава с подобни изследвания. Репортерите се фокусираха главно върху личността на Тръмп — претенциозният президент с обаянието на лошо момче.

В този район живеят почти 60 милиона човека.

Ние, европейците, възприемахме Съединените щати като предизвикателство — понякога като противник, понякога като пример за подражание, като с готовност игнорираме противоречивата им комплексност.

Джо Байдън би могъл да бъде по-добър президент: организиран, с добри консултанти, с по-мек тон на изказа, с готовност за международно сътрудничество.

Но не бива да се поддаваме на илюзии: съдейки по начина, по който стоят нещата в средната част на Съединените щати, той едва ли ще заеме принципно по-различни позиции по много въпроси от Тръмп.

Протекционистични търговски политики, намаляване на американското военно присъствие в Европа (заедно с дебат за вноските на Германия в бюджета на НАТО), строга миграционна политика — всичко това ще остане, независимо кой ще спечели изборите на 3 ноември.

Трябва да сме готови за това.

Петя Паликрушева