Силата на щатския долар в последно време предизвика две много различни реакции сред икономистите и пазарните участници, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz и президент на колежа Куийнс към Кеймбриджкия университет. 

Някои смятат, че тя допринася за по-добро глобално икономическо представяне в бъдеще. Други се опасяват, че ще предизвика сътресения. Не може и двете гледни точки да са верни.

Отговорът вероятно ще бъде определен от политиката, а не от икономиката - по-конкретно от маневрите в предизборната кампания за президент на САЩ.

Инвеститорите и компаниите могат да предприемат действия сега, за да се защитят частично от сътресения. Такива избягващи ходове са оправдани, като се има предвид по-голямата вероятност за по-екстремни резултати в редица области.

Устойчивата сила на долара не е изненада, като се имат предвид три основни фактора, които привличат чуждестранния капитал в САЩ: вътрешна икономика, която превъзхожда останалите напреднали страни; фондов пазар, който надминава другите;  привлекателна доходност за инвеститорите в облигации.

Инвеститорите вярват, че в днешната влошаваща се глобална икономическа среда само Америка е в състояние да поддържа продължително поскъпване на своята валута. Европейските и развиващите се икономики се опасяват, че всяко стабилно укрепване на валутите им допълнително ще забави техния растеж. Това обяснява и контрастните възгледи за предстоящето.

За някои силният долар е част от систематичното ребалансиране на световната икономика. Доларът помага на по-слабите икономики, които са по-отворени за търговия, и които пострадаха повече от глобалната търговска война, да настигнат САЩ.

Но силният долар крие рискове. Първо, той е заплаха за валутна война в допълнение към продължителната търговска война, подхранвана от усилията на администрацията на Тръмп да премахне това, което смята за нелоялни търговски практики срещу САЩ.

Второ, той излага Федералния резерв на по-нататъшни политически атаки, подкопавайки надеждността му и пазарното доверие, което идва с нея.

Трето, доларът може да дестабилизира развиващите се пазари с големи валутни дисбаланси, включително това, което икономистите наричат ​​„първороден грях“. Става въпрос за държавите, заемащи масирано в долари, но генериращи по-голямата част от доходите, използвани за плащания на лихви и главница във валути, които се обезценяват спрямо американската.

И трите риска отслабват растежа, увеличават волатилността на пазара и затягат финансовите условия. Те биха дошли в труден момент за световната икономика. Глобалната икономическа активност и търговията се забавят, Европа може да изпадне в рецесия през следващата година, амунициите на централните банки се изчерпват, а и има много малко, ако изобщо, вдъхновяващи реформи на развиващите се пазари.

Какво ще се случи ще зависи на първо място от политиката на САЩ, като вероятностите се накланят към по-хаотичен резултат. Изравняването на международните условия за търговия, особено с Китай, но и с други страни, е един от малкото проблеми, които събират доста широка политическа подкрепа в Америка.

Не всички са съгласни с методите, но мнозинството е обединено в преследването на по-добри търговски условия за САЩ. Това увеличава вероятността от използване на валутната политика като оръжие.

Европа и Китай могат да противодействат на този риск, макар и само частично, като направят навременни отстъпки на САЩ, особено що се отнася до дългогодишни оплаквания, като кражбата на интелектуална собственост и принудителните технологични трансфери към Пекин.

Като част от ребалансирането на политиките в полза на структурните реформи и фискалните стимули Европейската централна банка може също да помогне, като постепенно се отдалечи от либералната си употреба на нетрадиционната парична политика за въздействие върху пазарите на активи. Това като цяло е разочароващ стремеж към по-добри икономически резултати и става все по-контрапродуктивно.

Двоичният резултат, свързан със силата на долара, е пример за феномен, който се проявява не само в икономиката и финансите, но и в институционален, политически и социален план. Това е нарастващата веероятност за по-екстремни резултати от двете страни на статуквото.

Този феномен получава все по-голямо признание, но не толкова, колкото заслужава. Това може би не е изненадващо, като се има предвид, че има много поведенчески причини, поради които се съпротивляваме да бъдем изведени от зоните си на комфорт.

Какво могат да направят компаниите и инвеститорите в тази епоха на крайности?

Те могат да намалят валутните дисбаланси, да увеличат своите парични буфери и да търсят рентабилно хеджиране, за да засилят устойчивостта си.

При вложенията в облигации инвеститорите могат също така да предпочетат качеството и да съкратят падежите, за да ограничат излагането си на крайни резултати, като същевременно запазят известен потенциал за печалба.

А американските компании, които имат операции в чужбина, трябва да насочат фокуса си към посрещане на търсенето там, а не да се опитват да удовлетворяват родния си пазар - стратегията „в Китай, само за Китай“.

Конкуриращите се твърдения за последиците от силния долар са само част от дългия списък с необичайни несигурности, пред които е изправена днешната крехка глобална икономика.

Вместо да пренебрегват по-голямата вероятност от крайни резултати, компаниите и инвеститорите трябва да се изправят срещу нея в своето стратегическо планиране. Те трябва да го възприемат като минимизиране на бъдещото съжаление.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева