Земеделската инфлация се завръща, както и вредните опити за ограничаването й, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.
Под натиск заради спада на доходите и по-високата инфлация, Русия се втурна да ограничава цената на основните храни и въведе мерки за свиване износа на пшеница и други стоки. Недоволството на президента Владимир Путин пред екраните беше симптом на напрежението, което правителствата изпитват навсякъде. За щастие проблемът не е в нивото на цените, наблюдавано за последно преди малко повече от десетилетие. За съжаление ограниченията в руски стил са точно решението, което гарантира задълбочаване на хранителната криза.
Сътресенията поради Covid-19 се допълват от неблагоприятните метеорологични условия и правителствата, които издигат бариери, като всичко това помага да се сложи край на едно десетилетие на по-ниска инфлация при храните, въпреки че запасите все още не изглеждат твърде оскъдни. В Китай търсенето на фуражи за увеличаване на стадата свине и разширяване на преработвателната промишленост доведе до рекордни нива на фючърсите върху царевицата и соята. В световен мащаб показателят за цените на Организацията за храните и земеделието достигна шестгодишен връх през декември.
Русия е сред най-засегнатите, благодарение на евтиния петрол, нарастващата безработица и пестеливите мерки срещу Covid-19, което постави домакинствата в трудно положение. Сега храните тласкат нагоре общата инфлация и заплашват с вяло възстановяване - лоша новина за Москва, тъй като предстоят парламентарни избори по-късно през годината, а прокремълската партия „Единна Русия“ вече изостава в социологическите проучвания. Оптимизмът по отношение на икономиката е спаднал до нивата от 1998 г. и една трета от руснаците сега смятат себе си за бедни.
Путин, който се представя като човек на действието, трябва да направи точно това. Така че не е трудно да се разберат нетърпеливите му коментари към длъжностните лица, както и в годишната му пресконференция, относно скока на цените на захарта, слънчогледовото олио и дори тестените изделия, обвинявайки производителите, че се насочват към чуждестранни пазари за сметка на местните потребители.
Резултатът е, че най-големият износител в света ще наложи данък върху пшеницата от средата на февруари, заедно с други квоти за износ на зърно, и ще подкрепи производителите на брашно със субсидии. Руският премиер се опита да ограничи цената на „социално важни продукти“ като захарта и слънчогледовото олио. Притиснати, супермаркетите премахнаха надценките.
Това като цяло не е характерно само за Русия. В Бразилия инфлацията достигна най-високото си ниво от осем години през 2020 г. благодарение на скока в цените на храните, които съставляват по-голяма част от потребителската кошница на по-малко заможните домакинства. Говеждото месо, основна храна, поскъпна с над една пета през миналата година, а и оризът се повиши.
Тревожно е обаче да виждаме как търговските бариери се превръщат в тенденция, след като държавите се безпокоят от бъдещи смущения в производството. Аржентина отмени забраната за износ на царевица, но ще продължи да ограничава ежедневните доставки до февруари, надявайки се да запази цените на основните стоки в страната, където се очаква инфлацията да достигне 50% през 2021 г.Ясно е защо правителствата искат да се намесят. Нарастващите разходи препятстват много развиващи се икономики да се задвижат отново, особено тези, засегнати от ниските цени като износителки на петрол и солидния внос на храни от чужбина. Те също така са наясно с риска проблемът да ескалира: През 2007-08 г. скокът при пшеницата, ориза и олиото предизвика протести и размирици.
Разбираемо, властите се намесват, защото могат и защото удовлетворението идва бързо. Русия, по-специално, е относително самозадоволяваща се продоволствено в резултат на санкциите, наложени след анексирането на Крим през 2014 г. Това означава, както посочва Аурелия Брич от Fitch Solutions, че Москва може да затегне допълнително износните ограничения. Нараства и изкушението други да я последват - поне докато цените се успокоят, както се очаква, по-късно през годината.
Това, че можете обаче, не означава, че трябва да го направите. Натрупването на запаси в световната икономика не е по-добро от презапасяването с тоалетна хартия например. Такива мерки могат бързо да получат популярност, както стана преди повече от десетилетие, изостряйки проблема. Освен това, несъдействащите търговски политики се оценява, че отговарят за 45% от ръста в световната цена на ориза и за 30% от поскъпването при пшеницата. Временният руски данък върху износа може да не разстрои пазара, но по-широк ход със сигурност би го направил.
Намесата също так обърква пазарните сигнали у дома, както посочи миналия месец управителят на руската централна банка Елвира Набиулина, и рядко насърчава най-доброто използване на ресурсите, дори правителствените мерки да успеят да овладеят проблема в краткосрочен план. На пазара на жилищни заеми, например, субсидиите вече подклаждат тревожен скок на ипотеките. Дългосрочните решения за нервни лидери всъщност включват подобряване на вътрешните вериги за доставки и транспорта, и може би изграждането на буферни запаси за следващия път. В края на краищата климатичните промени само ще учестят скоковете в цените.
За властите в Русия и другаде усилията сега е по-добре да се насочат към по-широка подкрепа за домакинствата и към политики за ограничаване на дългосрочния ефект от недохранването, което настъпва, когато основни храните станат твърде скъпи. Поне знаем, че ползите от здравословното хранене са трайни.
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
