Ето какво открих при анализа на публикувания от Conference Board Индекс на потребителското доверие за последните три десетилетия. Съпоставих всяка месечна промяна в него с представянето на фондовия пазар в последващите месеци. Както биха предвидили трейдърите, които залагат срещу тренда, най-големите месечни скокове в индекса в общия случай предхождат възвръщаемост под средната. И обратното, големите спадове в индекса обикновено са следвани от възвръщаемост над средната. Най-стабилните статистически модели в данните обаче се появиха, след като проверих ефекта върху индекса на потребителското доверие от представянето на фондовия пазар през предходните месеци. Открих, че показателят е склонен да расте след периоди, когато акциите са силни, и обратното. И така, предвид факта, че борсата стигна нов връх на бичия пазар по-рано тази есен, засилването на увереността на домакинствата не е особена изненада.
Тази статистика означава, че потребителското доверие говори повече за миналото поведение на фондовия пазар, отколкото за бъдещото. Но доколкото индексът изобщо ни ориентира по някакъв начин за бъдещето, то е, че по-силните показания са по-скоро негативни, отколкото позитивни за фондовия пазар. До подобни констатации стигна и изследването от 2002 г. на Кенет Фишър от Fisher Investments и Миър Статман, професор по финанси в Университета в Санта Клара. Двамата откриват още, че потребителското доверие е по-скоро изоставащ, отколкото изпреварващ индикатор. „Индексът пада успоредно с цената на акциите, но инвеститорите не бива да се опасяват, че по-ниското потребителско доверие ще доведе до слаба възвръщаемост от акциите“, пишат авторите на изследването. „В повечето случаи пониженията на нагласите сред домакинствата предшестват висока възвръщаемост от акциите.“
Какъв е изводът? Не се радвайте прекалено от привидно добрата новина, че потребителското доверие в САЩ е на най-високото си равнище за последните поне четири години.
По „Маркет уоч“
