Със своите три милиона жители Литва е една от най-малките страни-членки на ЕС. На 1 юли тя пое ротационното председателство на общността. Но дали малката балтийска страна е готова за големите предизвикателства?
"До 2011 година Литва бе единствената страна, която нямаше акредитирани журналисти в Брюксел", спомня си литовската телевизионна журналистка Егле Мерките, която от две години насам работи като кореспондент в белгийската столица. "Печатните и електронни медии просто нямаха пари, а темата ЕС така или иначе не интересува дълбоко литовците. И днес дори все още мнозина мислят, че Европейският съюз не ги засяга избщо", разказва Мерките. Но ето, че сега настъпва промяна. В Брюксел пристигат още двама журналисти от Вилнюс - стъпка, предприета с финансовата подкрепа на правителството. А причината за това решение е повече от ясна: на 1 юли Литва пое ротационното председателство на ЕС. В продължение на шест месеца страната ще направлява съдбините на Европейския съюз. Голяма задача за една сравнително малка страна: от отделянето на Литва от Съветския съюз насам една пета от населението ѝ е заминало да живее в чужбина. В момента в балтийската страна живеят около 3 милиона души - по-малко, отколкото в германската столица Берлин.
На 1 юли Литва пое ротационното председателство от Ирландия, която се изяви като умел посредник и уважаван председател на ЕС, с което вдигна летвата високо. Приоритетите на новия ротационен председател Литва са в няколко посоки: енергетиката, развитието на региона на Балтийско море, както и контролът на външните граници на ЕС. Освен това Литва се застъпва за по-тясно сътрудничество между ЕС и източните ѝ съседи Украйна, Грузия, Армения, а в дългосрочна перспектива и Беларус. В края на ноември литовското правителство кани тези страни във Вилнюс в рамките на т.нар. Източно партньорство. Литва се надява тогава да бъде подписано споразумение за асоцииране с Украйна, което би било успех за литовското председателство. Дали ще се стигне дотам обаче е неясно, тъй като политическата ситуация в Украйна е доста сложна. ЕС критикува страната за "избирателното ѝ правосъдие", както в случая с осъдения бивш министър-председател Юлия Тимошенко. "Нашият успех зависи от ситуацията в другите страни и от техните лидери. Дали провеждат реформи или не? Възможностите на Литва да окаже силно влияние в тази насока са ограничени", казва Рамунас Вилпискаукас, дирактор на Института по политология в университета във Вилнюс.
Първите неотложни задачи, които трябва да бъдат решени по време на литовското председателство, вече чукат на вратата. Така например само за европейския бюджет 2014-2020 година трябва да бъдат гласувани около 70 закона. Европейското председателство трябва да приобщи в процеса и новия член на ЕС Хърватия. А през май 2014 година предстоят и избори за европейски парламент.
Литовското правителство е наясно с предизвикателствата. Точно затова президентът Далиа Грибаускайте реши да започне с подготовката отдалече. Още миналата година тя подложи новоизбраното правителство на езиков тест. "Проява на непрофесионализъм е да отидеш в Брюксел и да не владееш поне един от работните езици на общността - английски, немски или френски", казва тя.
По „Дойче веле“