Докато кризата в Южна Европа е на път да се превърне в перманентно състояние, в Германия ситуацията е съвсем различна: търговският баланс е положителен, германските стоки се търсят по цял свят, икономическият прираст е стабилен, трудовият пазар - също, а хазната се радва на високи данъчни постъпления. И в това няма нищо чудно. Хайке Йобгес, преподавателка в Техническия университет в Берлин, назовава и още една причина, поради която Германия се справя добре с кризата. Слабостта на застрашените от банкрут южни държави доведе до понижаване на курса на еврото. Слабото еврото стимулира експорта, а ниският финансов рейтинг на много страни от еврозоната накара инвеститорите буквално да се бият за германски държавни облигации. Стигна се дотам, че през миналата година германските облигации имаха отрицателни лихви, но въпреки това бяха купувани активно. Де факто инвеститорите плащаха, за да имат правото да отпускат пари на Германия. Това безспорно носи ползи на страната.
И това далеч не е всичко, защото предстоят още по-добри времена за Германия - така поне твърдят онези, които смятат, че страната е истинският печеливш от кризата. Когато трудностите отминат и кризисните държави се окопитят, те биха могли да си върнат заемите, взети от Брюксел. А Германия, като най-голям нетен платец към ЕЦБ и спасителните механизми, ще се радва всяка година на допълнителни приходи в размер на милиарди.
От години насам заплатите и надниците в Германия отбелязват отрицателно развитие Но достатъчно ли е това, за да се смята, че Германия се облагодетелства от еврокризата? "И да, и не", казва Хайке Йобгес. "Вярно е, че в сравнение с другите страни Германия минава за сигурен пристан и германските държавни облигации се радват на засилено търсене. Това пък намали лихвите, които германският бюджет изплаща по емитираните от него ценни книжа. Икономистите са изчислили, че днес Германия плаща едва една трета от сумите, които е плащала по това перо във времето преди кризата. В този смисъл от кризата печели германският финансов министър."
Професорът по икономика от Тюбинген Йоахим Старбати е на друго мнение. Той казва, че търсенето на германски държавни облигации е следствие от отлива на капитали от кризисните страни. На пръв поглед Германия действително извлича ползи от това преливане на капитали, само че то е краткосрочно, а и компенсира загубата на средствата, отпуснати за финансирането на европейските спасителни механизми. И още нещо: да се очаква, че закъсалите държави в скоро време ще се съвземат и ще започнат да си връщат дълговоте, е повече от оптимистично, казва Старбати.
Според него валутната стабилност на ЕС е важен критерий, но тъкмо там има и проблеми. Основния той вижда в това, че общността обединява страни с прекалено различна икономическа дееспособност. Някои от тях имат реална потребност да обезценят валутата си, само че това не е възможно. А това е проблем, заложен още при раждането на еврото и общия валутен съюз. Докато държави като Гърция например продължават да се "държат за еврото", общността няма да успее да излезе на чисто, твърди икономистът. Тъкмо това е причината, поради която силни икономики като германската по никакъв начин не могат да бъдат определяни за "печеливши".
Истината според него е друга: Германия се намира в добро състояние, защото проведе реформи и прояви дисциплина. В продължение на 10 години Германия де факто девалвира еврото, въздържайки се от прекомерно увеличаване на заплатите. Реално погледнато, доходите на работещите не са се увеличавали през този период. Точно обратното: те дори са намалели, казва икономистът. Истинските печеливши от кризата трябва да се търсят другаде: по върховете на управителните съвети на големите концерни и банки. От 2000-та година насам заплатите там са се увеличили със 170 процента!
По „Дойче веле“