Еврофинансирането на страната ни за следващия програмен период е поставено под условие – да има честни и прозрачни обществени поръчки. Постижимо ли е това за българския възложител?
В унисон със становището на ИПАИ, изразено още в началото на юли 2012 година, е налице втора серия реакции на Европейската комисия, насочени срещу увеличаването на случаите, при които са установени злоупотреби с европейски средства и нарушения в процедурите по възлагане на обществени поръчки. От официално изявление на Комисията става ясно, че сред поставените общо четири допълнителни условия, неспазването на които може да доведе до пълното спиране на средствата, първото място е запазено за гарантирането на честни и прозрачни обществени поръчки. През месец юли на тази година Европейският комисар по правосъдие, основни права и гражданство и пазител на Хартата на основните права на Европейския съюз и Вицепрезидент - г-жа Вивиан Рединг и Еврокомисарят за данъците и митническата политика г-н Алгирдас Шемета поискаха въвеждане на единни санкции за злоупотреби с пари от еврофондовете в рамките на Европейския съюз. Това беше първата серия от очаквани реакции на Европейската комисия срещу нарушенията в процедурите по възлагане на обществени поръчки, с които е печално известна и България.

Най-критикуваните

Най-критикувани в последните четири години са механизмите за възлагане на обществените поръчки провеждани в България, заради съществуващи проблеми на българското възлагане. Една от легалните дефиниции, които ще приеме и унифицира Европейската комисия, е понятието предварително уговорени търгове, заради което е критикувано остро възлагането в България. В края на месец май на тази година Европейската комисия уведоми Института за правни анализи и изследвания, че се е запознала много внимателно с писмото на ИПАИ и приложенията към него отнасящи се до провежданото национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България”. Получихме уверение, че Комисията следи развитието на нормативната база в България, системата на правосъдието, въпросите свързани с възлагането на обществени поръчки, както и останалите системи на националното законодателство. Освен това, провеждането на проучването и усилията на експертите на организацията бяха категорично подкрепени от Европейската комисия - в лицето Вивиан Рединг, както и на Европейския комисар за вътрешен пазар и услуги г-н Мишел Барние(референтен номер ARES (2012) 766494-26/06/2012). "Наблюдаваме какво правят българските власти", заяви директорът на Европейскaта служба за борба с измамите ОЛАФ Джовани Кеслер. Дни преди оповестяването на доклада, с който Европейската комисия ще оцени състоянието на реформите в правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност в България стана ясно, че ОЛАФ се занимава основно със сигнали от България, а в периода от 2009 до 2011 година включително, твърдо държим първенство в ЕС по подадени до ОЛАФ сигнали за злоупотреби с европейски пари. България за пореден път присъства сред нагледните примери от доклада на ОЛАФ за злоупотреби с европейски пари, а реакцията на Европейската комисия по този случай е абсолютно очаквана.

Въвеждат се общи дефиниции за измама

Според проекта на изготвената и представена евродиректива от Европейския комисар по правосъдие, основни права и гражданство г-жа Вивиан Рединг и Еврокомисарят за данъците и митническата политика г-н Алгирдас Шемета, се предвижда в целия Европейски съюз да бъдат въведени общи дефиниции за измама с еврофондове, както и за корупция, пране на пари, конфликт на интереси и предварително уговорени търгове. Комисията ще поиска страните членки на ЕС да синхронизират наказанията за умишлени злоупотреби със средства от европейските фондове, предвидени в националните законодателства, съобщиха от пресслужбата на ЕК. "Престъпниците се възползват от тези несъответствия и често остават безнаказани", заяви еврокомисарят Вивиан Рединг. "Не можем да допуснем и евро от парите на данъкоплатците да попадне в ръцете на престъпниците - особено в този тежък икономически период", допълни тя. Само през 2010 г. държавите членки са подали сигнали за злоупотреби с евросредства, възлизащи на 600 млн. евро. Припомняме, че в края на месец май Европейската комисия увери експертите на ИПАИ в нарочно свое изложение, че внимателно следи развитието на нормативната база в България, системата на правосъдието, въпросите свързани с възлагането на обществени поръчки, както и останалите системи на националното законодателство. Преди това, в началото на годината Европейската комисия заяви: В България корупцията се засилва! Най-обезпокояващото е, че България държи първенството по темп на увеличение на усещането за увеличаваща се корупция - върху всеки четвърти гражданин е оказван натиск за даване на подкуп. По данни на Европейската комисия представени от Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом, икономическите загуби в резултат на корупцията в ЕС се оценяват на около 120 милиарда евро годишно. Междувременно се установи, че Европейската комисия регулярно е сезирана от Строителната камара на България за различни нарушения свързани с възлагането на обществените поръчки (най-често допускани от общините), което на практика се потвърди и от доклада на ОЛАФ, където Европейската комисия препраща получените сигнали за злоупотреби. Освен това, в свое нарочно изявление директорът на Европейскaта служба за борба с измамите ОЛАФ Джовани Кеслер заяви: "Наблюдаваме какво правят българските власти. Сега се оказва, че Европа ще спира пари и заради липса на реформи, а България трябва да приеме и изпълнява 14 стратегически документа, за да не бъде санкционирана. Освен това сред поставените четири допълнителни условия, неспазването на които може да доведе до пълното спиране на средствата, първото място е запазено за гарантирането на честни и прозрачни обществени поръчки. Изпълнимо условие ли е това? Отговорът може да бъде намерен в поредицата скандални факти за начина на възлагане на обществени поръчки в България, добили печална популярност и в последния месец.