Дали Меркел ще запази поста си или Щайнбрюк ще я измести? Въпросът е повече от актуален, но двамата съвсем не присъстват във всички избирателни листи. Понеже на парламентарните избори става дума на първо място за партии.
"Който не е член на някоя партия, няма големи шансове да влезе в парламента и да се нареди сред 600-те депутати", обяснява на интересуващите се екскурзоводката в Бундестага. И това е самата истина - влизането в парламента без подкрепата на някоя партия е изключително трудно. Както пише в конституцията - политическите партии съдействат за формирането на волята на народа. Междувременно обаче много политолози смятат, че партиите сами решават кой да се занимава с политика. Това произтича от германската изибрателна система, в която има първи и втори глас.
Право на глас в Германия имат всички граждани, навършили 18 години. Тази година това са 61,8 милиона души, като три милиона ще участват в изборите за първи път. Данните се събират от Федералната статистическа служба, чийто председател е и организатор на изборите за Бундестаг. Именно пред него са длъжни да се представят всички партии, явяващи се на изборите. И ако спазват конституцията, изповядват демократичните ценности и принципите на правовата държава, съответните политически обединения не могат да бъдат отхвърлени. Дори някои от целите им да изглеждат странни. "Одобрените" за изборите на 22 септември политически формирования са 34. А представените в Бундестага - шест: ХДС, ХСС, ГСДП, Партията на свободните демократи, Зелената партия и Лявата партия.
Освен големите партии теоретично в парламента могат да влязат и някои по-малки. Но тъй като при всяка демокрация законите трябва да бъдат приемани с мнозинство, малките партии по правило се обединяват в политически съюзи. Навремето основателите на Федерална република Германия са се опасявали от настъпването на твърде хаотични обстоятелства с фатални последици - каквито вече е имало през 1920 г. Желанието им било чрез изборите да бъде съставен действащ парламент с ясни перспективи за следващите четири години и максимално стабилно правителство. Затова е взето решението партиите да изпращат в парламента само тези свои представители, които са събрали над пет процента от гласовете на избирателите.
Освен това стремежът бил да не става дума само за анонимни партии, които сами определят кандидатите си - гражданите трябвало да могат и директно да избират своите представители в парламента. Идеята - да се заложи на хора, които са познати и вече са се доказали като защитници на правата на гражданите. Така била сформирана германската избирателна система, която почти не е претърпяла промени в последните 60 години.
Германската избирателна система е смесен тип - половината от мандатите се формират на мажоритарен принцип, другата половина - на пропорционален. Съответно бюлетините имат две части - за първия глас, с който се гласува за конкретна личност, и за втория, който е за определена партия. Всеки от 299-те избирателни района може да изпрати само един политик в Бундестага - този, който е събрал най-много гласове. Вторият глас всъщност е по-важният - с него избирателят определя съотношението между партиите. Резултатите от първия и втория избирателен глас са решаващи и за общия брой депутати в Бундестага. Които след това избират канцлера. Само партиите, които не прескочат петпроцентната бариера, нямат шанс да изпратят свои представители в Бундестага.
По „Дойче веле”