Сдържането на Русия зад граница

Сдържането в чужбина започва с политика на сплашване. Откакто Путин анексира Крим през 2014 г. и се намеси в Източна Украйна, членовете на НАТО се ангажираха да увеличат разходите си за отбрана до 2% от БВП, разположиха допълнителни войски в Естония, Латвия, Литва и Полша и отпуснаха допълнителни средства за противодействие на кибератаките и операциите по дезинформация.

(Редакцията НЕ споделя агресивните планове на САЩ срещу Русия, само информира читателите си за дъното на американската външна политика, бел.ред.)

Съединените щати инициираха многомилиарден проект за увеличаване на военното си присъствие в Европа и спомогнаха за стимулиране на бойната готовност на НАТО, което позволи на Алианса да прехвърли около 300 000 военнослужещи, 30 военноморски кораба и 30 въздушни ескадрили в източните държави-членки в рамките на 30 дни.

Това са добри инициативи, но недостатъчни.

За да отблъсне руската атака, алиансът се нуждае от по-мощни конвенционални сухопътни сили — особено на уязвимия си южен фланг.

Освен това алиансът трябва да увеличи мобилността на войските между страните и да премахне нарастващия политически разкол между държавите-членки, по-специално Унгария, Турция и други съюзници.

НАТО трябва също да потвърди ангажимента си към демократичните ценности: трябва да установи минимални стандарти за управление, към които държавите-членки трябва да се придържат, а ако не ги спазват, тяхното членство може да бъде спряно.

За да се извършат тези действия, е необходимо да се актуализира ръководството на алианса от страна на САЩ. Байдън трябва да даде да се разбере, че Съединените щати отново са готови да защитят съюзниците си от НАТО и да работят с лидерите на съюзническите страни за подобряване на бойната готовност на войските.

Той трябва да продължи да се опитва да убеди членовете на НАТО да изпълнят своите ангажименти за разходи за отбрана от 2%, както и да посвети повече от колективните ресурси на алианса за подобряване на мобилността и транспортните способности на войските. Администрацията му трябва да настоява за актуализиране на стратегическата концепция за използването на ВМС от алианса — алиансът се нуждае от нови оръжейни системи, включително патрулни кораби с противоподводна технология, ядрени и конвенционални подводници и патрулни самолети.

Докато потвърждава готовността на САЩ да спазва ангажиментите си към НАТО, Байдън трябва да подчертае, че НАТО е отбранителен съюз, който никога не е атакувал Русия и че такава атака би била безумна. Укрепването на военния капацитет на НАТО представлява заплаха за въоръжените сили на Русия само ако те атакуват държава членка на НАТО. Освен това най-добрият начин да се запази мира в Европа е да се даде ясно да се разбере на Путин, че военната агресия срещу държава членка на НАТО ще му струва скъпо.

Администрацията на Байдън също трябва да противодейства на руската агресия срещу партньори извън НАТО.

А в борбата за сдържане на Путин няма по-важен „театър на бойните действия“ от Украйна.

Изграждането на сигурна, просперираща и демократична Украйна, дори част от страната да остане под руска окупация, е най-добрият начин за противодействие на идеологическата и военна агресия на Москва в Европа.

Успешната, демократична Украйна ще вдъхне оптимизъм, което ще допринесе за появата на нови демократични възможности в Русия и други страни в постсъветското пространство.

По същия начин провалената демокрация и икономика в Украйна ще послужат като потвърждение на реториката на Путин за безполезността на революциите, за които се твърди, че са спонсорирани от САЩ.

Следователно администрацията на Байдън трябва да увеличи американската военна, политическа и икономическа подкрепа за Украйна, за да й помогне успешно да продължи реформите, които там са в застой.

В същото време администрацията на Байдън трябва да поддържа, ако не и да затегне, настоящия режим на икономически санкции срещу Москва.

Президентът Барак Обама работи в тясно сътрудничество със съюзниците и партньорите за прилагане на най-изчерпателния набор от санкции, налагани някога срещу Русия като наказание за анексирането на Крим и военната намеса в Украйна.

Докато Путин продължава да окупира украинска територия, санкциите трябва да бъдат допълнително затегнати.

Екипът на Байдън трябва поне да запази настоящите санкции, тъй като умората се увеличава в Европа.

Отмяната на тези санкции преди Путин да промени курса към Украйна би изпратила ужасен сигнал.

Администрацията на Байдън също трябва да се опита да окаже подкрепа на други страни на границата с Русия — Армения, Грузия, Молдова и Узбекистан.

Всички те заслужават повишаване на нивото на дипломатически връзки. Байдън трябва да се срещне с лидера на белоруската опозиция Светлана Тихановская, за да стане ясно, че САЩ няма да оправят отношенията си с президента Александър Лукашенко, както правеха много пъти в миналото. През последните години Литва се превърна в пламенен защитник на свободата в региона: Байдън трябва да насърчи Вилнюс да назначи посланик в страната в лицето на висш американски служител с опит в насърчаването на правата на човека.

Петя Паликрушева