Николай Павлов Чудя се как стана така, че учителите стачкуват за реформи в образованието, а изведнъж Министерството на държавната администрация започна работа върху грамотността на чиновниците? Някои биха казали – де го чукаш, де се пука. Много чиновници ще се пукат от яд, че поставят под съмнение правописа им. Нима всеки чиновник няма право на свой собствен правопис? И защо така безжалостно се посяга върху правото на българския чиновник да бъде полуграмотен или три четвърти грамотен? Сигурен съм, идеята е породена от правилното схващане, че грамотното писане и мислене и оттам – катеренето в кариерата, са пряко свързани. Макар че класиката в жанра, онова култово “збогом” на един културен министър, сериозно ме разколебава. Какви думички ще съдържат тестовете, още не е ясно. Ако ни позволи министерството, съвсем безкористно можем да дадем някои идеи. Нека например в тестовете бъдат включени думи като корупция, подкуп, взятка, бакшиш. Ако някои от тестваните например напишат “коррупция”, “поткуп”, “взядка” и “бакшиж”, моментално да бъдат пратени на курсове по ограмотяване в някое елитно училище, където учителите по български език и литература не стачкуват. Ако други изписват правилно тези думи, това трябва да се стори подозрително на изпитващите. Поради което техният синтаксис незабавно да бъде проверен по метода на Йонеско. Навремето този позабравен драматург стана известен с пиеси, в които героите му учеха чужди езици, пишейки изречения от рода на “Аз имам кафяви очи, затова свиря на пиано”. Нека нашите чиновници бъдат помолени да напишат следното изречение: “Аз съм неподкупен, затова брат ми има хотел на морето”, и да видите какво ще се получи. Бас ловя, че ще е нещо такова: “Ама аз нямам брат, имам сестра, обаче тя няма един хотел на морето. Има два.” Такъв чиновник моментално да бъде подложен на запознанство с прокурор, за да сподели своя богат опит. Макар че в прокуратурата още не сме чули да е започнало ограмотяване. Оказва се, идеята може да бъде продължена, за да добие по-закръглен вид. След като минат успешно тестовете по ограмотяване, чиновниците да бъдат обучавани да свирят на пиано, флейта или контрабас - по желание. Момент, момент! Предчувствам възраженията, затова пояснявам: връзката между музиката и мисленето също е много пряка и който свири, пее или танцува, става по-мил, по-сърдечен, по-отворен за болките на другите. А при българските чиновници идват предимно хора с грижи. Представете си: идва на гишето полуразплакан човек да се ожали, а чиновническият колектив, след като приеме жалбата и постави входящ номер, на раздяла вземе, че изнесе концерт класическа музика? Дори не само концерт, а и балет? Гражданинът си тръгва напълно разплакан, защото чиновниците са изпълнили любимата му песен от младини “Градил Илия килия” в подходящ аранжимент, съпроводена с балет от млади референтки? Чудесно, нали? После следват благодарствени писма и музикални поздрави по радиото, а жалбата може и да почака. Ако тези идеи се приемат, следващата стъпка може да бъде в посока спорт. Няма нищо по-хубаво от здрав дух в здраво тяло, а граждани, които се жалват, обикновено нямат такива. Затова молителите може да бъдат приканвани да участват в състезание с чиновниците зад гишето. По канадска борба, че не иска място и уреди. А и канадците са ни приятели. И ако чиновникът победи, гражданинът се обръща кръгом и си отива в къщи да тренира. Ако пък гражданинът победи, чиновникът му приема молбата, дава входящ номер и точка. Така нацията заяква. Повишават се трудовата производителност и раждаемостта. В здравната каса за пръв път в нейната история се наблюдават излишъци... Имам още няколко ценни идеи в запас. Но ще ги кажа само на министъра. Който и да е той.