Дълговата криза не просто обеднява европейците, но ограничава достъпа им до революционни медикаменти.
Финансово затруднените правителства свалиха цените на лекарствата, натрупаха неплатени сметки за лечение в размер на $20 млрд. и инвестират все по-неохотно в иновации.
Всичко това кара фармацевтичните компании да свиват дейността си в Европа и да лансират все повече продукти в други региони – тенденции, които неминуемо ще стават по-динамични, докато производителите подлагат на съмнение рентабилността на клиничните тестове в страни, които може изобщо да не платят за иновациите им.
Разочарованието е очевидно при гиганти от бранша, като британската GlaxoSmithKline (GSK) и германската Bayer, и двете със сериозни производствени и изследователски корени във вътрешните си пазари.

Нарастващ проблем

„Европа отстъпи изключително много от гледна точка на готовността си да плаща за нововъведения“, заяви Андрю Уити, главен изпълнителен директор на GSK.
„Достигнахме етапа, на който сме длъжни да признаем пред себе си, че САЩ и Япония са местата, където трябва да работим върху иновациите“, продължава той.
Това не означава, че двете страни са балами.
Фармацевтичната индустрия протестира вчера срещу плановете за съкращаване на държавните разходи в американското здравеопазване с $364 млрд. в разстояние на десет години, които според Big Pharma ще доведат до огромна загуба на работни места.
Въпреки това Уити твърди, че има растяща пропаст между нагласите в Европа, която „се намира в много лоша позиция“, и тези в САЩ и Япония.
Съвременните лекарства за интелигентни болести като рака достигат цена от десетки хиляди долари, но понякога са решаващата разлика между живота и смъртта за пациентите.
През 2010 г. в САЩ са извършени 61% от всички продажби на нови медикаменти, пуснати на пазара през последните пет години, докато делът на Европа е едва 22% по данни на IMS Health, която води статистика за световната търговия и тенденциите при медикаментите по лекарско предписание.
Коментарите на Уити ще получат широк отзвук, тъй като шефът на най-голямата британска фармацевтична компания е и ръководител на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA).
„Той не прави публични изказвания, освен ако наистина не се налага. Всички в бранша споделят мнението му, проблемът расте с всеки изминал ден“, заяви в телефонно интервю Ричард Бергстрьом, генерален директор на лобистката организация.
„Кризата в еврозоната провокира най-лошото в националните правителства. Това е истински дразнещото за изпълнителните директори в бранша. Хората в държавното управление, изглежда, не си дават сметка за рисковете, които поемат - в краткосрочен план с доставките и в по-дългосрочен аспект с иновациите“, продължава той.

Застаряващо население

Напрежението между фармацевтичните компании и европейските правителства, изправени пред предизвикателството да задържат покачващите се разходи за грижи за застаряващото население, нараства от години. Индустрията отдавна се оплаква от органи за контрол над изразходваните държавни средства, като британската NICE (Britain's National Institute for Health and Clinical Excellence), който поставя допълнително препятствие за финансирането, след като дадено лекарство получи лиценз за употреба. От NICE твърдят, че такова сравнение на паричната стойност е от огромно значение.
GlaxoSmithKline и пациентски организации бяха отчаяни от решението на NICE миналия септември да не препоръча Benlysta за финансиране - с което цената му щеше да се покрива от националната здравна система, въпреки че медикаментът на GSK е първото ново лекарство за лечение на лупус от половин век насам и масово се използва на други места.
Нарастват и притесненията относно икономически силната Германия, третия най-голям пазар на лекарства, където IMS отбеляза продажби от $44 млрд. за 12 месеца до септември 2011 г.
Изпълнителният директор на Bayer Марийн Декерс смята, че лекарствата са станали лесна мишена за правителствата, както ни показа задължителното намаляване с 16% от всички изписани лекарства в Германия. „Ще губим 16 цента на всяко евро при продажба. В краткосрочен план е добре, но за обществото ще има последици за в бъдеще“, каза той на 7 февруари в интервю за „Уолстрийт джърнъл“.
Има лоши прогнози също така и за новата система за определяне на цените на лекарства на Германия, която позволява преоценяване – и евентуално съкращаване на високите цени, година след пускането им на пазара. Новото законодателство подтикна фармацевтичните компании Eli Lilly и Boehringer Ingelheim да се откажат от плановете си да пуснат на пазара в страната лекарството си за диабет Trajenta през миналия септември.
Франция, която е четвърта в света по продажби от $41 млрд., също е изключително „претенциозна“ в избора си на лекарства за държавно финансиране – друг признак за ограничението на бюджета за здравеопазване в европейските страни според фармацевтичните компании. Правителствата също така упорито се съпротивляват срещу планове на Европейската комисия за идните месеци, предвиждащи съкращаване на времето за одобрение на нови лекарства, заяви Бергстрьом.
Междувременно последиците от намаляването на цените на лекарствата в Южна Европа, епицентъра на кризата в еврозоната, все още се усещат в по-големите икономики.
Общоприетата практика за справки в цените в други страни означава, че извънредното съкращаване на цените в Испания и Гърция, където последните пакети от строги мерки ще породят по-малко потребление на лекарства тази година, ще създаде последователни съкращения и на други места.
Всяко обезценяване в Гърция, последица от потенциално излизане от еврозоната, ще вземе предвид цените в страните извън нея. При евентуална съпоставка пазарът в САЩ би бил по-подходяща база за сравнение дори и с реформа в здравеопазването в страната, а Япония е също изненадващо благоприятен избор. Зелената светлина за пускане на нови лекарства означава, че 48% от продажбите на GSK в Япония през 2011 г. са на продукти, излезли на пазара през последните 5 години.