С какво Русия е по-лоша от САЩ?

Съвременна Русия често е обвинявана, че оказва давление на съседите си и посяга върху правата на народите. Откакто Москва започна да провежда в Съюза на независимите държави (СНГ) по-прагматична политика, веднага на Запад заговориха за имперски амбиции на Кремъл и връщане към Студената война. Наред с това, ако се погледне на ситуацията обективно, Кремъл почти за пръв път през последните 15 години започна да води със съседите си от СНГ конструктивен диалог. Никакви облаги, никакви предразсъдъци – чисти отношения на принциоа "вие на нас, а ние на вас".
Съвременна Русия често е обвинявана, че оказва давление на съседите си и посяга върху правата на народите. Откакто Москва започна да провежда в Съюза на независимите държави (СНГ) по-прагматична политика, веднага на Запад заговориха за имперски амбиции на Кремъл и връщане към Студената война. Наред с това, ако се погледне на ситуацията обективно, Кремъл почти за пръв път през последните 15 години започна да води със съседите си от СНГ конструктивен диалог. Никакви облаги, никакви предразсъдъци – чисти отношения на принциоа "вие на нас, а ние на вас". Най-яркият пример за такава политика – САЩ, които някак се явяват "опора на либерализма", не се страхуват в случай на необходимост да пренебрехнат демократичните норми по отношение на съседните им страни. В ситуацията с Мексико това се вижда най-добре. В последно време Мексико се явява най-близкият на Америка латиноамерикански партньор. Икономиката на страната фигурира във всички интеграционни планове на Вашингтон – но удивителното е, че именно Мексико стана първият в Латинска Америка член на Северноамериканската асоциация за свободна търговия. Между Вашингтон и Мексико съществуват редица партнзорски договорености, сред които – планове за колтурно-образвателно сближаване, особен ред за обмен на студенти и специалисти, споразумения за облекчено преминаване на товари и капитали през границата, облекчен визов режим за бизнесмени и специалисти, и още много неща. Същевременно дори в условията на топли отношения, Вашингтон така или иначе жестоко провежда своята собствена линия. Главният проблем, който вълнува САЩ – въпросът с нелегалната имиграция. През огромната по дължина мексиканска граница в Америка влиза гигантски бежански поток. Днес Мексико се е превърнала в истински пункт за имигранти от юг. Само през миналата година мексиканските власти са депортирали повече от 300 хиляди нелегални, чакащи да бъдат преведени през границата. Сред тях са бивши жители на Гватемала, Хондурас, Парагвай, Боливия и други бедни страни от континента, стремящи се да попаднат в САЩ в търсене на по-добър живот. Болшинството от тези хора са представители на най-ниските социални слоеве. Пристигайки в Америка, имигрантите крайно тежко се асимилират. Независимо от създадените програми за "легализация", много от тях предпочитат да живеят в затворени етнически общности и да заработват по нещичко (често нарушавайки закона). Това много сериозно влияе на нивото на американската престъпност: по официална статистика, лавината от всички нарушения на закона в САЩ тръгва именно от представителите на националните малцинства. Не може да не плаши Вашингтон и постоянно растящата численост на "цветното" население. При последното преброяване през 1997 г. в САЩ са регистрирани 100 милиона представители на национални малцинства. Сред тях около 40 % са латиноамериканците. Тази цифра вече може да се е увеличила с милиони, ако се смятат хората, които официално не са регистрирани и са пресекли границата нелегално. Ръстът на нелегалните имигранти бе в отговор на жестоката миграционна политика на САЩ. В болшинството страни от южния континент максималната работна заплата съставлява само 16 % от заплатата на северните им съседи. При това трябва да се отчете мащабът на безработицата в Латинска Америка – само в Мексико тя е 48%. И тук САЩ вземат крайни мерки. От началото на 2003 г. Белият дом започна да провежда по отношение на мексиканските имигранти крайно жестока политика. Още през май 2003 г. администрацията на Буш прехвърли въпросите от миграционното ведомство към Департамента за вътрешна безопасност и това е много показателна стъпка. В следствие на това започна постепенно увеличаване числеността на пограничните служби. През лятото на 2006 г. кабинетът на Буш прие план, съгласно който щатните сътрудници на границата с Мексико и Канада трябваше да бъдат увеличени с 30 хиляди човека. И по-голямата част от тях трябваше да отидат именно на мексиканската граница. Но най- радикалното решение бе взето през октомври 2006 г., когато Джордж Буш подписа указ за строителството на така наречената "Мексиканска стена". Огронмата по дължина бариера, оборудвана с вишки за картечници и съвременни системи за следене, трябва да защитават границата от нелегални мигранти. В борбата с тях Вашингтон се се бои да провежда политиката на стария си враг – СССР, като хванатите при нелегално пресичане на границата гора ще бъдат просто разстрелвани. Не е учудващо, че много от правозащитниците успяха да кръстят проекта на Буш новата "Берлинска стена" - подобна политика не съответства добре с демократичната доктрина. Някои иронично сравняват новото съоръжение с Великата китайска стена – подобно на поднебесната империя на Цин, САЩ имат намерение сами да защитават себе си от експанзията на "придошлите варвари". Ни най-малко, Вашингтон е непреклонен. Демокрацията си е демокрация, но личните позиции трябва да се защитават. Колкото и тържествено Америка да застъпва либералните ценности и равнопоставянето на всички народи, въпросите, които са болезнени за страната, тя няма намерение да не отстоява. При това Вашингтон отделя все по-голямо внимание на експанзията на мексиканския пазар – създава така наречената "макиладорес" - свободна зона за предприемачество. На практика, това са филиали на американски компании с преобладаващ капитал и мениджмънт от САЩ, които обслужват мексиканските граждани. Доходите и стоките на тези компании свободно преминават през мексиканската граница – точно така, както и управляващият ги персонал, съгласно споразумение на Северноамериканската асоциация за свободна търговия. Действително, защо да водиш мекиканците на каишка, когато можеш прекрасно да ги експлоатираш в родината им за малко пари. И независимо, че това е аморално и недемократично по отношение към съюзника, това не пречи на новия президент на страната да е яростен застъпник на САЩ. Самото Мексико нищо не може да направи. В страната, където 50 % от населението живее под границата на бедността, всяка инициатива за създаване на работни места е жизнено важна и затова сътрудничеството с Вашингтон за това се пистава на първо място. Така и съседите на Русия – дори и да не ги устройва позицията на Москва, те са принудени да се разбират с "Големия брат". Последните събития показват, че провежданата жестока политика по отношение на страните от Съюза на независимите държави способства за връщането на протестиращите политици в реалността. И се пита, ако САЩ играят по абсолютно същата система, защо тя да не може да бъде използвана и от Русия? Правилата, както е известно, ги определя по-силният.

Станете почитател на Класа