Петролните компании са свикнали да зависят от късмета. Добивът на суров петрол в нестабилните горещи точки по света и дълбоководните сондажи означават, че компании като  Royal Dutch Shell са обиграни в играта с риска. Но що се отнася до Арктическия океан, който в известен смисъл е последната граница на петролните сондажи, въпросът е дали Shell ще успее да отхапе по-голям залък, отколкото може да преглътне? Shell възлага големи надежди на спорните планове за добив на петрол в американската част на Арктическия океан и на успеха си там като важна част от похода си да открие нови въглеводородни находища. Shell вече похарчи около $4,5 млрд. за сондажи в Арктическия океан, като така стана първата компания от няколко години насам, която търси петролни находища в този район. Стана ясно, че англо-холандският гигант иска позволение от американските власти, за да удължи планираната си кампания за сондажи през лятото край бреговете на Аляска след седмици на отлагане, което застраши мисията за добив на петрол в Арктическия океан. И макар че за Shell не са новост техническите предизвикателства, Арктическият океан  представя комбинация от проблеми, с които компанията обикновено се занимава поотделно: регулаторна инерция, протести на природозащитници, сложни политически въпроси, технически предизвикателства и екстремни климатични условия. Не се случва често Shell да трябва да преодолява толкова много предизвикателства наведнъж. Фактът, че за промишлен гигант като Shell е трудно да сондира в този район, кара останалите компании в сектора да наблюдават случващото се с повишено внимание. „Много погледи са насочени към Shell“, заяви висш служител в голяма европейска петролно-газова компания. „Това начинание е много рисковано, но ако някой може да се справи с него, тогава и останалите ще си помислят, че могат. Това лято ще бъде решаващо. Ако те успеят да се справят, значи и останалите ще ги последват. Но има много условности и неизвестни“, заяви той.
В определени отношения е изненадващо, че Shell реши да използва Аляска като опитно поле в Арктическия океан. Очакваше се, че най-високопрофилната сондажна кампания в САЩ след инцидента на платформата Deepwater Horizon ще привлече голямо внимание. „Има много хора в индустрията, които се надяват Shell  да успее и да не сбърка. Ако Shell се провали, това може да затвори Арктическия океан за сондажи за още едно поколение“, заяви служителят. Освен това влиянието на американското обществено мнение, а да не говорим и за това на природозащитните организации, означава, че дейността на Shell се наблюдава на всеки етап от процеса. За сравнение, шотландската компания за търсене на нефт Carin Energy не срещна особени пречки, когато реши да сондира в огромен участък до бреговете на Гренландия в продължение на две лета през 2010 г. и 2011 г. Въпреки че кампаниите породиха протести на „Грийнпийс“, компанията приготви корабите си и успя да изкопае кладенците, които беше запланувала. Това може би изигра известна роля в решението на Statoil да си сътрудничи с Carin в бъдещи проекти за сондажи в Арктическия океан. Вместо това норвежката държавна компания Eschewing Alaska ще използва познанията си за Баренцово море, където регулаторният климат на Гренландия е много по-благоприятен, за да започне арктическото си приключение. Залозите, макар и високи, може би не са чак толкова високопрофилни, колкото тези, които Shell направи в Анкъридж.

По „Уолстрийт джърнъл“