Вчера държавният глава Георги Първанов привика на килимчето в президентството двама министри, тримата представители на учителските синдикати и двоица шефове от КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Има ли Първанов такива пълномощия, ще попитат педантите. Отговорът е - щом не е забранено от конституцията, значи е позволено. Основният закон не е логаритмична линийка. В днешната властова конфигурация президентът е естествен арбитър. Но фактът, че прави гастрол в чужда територия, буди сериозна тревога и съмнения в правителството и в неформалния регентски съвет, който му дърпа конците. Опитът от 1992 г. и 1996-97 г. показва, че щом президентът се намеси пряко в гърчовете на властта, правителството си отива. Така беше през 1992-ра, когато от Боянските ливади Желю предупреди Ф. Д. Така бе и през декември 1996 г., когато президентът скри мандата на Николай Добрев да състави правителство и с това спаси БСП от позора. През януари пак той отиде на площада да успокои тълпата. Изобщо опитът показва, че президентът дава последно причастие на заминаващото си правителство и акушира на новото. Всичко това щеше да става много по-лесно, ако държавният глава получи подобни пълномощия. Днес виждаме, че съставките на кризата са налице. Обективният фактор е, че съотношението на силите в парламента е твърде различно от настроенията сред хората. Субективният е, че властта оплете конците и не може да ги разплете. Агонията може да трае месец, може година. Но колко по-добре щеше да бъде за народа, ако имаше кой да рестартира държавния компютър...