Управляващите отхвърлиха две елементарни предложения в полза на бедните: еднократна помощ за учениците до 4 клас включително и по десет минимални заплати за второ и трето дете, ако родителите са осигурявани в последните 24 месеца преди раждането.
Първата мярка изисква допълнителни 90 млн. лв., за втората не бяха предложени изчисления, но сметките са прости. Ако през следващата година се родят толкова деца, колкото през 2018 г. – 62 хиляди и ако приемем, че всички те са първи или втори (което увеличава прогнозната сума), необходимите допълнителни средства са от порядъка на 300 млн. лв.
При отказа си да подкрепят тези предложения управляващите изръсиха куп задължителни явно за тях глупости за популизъм и неадекватност на опозицията. Те не се притесняват от това, че така обвиняват в популизъм и неадекватност общо взети всички европейски страни, защото при всички тях в сравнение с България за социална политика се харчат много повече пари – и като номинални разходи и като процент от бюджета.
Управляващите не се притесняват, защото българинът вече претръпна, лошите новини не му правят впечатление така, както горещата вода не прави впечатление на сварената жаба и защото България престана да се сравнява с нормалните европейски страни. Политиците у нас успяха да наложат нагласата, че ние сме много особен случай, че ние сме някакво супер изключение, с една дума че ние си живеем някъде на Марс или Луната и е неудобно и неправилно да се сравняваме със земляните.
Опозицията направи много разумни и напълно поносими за българския бюджет предложения, които се просто знак, просто глътка въздух за най-бедните. В същото време обаче тя не посмя да посочи истински леви и нормални източници за финансово обезпечаване на идеите си.
К. Нинова посочи като източник бюджетния излишък. В същото време упрекна управляващите, че увеличават дефицита. Не можеш едновременно да твърдиш и двете. Ако има дефицит, няма излишък. Ако има излишък, няма дефицит. А може би лидерката твърди, че тази година ще има дефицит, а догодина ще има излишък. Това обаче нито бе обяснено, нито е логично.
Някак си много бързо БСП забрави за идеите си за увеличаване на възможностите на бюджета – например за увеличаването на данъка върху дивидентите, който в България е нецивилизовано нисък. Във водещите европейски страни този данък е от 3 до 8 пъти по-висок (1). Ако този бюджетен приход се увеличи например 4 пъти, ресурсът за двете предложения на БСП е намерен. Да не говорим, че има огромно разминаване между изчисленията на опозицията за изплащаните дивиденти в България и сметките на властта, когато ги изчислява при облагане. Властта казва, че дивидентите у нас са от порядъка на 2 млрд лева, а Нинова твърди, че те са около 8 млрд. Кое число е вярно?
Както и да е. Явно при борбата с бедността в България ще си я караме както до сега. Ще пишем стратегии, ще организираме семинари за журналисти, ще правим национални срещи на социално слаби и ще организираме конкурси за рисунка на тема „Бедност“.
