За това съдействат дивашките условия, в които живеят задържаните там жени и деца от Европа, които не са извършили никакви престъпления, както и нежеланието на европейските държави да върнат гражданство на тези лица. Отказва им се репатриране в съответствие с принципа на «нулева толерантност» към тероризма.

Децата, които се разболяват и умират, са погребани в гробове, набързо изкопани зад телената ограда. Някои от тях, страдащи от инфекции на дихателните пътища, остро недохранване и хронична диария, намериха последното си убежище под пясъка на пустинята, а местата им за погребение са маркирани само с фрагменти от шлакоблокове без надписи.

Анонимни граждани на Европа, Азия, Африка и арабски деца лежат в общ гроб във ветровитата равнина в провинция Ал-Хасака. Други са погребани в гроб, върху който дори не са сложени камъни — тук, далеч от родината им, лежат стотици мъртви, изтрити от паметта.

Вътре в оградата с бодлива тел в лагера Ал-Хол те създават банди, растат без надзор и озверяват сред разкъсани палатки и купища боклук. Слаби същества, напомнящи на героите на Дикенс, с разрошена коса, стройни тела и светещи очи. Сухата им кожа прилича на пергамент поради липсата на правилно хранене, свързана с липсата на пресни зеленчуци и плодове в храната.

Тук цари атмосфера на назряващо, неизбежно насилие и при липса на възпитание и образование бандите от деца организират битки или за забавление хвърлят камъни по въоръжените пазачи. По-възрастните момчета, на които през годините на „халифата“ в училищата на „Ислямска държава“ са им внушили чувство на гняв и омраза, нападат по-младите — понякога с цел изнасилване.

В случай, че тези, които са извършили престъпление, бъдат хванати, ги бият с железни пръти. Тук училището е рядкост, децата често са психологически травмирани и не се извършва дерадикализация. Мнозина се чувстват захвърлени и изоставени, а тези от тях, които са достатъчно големи и си спомнят за дома, съжаляват, че изобщо са били доведени в Сирия.

„Никога не съм искал да ме доведат тук и не искам да бъда тук“, каза ми миналия месец 13-годишно френско момче, чието име не мога да посоча от съображения за сигурност. — Искам да се прибера в Париж, да видя баба си и да играя футбол. Но нашите страни няма да ни позволят да се върнем.»

Тези деца и техните майки, забравени от властите на родните им страни, живеят в арест в североизточната част на Сирия, въпреки че не са извършили никакви престъпления. А начинът, по който съдбите им се развиват днес, стана основа за остра критика към Великобритания и други европейски държави заради политиката им към собствените им граждани, заминали за „халифата“.

Коалиционните сили на командването срещу ИДИЛ, американските служители на правосъдието, кюрдските власти, контролиращи тези лагери, човешките права и благотворителните организации призоваха Великобритания и Европа да върнат своите граждани (жени и деца) в родните им страни, предупреждавайки, че съществуването на лагерите не е толкова доказателство за сдържане на заплахата, а е източник за укрепване на ИДИЛ.

Някои от най-откровените критици са генерали от Върховното командване на въоръжените сили на САЩ.

„Ако международната общност не намери начин да репатрира тези хора, да ги реинтегрира в обществото в родината им и да подкрепи местни програми за примирие, … ние самите ще си създадем стратегически проблем за бъдещето, когато тези деца пораснат привърженици на радикализма след 10 години“, каза миналата седмица Генерал от морската пехота Франк Маккензи, командир на Централното командване на САЩ, чиято зона на отговорност включва операции в Близкия изток.

«Ако не решим този проблем сега, никога няма да победим ИДИЛ.»

След като разбиха силите на ИДИЛ в Багуз през март миналата година, Сирийските демократични сили, които са част от коалицията, задържаха около 13,5 хиляди чуждестранни граждани (жени и деца ) от семейства, свързани с ИДИЛ, включително хиляда граждани на европейски държави, както и граждани на Ирак и Сирия. Повече от осем хиляди души са деца, болшинството от които са на не повече от пет години.

В Ал-Хол, където се държат около 65 хиляди жени и деца, включително граждани на Сирия и Ирак, миналата година са регистрирани 371 смъртни случая на деца. Още 80 деца загинаха в лагера през първите осем месеца на тази година, тоест дори преди настъпването на зимата.

Осъзнавайки, че ужасяващите условия в тези лагери и отчайващото положение на децата са чудесен повод за пропаганда, ръководството на ИДИЛ превърна тези два лагера в основна цел на нова кампания за набиране и финансиране, надявайки се да възстанови броя на своите привърженици за сметка на младото поколение, изоставено и забравено от властите на държавите, чиито граждани са.

„Ал-Хол е люлката на новия халифат“, се казва в „рекламен“ надпис върху снимка от лагера, публикувана в Instagram от една от групите, наречени „Перлите в неволя“.

Петя Паликрушева