Световната финансова криза от 2008 бавно се превърна в световна криза на безработицата. А кризата на безработицата много бързо ще премине в политическа криза.
Тази криза обхвана трите главни сили на световната финансова система - Европа, Китай и САЩ. Във всичките три случая интензивността на процеса не е еднаква, реакцията на политическото ръководство се различава, също както се различава и отношението на всяка една от тях към финансовата криза. Но има един общ елемент, който се заключава в това, че проблемът с безработицата все по-активно изтласква проблема с финансите и се превръща в ключов за финансовата система.
В центъра на тази криза се намира Европа. Миналата седмица в Италия се проведоха избори и на тях много гласове /малко над една четвърт/ получи съвършено нова политическа сила, Движението „5 звезди", оглавявано от професионален комик. Това движение се характеризира с две интересни неща. Първото, това е единият от главните предизборни лозунги, който се състои в отказа да се плаща по националния дълг. Второто, Италия с нейната безработица от 11,2% - това далеч не е най-лошият пример в Евросъюза. И въпреки това там се раждат радикални партии, решително обявяващи се срещу мерките за икономии и спестявания, които съществуват в момента. В центъра на европейските спорове стои въпросът как ЕС да се измъкне от дълговата криза и да се ликвидира заплахата за европейските банки. Въпросът е в това кой ще поеме бремето за стабилизиране на системата. Побеждаващият днес аргумент, особено в редиците на европейския елит, се състои в това, че Европа се нуждае от режим на строги икономии и самоограничения, че държавните разходи трябва рязко да се съкратят, за да няма фалит, и страните да се откажат в банкрут, неспособни да обслужват и погасяват своите държавни дългове - даже преструктурирани.
Една от последиците на самоограниченията е рецесията. Икономиката на много европейски страни, особено сред тези в еврозоната, днес се свива, защото режимът на строги икономии явно води до това, че все по-малко пари остават за покупката на стоки и услуги. Ако основната цел се заключава в стабилизация на финансовата система, тогава има смисъл. Но ще остане ли финансовата стабилност основна цел - това зависи от единството в най-различни обществени слоеве. Когато се появи безработица, това единодушие започва да се променя, а заедно с него настъпва и промяна на целите. Когато безработицата се усилва, е възможна промяна на цялата политическа система. Според мен, изборите в Италия станаха първият, но напълно очакван тласък, който ще доведе до подобни промени и движение.
Замислете се над географията на безработицата. Само в четири европейски страни тя е по-ниска от шест процента: това са съседните държави Германия, Австрия, Холандия и Люксембург. В най-близката периферия безработицата е много по-висока: в Дания тя достига 7,4%, във Великобритания - 7,7%, във Франция и Полша - 10,6%. Ако погледнем по-отдалечената периферия, тогава ще видим Италия с ниво на безработица 11,7%, Литва, където тя е 13,3%, Ирландия с 14,7%, Португалия със 17,6%, Испания с 26,2% и Гърция с 27%.
Германия, която е четвъртата икономика в света, се превърна в център на европейското притегляне. 51% от германския БВП идва от износ на стоки и услуги и над половината от експорта от Германия отива в други европейски страни. Германия смята зоната за свободна търговия с ЕС за жизненоважен елемент за собственото си оцеляване. Нямайки свободен достъп до тези пазари, нейният износ рязко ще се съкрати, а безработицата съществено ще се увеличи. Еврото е инструментът, с помощта на който Германия, със своето неизмеримо влияние установява собствени търговски отношения. При това останалите страни от еврозоната са поставени в неизгодно положение. Държава, в която нивото на заплащане не е високо, трябва да има конкурентно предимство над германския експорт. Но много от тях имат отрицателен търговски баланс. Затова, когато се разрази финансовата криза, те не успяха да я регулират със собствените си сили. Това доведе до криза на държавния дълг, която още повече отслаби техните сили чрез мерките за строги икономии, защото членството в еврозоната не позволява на тези страни да провеждат собствена кредитно-парична политика.
Това не означава, че те не са проявявали разточителност в своите разходи за социални нужди, но в основата на техните неуспехи лежат далеч по-сложни причини. В крайна сметка всичко доведе до това, че зоната за свободна търговия се изграждаше около една мощна икономика, основаваща се на износа. Германия заема трето място в света по износ след Китай и САЩ. Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА се изгражда около чист вносител. Великобритания е била чист вносител в своята империя. Германската мощ изкарва от равновесие цялата система. Ако сравним безработицата в Германия с тази на страните от Южна Европа, трудно можем да си представим как те могат да бъдат членове на една търговска организация.
Даже във Франция, където нивото на безработицата е сравнително неголямо, историята е много по-сложна. Безработицата е концентрирана в двата големи полюса на север и юг, и югоизточната част на страната е най-главният полюс. Следователно, ако погледнем на картата, ще видим, че южният ъгъл на Европа най-много страда от безработицата. В Източна Европа нещата не са чак толкова зле, а Германия, Австрия, Холандия и Люксембург въобще останаха без драскотина. Друг въпрос е колко дълго ще продължи това, вземайки предвид рецесията в Германия, но подобен контраст говори много за формиращата се геополитика на този регион.
Португалия, Испания и Гърция се намират в състояние на спад. Там безработицата е примерно такава, каквато е била в САЩ по време на пика на Голямата депресия /1929-1933/. Обикновено използвам правилото, което гласи, че на всеки един безработен има трима души, страдащи от липсата на работа у този човек. Това са съпруг/съпруга, деца и всички останали. Следователно, ако безработицата е 25%, от нея на практика страдат всички. А ако безработицата е равна на 11%, последиците от нея изпитват 44%.
Можем да заявим, че това не са чак толкова лоши цифри, защото много хора, изглежда, са заети в неофициалния сектор на икономиката. Възможно е това да е така, но в Гърция днес е налице дефицит на лекарства, защото няма пари за вносни стоки. Местните органи на властта в Испания възнамеряват да направят нови съкращения. Тези страни са стигнали до преломен момент, след който трудно можем да си представим икономически подем. В останалите периферни европейски страни кризата с безработицата само се усилва. Тук точните цифри не са чак толкова важни, колкото видимият ефект, от който обществата се разтърсват.

Политическите последици от мощната безработица

Важно е да се разберат последиците от подобна безработица. Съществува дълговременна безработица на нисшите обществени слоеве. Тази безработица е залята от вълната безработни от средната класа и нейната върхушка. Имам приятел архитект в Испания, който загуби работата си. Той е женен, има деца и е толкова дълго без препитание, че се е потопил в напълно различен от обичайния за него начин на живот. Бедността сама по себе си угнетява, но когато върху нея се налага и загубата на статут и положение, болката се усилва многократно и тук възниква мощна политическа сила.

Трудно можем да си представим как въведеният по инициатива на Германия режим на строги икономии може да оцелее в политически план. В Италия, където безработицата представлява "само" 11,7%, успехът на "5 звезди" стана неизбежна в подобни случаи реакция на кризата. До неотдавна европейците най-много се страхуваха от фалита. Поне такъв страх изпитваше финансовият, политически и журналистически елит. Те изминаха голям път в името на разрешаването на банковите проблеми. Но правейки това, те предизвикаха мощна социална криза. Тази социална криза поражда негативна политическа реакция, която ще попречи за реализирането на германската стратегия. В Южна Европа кризата в обществото се възцари сериозно и за дълго, а за Източна Европа е напълно неразбираемо защо погасяването на дълговете е изгодно за тях. Да, те могат да бъдат избутани от капиталовите пазари, но разходите, за да останат там, се разпределят толкова неравномерно, че политическата подкрепа за рестриктивните мерки за икономии изчезва бързо.
Положението се задълбочава заради растящата враждебност по отношение на Германия. Германия се смята за добродетелна страна заради своята пестеливост. Други смятат Германия за грабителска и ненаситна заради нейния агресивен износ, чиято главна статия днес е безработицата. Тук не е важно, кой е прав. Наблюдаваната от нас диференциация между германския блок и останалата Европа е едно от най-важните събития от началото на кризата.
Особено важно е нарастващото напрежение между Франция и Германия. Отношенията между тези страни станаха един от основополагащите принципи на Европейския съюз, а също така една от причините, поради която този съюз съществува все още. След две световни войни стана ясно, че мирът в Европа зависи от единството на Франция и Германия. Отношенията между тях далеч не са разрушени, но те са доста напрегнати. Германия иска ЕЦБ да продължи политиката си на контрол над инфлацията. Това е в неин интерес. Франция с нейната безработица от 11% се нуждае ЕЦБ да стимулира европейската икономика, за да се намали броят на хората без работа. Това не са някакви дебати между мъдреци. Това е спор за това, кой ще управлява ЕЦБ, какви трябва да бъдат приоритетите на Европа и в крайна сметка как Европа може да съществува с такава разлика в нивата на безработица.
Отговорът се състои в това, че безработицата в Германия ще нарасне. Това може да отслаби антигерманските настроения, но няма да реши проблема. Това ниво на безработица, до което са стигнали много страни и което може да се запази за дълго, подкопава политическата власт на държавите и тяхната способност да провеждат политика, необходима за управлението на финансовата система. Доводите на "5ет звезди" в подкрепа на фалита не се издигат от някаква си маргинална партия. Елитът може с презрение да се отнася към това движение, но то получи 25% от гласовете. И спомнете си героя на еврофилите Марио Монти, едва събрал 10% само година след като Европа започна да го чества.
Корените на европейския фашизъм се криеха в големите икономически неуспехи, когато финансовият елит не искаше и не можеше да признае политическите последици от безработицата. Той се смееше над партиите, оглавявани от мошеници, които продаваха на улиците пощенски картички и обещаваха икономическо чудо, ако успеем да се избавим от тези, които носят отговорност за бедите и нещастията на страните. А тези, които бяха лишени от комфорта и удобствата на дребнобуржоазния живот, не се смееха, а живо откликнаха на подобни обещания. В резултат се появиха правителства, изолирали своите икономики от външния свят и управляващи тях и техните показатели с директиви и машинации.
Именно това се случи след Първата световна война /1914-1918/. След Втората световна война /1939-1945/ това не се случи, защото Европа беше окупирана. Но ако погледнем днешните показатели на безработицата, на различията между регионите и на отсъствието на перспективи за подобряването на ситуацията, както и на това, как средната класа се лишава от своите доходи и се спуска надолу, тогава ще видим как се формират определени закономерности.
Историята не се повтаря много точно. Фашизмът е мъртъв в този си вид, в който е съществувал през 20-те и 30-те години на ХХ век. Но поява на нови политически партии, говорещи от името на хората без работа и новите бедняци, напълно може да бъде предсказана. Дали това ще е гръцката партия "Златна зора" или движението за независимост на Каталуния, засилването на политическите сили, желаещи да променят системата, действаща срещу средната класа, е неизбежно. Италия просто отново стана първата, която изпитва това върху себе си. Днес трудно можем да си представим как всичко това може да бъде удържано в рамките на отделните страни, а също така как може да се предотврати поредната финансова криза, защото е сломена политическата воля и готовността да се изтърпят мерките за строги икономии. Трудно е даже да разберем как да оцелее европейската зона за свободна търговия пред лицето на настоятелната нужда на Германия да изнася колкото може повече и повече, за да се задържи над водата. Разликата в интересите на Германия, от една страна, и на Южна и Източна Европа, от друга, е много голяма. И тя постоянно се увеличава, когато ни се струва, че е възможен компромис за спасяването на банките. Въпросът е в това, че този компромис доведе до непредвидими последици, извиквайки за живот същото това явление, което ще го подкопае - безработицата.
В този момент трудно можем да си представим единната европейска политика. В определен смисъл тя за момента съществува, но е напълно неясно как страна с ниво на безработица от 5,2% може да изработи обща икономическа политика с друга страна, където безработицата е 11%, 14% и даже 27%. Освен това заедно с безработицата идва и намаляването на търсенето на стоки и намалява нуждата от германския износ. Остава загадка как Германия ще реши този проблем.
Кризата на безработицата е политическа криза. И тази политическа криза отслабва всички тези институции, които с толкова много труд Европа създаде. Тя процъфтяваше в течение на 17 години, но това беше един от най-благополучните периоди в историята. Тя не се е сблъсквала с кошмара, който заплашва всички страни, малки и големи, и който отдавна е страшно плашило за Европа: масовата безработица. Изпитание за Европа ще бъде не държавният дълг, а това, дали тя ще успее или не да избегне тези стари и отвратителни привички, които се коренят в безработицата.