Възходът на автокрацията и на десния популизъм - нейният западен демократичен братовчед, пораждат разбираема загриженост, че либералните политически ценности и върховенството на закона се насочват към окончателен упадък. Въпреки това нито на автократичните държави, като Китай и Русия, нито на десните популистки лидери в САЩ, Италия и други западни държави всичко им вървеше по мед и масло през 2019 г. Различният им успех подсказва, че е преждевременно да се отписват перспективите за глобално управление, въпреки че основаният на правилата ред, построен след 1945 г., до голяма степен, според гледната точка на САЩ, се разпада и никога няма да се върне в стария си вид, пише Тони Барбър за Financial Times.

В следения отблизо годишен доклад „Свободата в света“ на Freedom House, непартийна организация, финансирана от правителството на САЩ, се казва, че през 2018 г. глобалната свобода се е свила за 13-та поредна година. През този период 116 страни са отбелязали спад на свободата и само 63 са отчели увеличение. САЩ се нареждат сред свободните държави, но изостават от Франция, Германия и Великобритания в резултат от ерозията на върховенството на закона при администрацията на Тръмп.

Подобни опасения се появяват и в най-новия „Индекс за върховенството на закона“ на Световния проект за правосъдие (СПП), инициатива на гражданското общество, базирана във Вашингтон. Според това проучване ограничителите на правомощията на правителствата, като независими съдебни инстанции, свободни медии и законодателен надзор над ръководителите, са отслабнали значително в страни като Китай, Египет, Унгария, Филипините и Турция. „Едно от най-поразителните неща относно деградацията на върховенството на закона е, че тя се осъществява чрез закони и правни институции. Самият закон е окупиран и се използва за подкопаване на контрола върху властта", посочва Елизабет Андерсен, изпълнителен директор на СПП.

Не по-малко обезпокояваща тенденция е заплахата за свободното изразяване под формата на цензурни закони, атаки срещу независими издатели на книги и натиск върху учени, които отказват да спазват официалната линия. Зия Селчук, министърът на образованието в Турция, обяви през август, че правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган е иззело над 300 000 книги от училища и библиотеки след неуспешния преврат през 2016 г. и ги е унищожило. При президента Си Дзинпин, върховен лидер на Китай от 2012 г., властите затвориха книжарници, които продават критични за комунистическата партия материали, засилиха натиска върху независими академични автори и блокираха по-голямата част от достъпа до нецензурирана информация в интернет.

Въпреки тези поражения за индивидуалните свободи, политическия плурализъм и върховенството на закона, световните автократи и десни популистки лидери се натъкнаха на нарастваща съпротива от гражданите и обществените институции на техните държави през 2019 г. Матео Салвини, лидер на италианската крайнодясна партия Лига, загуби работата си като вицепремиер и вътрешен министър, след като надцени способността си да предизвика предсрочни парламентарни избори, които да го превърнат в безспорния силен човек в държавата. Въпреки че Лига все още има по-голяма подкрепа от другите партии, популярността й спадна след неуспешния гамбит на Салвини, който съответства на провала му да поведе малка група крайнодесни партии от ЕС към победата в изборите за Европейски парламент (ЕП) през май.

По същия начин Доналд Тръмп се оказа в определено най-сериозната криза на президентството си, след като се замеси в опит за дискредитиране на Джо Байдън, бивш вицепрезидент на демократите при Обама и съперник в президентската надпревара през 2020 г., с помощта на чуждестранен управник - президентът на Украйна Володимир Зеленски. В момента тече разследване за импийчмънт срещу Тръмп в Камарата на представителите на Конгреса, въпреки отказа на Белия дом да сътрудничи. Междувременно през последните седем месеца масовите протести в Хонконг прераснаха от противопоставяне на закон за екстрадиция в по-широки искания китайското правителство да спазва основните демократични права, което обеща, след като си върна контрола над територията през 1997 г.

Москва беше обхваната тази година от най-големите антиправителствени демонстрации от зимата на 2011-2012 г. Искрата запали решението на властите да забранят на опозиционни кандидати да участват в изборите за общински съвет. В крайна сметка управляващата партия на президента Владимир Путин претърпя тежка загуба след кампания на опозицията, която препоръча "интелигентно гласуване" - такова за кандидати, различни от провъзгласилите се за лоялни към Путин. По-голямата картина е, че популярността на Путин намалява в резултат на общественото недоволство от стагниращия жизнен стандарт, промените в държавната пенсионна система, екологичните щети и своеволията на полицията и службите за сигурност.

Режимите в Китай и Русия притежават огромен потенциал за насилие и сплашване, който им позволява да потискат несъгласието с лекота, стига властите да имат необходимата воля. Китайската комунистическа партия прояви такава сила на волята на площад Тиананмън през 1989 г. и никога не съжали за това - непоколебимо състояние на духа, което не вещае нищо добро за протестиращите в Хонконг. В европейските общества обаче има много по-малка толерантност към политическото насилие, както беше демонстрирано от обществената реакция в Словакия срещу убийството на разследващия журналист Ян Куциак и годеницата му.

Ако десният популизъм не успее да навлезе по-дълбоко в западните политически системи поради нереалистичните си обещания и политическо объркване, когато е на власт, умишленото подкопаване на глобалния ред след 1945 г. определено би могло да се забави. Това се отнася особено за САЩ, където смяната на властта след изборите през 2020 г. може значително да намали враждебността и скептицизма на Белия дом към международните институции. Нарастващите вътрешни предизвикателства пред автократичните системи в страни като Русия и Турция могат да засилят тази тенденция.

Най-важните дългосрочни тенденции в международните отношения през последните 30 години обаче са възходът на Китай и ускоряващото се изместване на икономическата мощ от Запада към Азиатско-Тихоокеанския регион. Това само по себе си гарантира, че проектираният от Вашингтон световен ред след 1945 г., изграден главно в полза на САЩ, Европа, Япония и техните съюзници, ще отстъпи място на по-разпръсната форма на управление. За Запада суровата реалност е, не че автокрацията ще възтържествува и демокрацията ще се провали, а че 500-годишната му ера на глобално надмощие е към своя край.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова