Надпреварата за Белия дом бе внимателно следена от инвеститорите, отчасти заради начина, по който изходът от нея ще повлияе на държавните разходи, данъчната и здравната политика. Мениджърите на парични фондове казват, че сред основните им притеснения е способността на новата администрация да постигне споразумение, което да избегне т. нар. фискална пропаст. Става въпрос за над $600 млрд. в данъчни увеличения и бюджетни икономии, които ще влязат в сила от януари, освен ако Конгресът и президентът не се споразумеят да ги забавят или променят. Белият дом и лидерите на двете камари в парламента отложиха преговорите за след изборите, когато ще е ясно влиянието на всяка от партиите. Обама вече заяви, че ще приеме единствено сделка, която вдига данъците за американците с по-високи доходи, а повечето републиканци са готови да блокират всяко вдигане на налозите. Междувременно много бизнес организации умоляват и двата лагера да постигнат компромис. Ако намерят общ език, политиците във Вашингтон имат шанс да намалят несигурността и разчистят пътя за по-силен растеж и създаване на работни места. От друга страна, една проточена безизходица може да тласне икономиката отново в рецесия до месеци, докато строгите мерки оказват своя ефект.
„Много бизнеси се въздържат от капиталови разходи и разширяване на персонала си и отлагат формулирането на бизнес плана си за 2013 г., докато не се разбере какво ще стане с фискалната пропаст“, казва Джеймс Мейл, главен икономист в Eaton Corp., компания за производствена техника. Шансовете за политическо сътрудничество във Вашингтон са трудни за оценяване, колкото и икономическите перспективи. Според Андрю Кохът, президент на Изследователския център „Пю“, избирателите могат да покажат на политиците необходимостта от съвместна работа, за да се справят с фискалните проблеми на страната. „Или пък да се стигне до ситуация, в която всяка от страните се чувства достатъчно силна в позицията си да защитава възгледите си.“
„В крайна сметка въпросът е дали ще ни отнеме четири-пет години да се измъкнем от дупката или ще ни трябват 10-12 години“, казва Кенет Рогоф, професор по икономика и публична политика в Харвардския университет. „Няма решение, което да реши проблемите за година или две. За целта е нужно чудо, но с правилните политики процесът ще се ускори.“ Промените в данъчния кодекс ще са приоритет в началото на втория мандат на Обама. Той поиска по-високи налози за хората с облагаем доход от над $200 хил. годишно и за двойките, които изкарват над $250 хил. Той призова и за смъкване на корпоративния данък от 35% на 28% и премахването на някои данъци за бизнеса, които подлежат на приспадане.
Обама вероятно ще се радва на изключително ниски лихви поне още няколко години. Федералният резерв казва, че очаква да запази краткосрочните лихви близо до нулата до средата на 2015 г. Централната банка купува сериозни количества ипотечни и държавни облигации, за да потисне дългосрочните лихви. Мандатът на председателя й Бен Бернанке приключва в края на януари 2014 г. и много от приятелите му очакват той да се оттегли. Обама не е подсказал кой ще бъде заместникът му. Който и да е той обаче, процедурата по потвърждаване на назначението му може да стане арена на нов спор в Конгреса за политиката на Фед, която според републиканците подклажда инфлацията. На този етап обаче Фед изглежда решен да насърчава икономическия растеж, особено в чувствителни към лихвите сектори като жилищата и автомобилните продажби. Покупките на коли са нараснали с 8,9% на годишна база през третото тримесечие, а строителството на жилища е нараснало с 13,8%, по данни на Министерството на търговията.
По в. „Уолстрийт джърнъл“
