Бурното развитие на световната индустрия и нейната глобална диверсификация съвпаднаха със златния век на световната икономика, който завърши през 2008 с краха на банка "Лемън Брадърс". Експертите на „Чатъм Хаус“ – най-големият британски аналитичен център – съставиха своя прогноза за основните отрасли на световната индустрия през следващите няколко десетилетия.
Преди 150 години, през ХІХ век, центърът на индустриалното производство се премести от Китай във Великобритания. През последните 25 години всичко се върна на своите места: индустриалното производство се върна в развиващите се страни. През това време се появиха нови отрасли на промишлеността: пробив беше осъществен в биотехнологиите, информационните технологии и в други направления.
Делът на индустрията става все по-малък. Нейният дял се съкращава в световния БВП вече няколко години поред. Секторът на услугите в развитите страни има все по-голям дял. Но делът на промишлеността е намалял в Африка и Латинска Америка.
В Азия той е постоянен. Но тази стабилност е илюзорна: в Япония той се е понижил, а в Китай – нараснал. А в Индия и Южна Корея е останал почти без промяна.
Във всички страни по света е нараснал дела на услугите в БВП, което значително е увеличило темповете на растеж. Делът на селското стопанство също се е свил.
Делът на промишлеността в БВП е започнал да расте едва след приключването на глобалната криза.
Производството бяга в развиващите се страни. Преди 15 години на тях се падаше едва 20% от добавената стойност в индустрията, днес – вече една трета. При това индустрията в развиващия се свят продължава да расте.
Китай се превърна в истинска звезда: през 2000 той беше най-големият производител в три отрасъла – тютюнев, текстилен и производството на кожени изделия. 10 години по-късно се превърна в лидер в производството на дрехи, пластмасови и гумени изделия, металургия, електрическо оборудване и машини. През 2011 той изпревари САЩ като промишлен производител номер едно в света.
Индустрията се усложнява все повече. Още една важна тенденция е нахлуването на промишлените технологии в новите отрасли, като IT. Тази тенденция е особено забележима в развитите страни, където на практика не са останали заводи за производство на обувки или дрехи.
Светът зависи от транснационалните корпорации. До голяма степен заради техните инвестиции в развиващите се страни.
Растежът на промишлеността в един или друг регион, на първо място зависи от вътрешното търсене. Към 2020, според оценките на ООН, най-бързо ще расте населението на най-малко развитите страни по света.
Процесът на застаряване на населението също ще повлияе върху потреблението: това се случва навсякъде, но с различна скорост и с различен старт. Освен това върху потреблението влияе и съкращаването на числеността на домакинствата и урбанизацията.
Растежът на доходите на глава от населението в развиващите се страни ще расте по-бързо, отколкото в развитите. Към 2020 именно на развиващите се страни ще се падат 3/4 от растежа на покупателната способност в света. Делът на Китай и Индия в този растеж ще бъде 43%.
Еластичността на търсенето по доходи също ще се промени в зависимост от сектора и нивото на развитие на страните: когато нивото на доходи е ниско, техният ръст води до ръст на потреблението на стоки от първа необходимост – храна, дрехи и др. С постепенното нарастване на доходите все по-често се купуват по-скъпи стоки като битова техника. Именно по тази причина тяхното производство расте.
В света стремително расте средната класа: през следващите осем години в страните ще нараснат групите население с доходи от 5 до 10 хиляди долара и от 10 до 20 хиляди. През 2020 те ще бъдат с 650 милиона повече. Две трети от този ръст ще се падне на Индия и Китай. Новата средна класа ще харчи активно. Това ще доведе до ръст на търсенето на автомобили и самолети, тъй като хората по-често ще пътешестват.
В развитите страни след кризата хората ще харчат неохотно. Но все пак те ще трябва да увеличат разходите си за здравеопазване заради застаряването на населението.
Новите вкусове на потребителите също ще променят световната индустрия: жителите на развиващите се страни ще приемат западните ценности. Световните брандове ще формират търсенето на новите стоки.
Главният фактор на пазара на труда – това е наличието на работна сила. В този смисъл печелят развиващите се страни: именно там през следващите години ще расте възрастовата група на 15-59 годишните. В целия сват тази възрастова група ще се попълни с 450 милиона души, 120 милиона от тях ще живеят в Индия. В Китай техният дял няма да се промени.
Това вече удря по конкурентоспособността на Китай: заплатите по крайбрежието растат по-бързо от производителността на труда. От 2005 до 2010 средната заплата в Китай е растяла с 19% годишно срещу 5% в САЩ.
В развитите страни проблемите ще се запазят за определен период от време, защото банките и компаниите се страхуват да влагат пари, а правителствата не разполагат с тях. А развиващият се свят има достатъчно спестявания за инвестиции.
Освен това, върху бъдещето на индустрията влияе техническият прогрес. 3D принтерите обещават да променят лицето на световната индустрия. Всичко това може да доведе до появата на нови отрасли.
Много зависи и от политиката, която ще провеждат правителствата, например, в сферата на управлението на обменните курсове, стимулирането на износа, субсидии за инвестициите и други области. Ярък пример за подобна политика е последната криза. Тогава правителствата похарчиха милиарди долара в подкрепа на банките и финансовата система.
/БГНЕС/