Корнелия Нинова няма алтернатива. Това не е само въпрос на БСП. Хората свикнаха с ярък, смел и благороден лидер на опозицията. ГЕРБ е пътник, отписан и от Тръмп. След излизането на предишния ми следизборен коментар изплуваха още митове, които не осъзнавах.

Всъщност Нинова няма алтернатива като лидер на опозицията срещу Борисов. Затова тя трябва да остане начело на БСП и сигурно ще остане, защото доколкото разбирам, партийната маса й се доверява. Освен дежурният хейт на гербери и десни, който всъщност е най-добър атестат за нея, срещу й се надигна и истински вътрешнопартиен бяс, но той не получи подкрепа отдолу и бързо заглъхва.

Най-разбираеми са ми критиките в БСП срещу Нинова отдясно. От страна на противните охранени спекулантски муцуни – кредитни милионери-приватизатори на народното имане – като Георги Гергов, които са кръвно свързани с герберската мафия с бизнеса си и сами имат много от какво да се боят от една честна, прозрачна власт. Хората, които се оплакваха твърде силно от „негативната кампания“ на БСП, от разкритията на Елена Йончева, които уж били „контрапродуктивни“, се страхуват от антикорупционни разкрития.

Сега говорят, че самата Нинова била някога свързана с Гергов. Явно отдавна се е отвързала. И като си върне лидерския пост, ще може най-сетне да освободи партията от оловните феодални гири, които я теглят надолу. Затова Гергов така беснее. Това е и единствената чистка в БСП, която е абсолютно наложителна още този месец.

Свързани с прогерберската партийна олигархия са и апаратчиците с вече 30-годишен стаж, които смътно помним като „млади“, но остаряха, без никога да произведат ни една политическа новина. Яркият профил на Нинова начело на БСП е жива обида за целия им живот, „изхвърлен като каса в дъното на коридора“, подъл удар от друго измерение. Може ли на трезва глава да си представим някой от тези апаратчици в обувките на Нинова? Единственият „мъж“ в ръководството на БСП е жена. Благородното поведение на Нинова след загубата (колкото и условна да беше тя) е пример, останал засега без подражание.

По-малко разбираеми са ми критиките отляво, от симпатични интелектуалци като Даниела Пенкова, заложили на абсолютно непозната радикална лява кандидатка, спечелила 360 гласа. При положение, че центристката БСП е подложена от трийсет години на бесен антисоциалистически пропаганден натиск, който плаши и пъди хората от нея, какви са шансовете на радикално левите кандидати? Такива, каквито ги видяхме на изборите. Българите са бедни, но не особено леви по манталитет. Нинова ли е виновна?

Неразбираема ми е критиката на партийния доайен Георги Пирински. Той има забележителни, неоспорими качества на международник. Първи би трябвало да подкрепи бащински Нинова след изборите. За достойната й борба срещу ГЕРБ и достойното й поведение след загубата. Не много разбираема ми е и критиката на принципната социалистка Албена Шавел, която чета с интерес и която досега бореше червените олигарси, а сега в хор с тях сваля Нинова. Неразбираема ми е позицията на журналистката Калина Андролова, която харесвах. Зловиди ли й се победата на колегата й Иво Христов? Неизповедими са пътищата на човешката душа. Така някога завиждаше Морийн Дауд на колегата си колумнист от „Ню Йорк Таймс“ Пол Кругман, когато получи Нобел по икономика като реверанс към Обама.

Сергей Станишев отне гласове от БСП

Мит, който се споделя и от Нинова. Станишев обаче взе над 30 хиляди преференции, втори в това отношение след любимката на народа Йончева. Нещо явно недоразбират критиците му. Той беше успешен премиер, може би дори най-успешният след 1991 г., вкара България в ЕС, БСП в ПЕС, харесван е в „Европа“, за което явно му завиждат, пък и за трети път го избират начело на ПЕС. Това не е без значение. България може реално да присъства в „Европа“ само чрез своята левица. Както е било още след 1933 г. Какво „дясно“ могат да допринесат в „Европа“ напористата евроселянка Неделчева-Габриел или празноглавата, макар мила буржоазка Паунова-Майдел? Йончева, Христов сега ще бъдат силно ляво попълнение в Европарламента.

Срещу Станишев казват, че е за Истанбулската конвенция, но там има ужасно недоразумение в БСП. Българите не са против мерките срещу насилието по отношение на жените, за които става дума в конвенцията. Те бяха подведени да беснеят срещу митичните „джендъри“. Но нали не в „джендърите“, а в турбокапитализма е големият проблем на българите! Независимо дали „джендъри“ учат децата на извращения в училище или не, турбокапитализмът без всяко съмнение разрушава поминъка, семейството, обществото, училището. Не транссексуалната брадясала Кончита Вурст е проблемът на Европа, а глобалният турбокапитализъм. Ето това трябва денонощно да се разяснява на хората, а Нинова тук грешно избра да яхне вълната на заблудения популизъм. Възможният прилив на „атакистки“ гласове към БСП въобще не е достатъчен да оправдае това в дългосрочен план.

Социалистите винаги са били и за правата на жените. Освен че са за правата на експлоатираните. Те са по принцип рационални, не допускат подмяна на класовата политика с идентичностна джендърска или националистическа мъгла. Националистически, мачистки, религиозни и други „идентичностни“ залитания не са присъщи на социалистите.

Станишев е справедливо обвиняван за плоския данък, дето, няма спор, допусна огромна грешка. Плосък данък няма в нито една развита капиталистическа страна, той е отречен още от Адам Смит. Той е регресивен, несправедлив, деморализиращ, вреден за инвестициите и вътрешното търсене. Само в източноевропейски и други бантустани, хвърлени на разграбване на глобалистките финансови институции, плосък данък се въвежда експериментално да засили неравенството и охрани компрадорската олигархия.

Станишев е справедливо винен и за назначаването на Пеевски в ДАНС, и то, независимо от мотивите му, се оказа фатално за кабинета Орешарски и за спасяването на България от чумата ГЕРБ, което можеше да стане още в 2013 г.! Звучи като фантастика.

Въпреки това Станишев и хората, които му симпатизират, имат своето място в БСП. В нея трябва да има постоянен баланс между хората, харесващи Корнелия и Станишев, Велизар Енчев и Кристиан Вигенин. Но като лидер в борбата с Борисов и неговите съучастници в партията Корнелия просто няма алтернатива.

БСП не водеше позитивна кампания

След изборите Нинова посочи позитивните моменти в кампанията им, които тя най-добре знае, но останаха незабелязани. Но в кампанията определено имаше място и за повече „позитиви“. И докато лявата икономическа линия на европейската левица още не е избистрена, външната политика дава на БСП добра възможност да се очертае реална алтернатива на антибългарското компрадорство на ГЕРБ. Деликатен момент е натовската лоялност на армията и президента. Както и безспорната проевропейскост на самата БСП. Но по темите, по които в НАТО и ЕС няма единно мнение, БСП трябва да заема смела позиция в съзвучие с преобладаващото обществено настроение в България.

Разбира се, няма по-гореща тема от Русия. БСП не бива да се страхува открито да показва симпатия към нея и да се дистанцира от несправедливия, истеричен западен натиск срещу Москва да се откаже от суверенитета си. Не бива, дори без да го афишира излишно, да участва в антируски прояви и формати на НАТО и ЕС като злополучното посещение на Вигенин в Киев при Порошенко. Трябва постоянно да се атакува и казионната и седесарска българска русофобия. Трябва да търси постоянно и гъвкаво тематични съюзници по тези въпроси в ЕС и вътре в ПЕС. Още повече, те ще се променят. Това със сигурност ще й донесе изборни резултати.

Но, възхищавайки се на руското достойнство и твърдост, заедно с 80% от българите, БСП не бива да имитира всички руски особености. България, въпреки голямата ни културна и човешка близост, е страна, доста различна от Русия. България не е по византийски „православна“, не е по ордински високодуховна, самопожертвувателна и „съборна“ като Русия. Това са нашите исторически дадености. Имаме различни позиции по важни политически въпроси. Подходът на Русия към България не винаги е правилен. Това БСП трябва да обяснява търпеливо на руската страна.

Това беше първата загуба на Радев

Първата загуба на Радев (на ценно време) беше, когато не състави правилния служебен кабинет и остави Борисов на свобода и така отново на власт. Сега какво е загубил? Спад на популярност президентът няма. Той всекидневно напомня на властниците истинския дневен ред на България, критикува безобразията им. ГЕРБ се топи. Катастрофата им е неотвратима. Шансът на Борисов да стане президент е нулев. Преизбирането на Радев е сигурно.

ГЕРБ ще надживее Апартаментгейт

Няма. Апартаментгейт беше и си остава страшен за ГЕРБ, защото дойде от САЩ. Никакви други разкрития за корупцията на мутрите и лично на Борисов не хващат дикиш в условията на едноличната диктатура на вожда на всенародната партия-държава със собствен главен прокурор, послушни национални медии и „лиценз за убиване“ от ръководството на ЕНП. Думите ни, като в първото стихотворение на Манделщам за Сталин, не се чуват и на десет крачки. Кой разследва Барселона?

Личността на Цветанов, разбира се, няма никакво значение сама по себе си, освен може би като педагогически куриоз. Интересна е донякъде бъдещата му участ – ще бъде ли скоропостижно експедиран при Мишо Бирата или ще получи шанс да се надява да излезе от затвора преди края на живота си, като свидетелства чистосърдечно против Борисов.

Американската връзка в Апартаментгейт е брънка от веригата на действието на Тръмп срещу възприеманите от него като хора на Обама и на очертаващия се нов демократически кандидат-президент Джо Байдън американски посланици в Източна Европа и подведомствените им местни Куислинги като Порошенко – вече с три тежки обвинения в Киев, и Борисов. Интригата „Тръмп – с Русия, Байдън – с Украйна и подобните й“ се очертава да стане водеща тема в предстоящата предизборна борба в САЩ. Така намеква старата лисица Руди Джулиани. Тя бе наложена от враговете на Тръмп, но се изплъзва от ръцете им и започва да играе срещу тях.

Валентин Хаджийски

Гласове