Строителният сектор беше и си остава основният мотор на турския икономически растеж. Този аспект на турското икономическо чудо твърде силно напомня за испанския строителен бум през 90-те години - цяла Турция е заприличала на гигантска строителна площадка, а Егейското крайбрежие междувременно се е превърнало в нещо като циментова пустиня.
Факт е, че партията на Ердоган издигна една нова обществена прослойка - новата анадолска буржоазия. За разлика от старата истанбулска буржоазия, анадолската представлява разрастващ се кръг от строителни предприемачи, които не се интересуват особено от законите и данъците. Те са пристигнали от провинцията, за да участват в големия строителен бум. Тя следва веруюто на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и изповядва едновременно религиозно-ислямските и либералните икономически разбирания. Тези разбирания олицетворяват консуматорския ислямизъм, а той представлява нещо като смесица между корана и моловете, между аллах и неолиберализма. Неговото мото би могло да гласи: "Моли се и пазарувай!" Така Истанбул се превърна в града с най-много молове на глава от населението в цял свят: над сто са действащи, а се строят и други двайсет, много от които с гигантски размери. И тъкмо там, където са печалните дървета в парка Гези, се предвижда да изникне нов мол, с прикрепена към него джамия, или по-скоро обратното: джамия с прикрепен към нея мол.
Постоянно разрастващият се Истанбул, който с неговите 15 милиона жители днес е най-голямата метрополия в Европа, е от изключителна важност за режима на ПСР. В годините между 1994 и 1998 негов кмет беше именно Ердоган. Критиците му пък обичат да повтарят, че той никога не е преставал да бъде кмет на този град. Преподаващият в Истанбул френски урбанист Жан-Франсоа Перуз пише, че ПСР е замислила забележителни проекти за този град, проекти, които трябвало да превърнат Истанбул "в олицетворение на възвърнатата мощ и жизненост на турския дух, в ярко осветен прозорец, който да привлича богати туристи и инвеститори, във витрина на славното турско минало и най-вече на Османската империя като фундамент за сегашните турски амбиции".
Ключовата дума тук е "османска". През 1923 започва проектът на Ататюрк, който си поставя за цел да създаде един светски и прозападно ориентиран турски национализъм, защото разпадането на Османската империя и поражението през Първата световна война бяха демонстрирали неспособността на исляма да върви в крак с модерния свят. На мястото на този светски национализъм на Ататюрк (който премества столицата в Анкара) идва сунитският, фиксиран към Истанбул и проосмански национализъм на Ердоган. Тъкмо затова политическият проект на ПСР се нарича "неоосманска стратегия". Целта е историята да бъде пренаписана, и то под знака на метрополията Истанбул, която да засияе в първоначалния си блясък. Макар че точно такъв блясък, разбира се, никога не е имало. Освен това правителството иска да възстанови над 200 "османски" сгради. Една от тях е въпросната казарма от 1806 г., която е била разрушена през 1940 г., за да бъде създаден паркът Гези. Планът е Истанбул да се превърне във финансов център на целия бивш османски свят от Централна Азия та до бреговете на Източна Африка – в нещо като ислямски Лондон, в мост между Франкфурт и Дубай. Тъкмо затова са необходими всички планирани "фараонски" проекти – третият мост над Босфора, двата тунела за автомобилния и железопътен транспорт, новият канал между Мраморно и Черно море и третото летище.
За да се добие представа колко големи са амбициите на Ердогановия режим, е достатъчно да погледнем към цифрите за новото въздушно кръстовище: предвидени разходи - 22 милиарда евро, очаквани пътници - 160 милиона души годишно в допълнение към останалите 60 милиона пътници, които преминават през другите две летища. А това надвишава годишния брой на пътниците на всички летища в Ню Йорк, взети заедно.
Сериозен отпор на мегаломанските планове на Ердоган и неговата ПСР дадоха протестиращите в парка Гези през май и юни. А през изминалите два месеца надеждите за неоосманска реставрация бяха сериозно попарени както от икономическото развитие на страната, така и от политическото развитие в Близкия изток.
По „Дойче веле“