За да научиш истината за доходите на някой български политик, трябва да си нещо средно между ясновидец и криминален инспектор. Истината трудно се разкрива и в други държави. А ако излезе наяве, то е предимно по принуда.
Колко печелят депутатите? Какво притежават министрите? Все повече граждани искат да знаят отговорите на тези въпроси. Вълшебната думичка тук е "прозрачност". Но как стои въпросът с прозрачността на доходите в Германия? Дали примерът на Флориан Пронолд ще се окаже заразителен и за други? Така нареченият "стъклен депутат" и шеф на баварските социалдемократи публикува в интернет всички свои приходи и хонорари от странична дейност като политик. Но не защото е длъжен, а защото иска всичко да е ясно. Пронолд получава по 45 евро за всяко заседание в своя избирателен окръг, в което е участвал. През 2011 година е получил 5000 евро за дейността си като съветник по въпросите на политиката на доходите и спестяванията, но нито цент от основната си професия като адвокат. Като се тегли чертата, се получава доход от 150 000 евро, които Пронолд е получил през цялата 2011 година. Той обявява публично също и приходите си от лихви по влогове и депозити. Също доброволно. Примерът му обаче не се оказва особено заразителен за останалите политици.
Примерът на Пронолд биха могли да последват и други германски депутати, но само ако пожелаят. Защото съществуващото в момента законодателство не ги задължава да правят подобно нещо. Сегашните правила са доста отдалечени от истинската прозрачност: депутатите са длъжни да обявяват онези свои доходи, които надхвърлят 1000 евро месечно, и съответно онези, които са над 10 000 евро годишно. Но и в тези случаи те не са длъжни да обявяват точната сума, спечелена от странична дейност, а само да я причислят към определена категория: малките и средни хонорари попадат в първа и втора група, а тези между 7000 и 70 000 евро влизат в трета група в скалата на допълнителните доходи.
Тъй като депутатът не е длъжен да обявява точната сума на получения хонорар, няма и как да се разбере дали той си е докарал странично 7000 или 70 000 евро. Това е крайно вредно, твърдят от организацията "ЛобиКонтрол", която приветства решението на Бундестага за затягане на правилата. След изборите тази есен в сила ще влезе нова по-подробна скала за доходите, разделена на 10 групи. Промяната беше предизвикана от обществения дебат около страничните доходи на кандидата за канцлер на социалдемокартите Пеер Щайнбрюк, спечелил огромни суми като лектор.
Отскоро във Великобритания има специален орган, който контролира страничните доходи на депутатите. До създаването му обаче се стигна след огромен обществен скандал, предизвикан от разкрития в "Дейли телеграф" за масови злоупотреби във всички партии. Оказа се, че депутати и политици са си приспадали разходите за поддържането на фиктивни жилища от общия дължим данък. Парите на данъкоплатците отивали и за ремонт на личните жилища на депутатите или за заплащането на всевъзможни екстри. Един политик дори си позволил да поиска да му бъдат възстановени 2000 евро, с които си построил езерце в градината. Междувременно правилата бяха затегнати, така че днес всеки британски депутат е длъжен да обявява страничните си доходи - и то до последния цент.
Политиците във Франция със сигурност са запомнили 15 април 2013-та, който може да влезе в историята като "ден на истината". Тогава бяха публично огласени доходите на всичките 38 министри - това беше последица от скандала около тайната швейцарска банкова сметка на Жером Каюзак, който беше принуден да подаде оставка като министър на бюджета. Според оповестените данни за доходите на членовете на кабинета един от най-състоятелните е министърът на външните работи Лоран Фабиюс, чието имущество възлиза на около 6 милиона евро.
В момента във Франция се обсъжда проектозакон, който ще задължи депутатите, членовете на министерските кабинети, както и директорите на централни административни органи също да обявяват доходите си. "Пожелавам си това да се случи и при нас, в Германия", коментира шефът на баварските социладемократи Флориан Пронолд.
В света има обаче и по-добри примери за прозрачност. В Мианма, например, се подготвя антикорупционен закон по подобие на действащите в Малайзия и Сингапур. Там управниците са длъжни да дават подробен отчет за това как са натрупали богатството си. Още по-голяма прозрачност има в скандинавските страни, където всеки гражданин може свободно да чете в интернет данъчните декларации на политиците.
По „Дойче веле“