Япония отбелязва сериозен растеж благодарение на агресивната си парична политика и програмите за развитие на конюнктурата. Еврозоната гледа завистливо. Но не би могла да приложи същата рецепта.
Почти 1 процент - на толкова възлиза икономическият ръст през първото тримесечие на 2013 г. спрямо края на 2012 г. Респектиращият резултат се дължи на комбинацията от агресивна парична политика и мащабни държавни разходи, наречена "Абеномика", по името на японския премиер Шинцо Абе. А в еврозоната - логично - това предизвиква истинско удивление, тъй като дори и в най-добре развиващата се европейска икономика - германската, растежът е 0,1 на сто. Всички останали са в застой.
Защо при това положение рецептата от Япония да не се приложи и в Европа - като "Еврономика" за еврото? Основната причина за отрицателния отговор на този въпрос е в различното устройство на двете икономически пространства. Еврозоната се състои от 17 държави и всеки път, когато някоя от тях се изправи пред проблеми, това се превръща в заплаха за структурата като цяло. Докато йената е валута на една - единствена държава и остава незасегната от този вид грижи. Т.е. Япония може да си позволи да увеличава размера на задълженията си, за да разполага с достатъчно количество пари за развитието на конюнктурата. "Основните задължения на правителството са вътрешни - към самите японци", обяснява икономистът Силвиан Бройер.
Ако Испания или Италия, например, затънат в дългове заради своите конюнктурни програми и игнорират санирането на бюджета, това неминуемо ще доведе до ръст на лихвите за техните държавни облигации. "По отношение на рефинансирането държавите от еврозоната са много по-зависими от чуждестранните инвеститори, които няма да допуснат отказ от курса на икономии", казва Бройер.
Наред със споменатите икономически принуди срещу програмите за развитие на конюнктурата е и позицията на Германия. Федералният финансов министър Волфганг Шойбле е загрижен, че договорените през 2010 г. в Торонто цели за намаляване на задълженията могат да бъдат поставени под въпрос. В Торонто индустриалните държави се ангажираха да работят за подобряване на бюджетните си показатели. В тази връзка Шойбле повтаря като мантра необходимостта от структурни реформи и намаляване на дълговете. Респективно - първата част от "Абеномиката" няма как да се реализира в еврозоната, още повече, че водещата икономическа сила отрича това.
Втората част от японската рецепта е разточителството на местната централна банка. Нейният стремеж е да удвои паричната база чрез мащабното изкупуване на държавни облигации, за да прекрати дефлацията и постигне лека инфлация от два процента. Става дума за финансиране на държавата, казва по този повод банковият анализатор Марко Вагнер. И пояснява, че Европейската централна банка няма как да последва японската си посестрима, още повече, че тя и сега е надхвърлила мандата си.
Дали обаче японската терапия непременно ще се увенчае с щастлив край? Експертите Бройер и Вагнер не са особено големи оптимисти, тъй като растежът трябва да бъде затвърден чрез провеждането на структурни реформи във всички области. "До момента правителството не е направило това и изглежда, че и няма такива намерения в обозримо бъдеще", не крие скептицизма си Вагнер.
Това, което е сигурно, е, че дискусията по отношение на растежа ще пламне отново още при обявяването на следващите показатели. Но докато Япония продължава да върви напред и нагоре, еврозоната продължава да е в застой.
По „Дойче веле“