От многобройни видове трудовата дискриминация - наемането на по-млади работници за сметка на по-възрастните получава най-малко обществено осъждане. Това е задълбочаващ се проблем не само защото равенството е все по-важно в политическия дневен ред, но и защото възрастовата дискриманция има все по-малко икономически смисъл, тъй като раждаемостта спада и нациите застаряват, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Спрямо 1950 г. средната възраст на населението се е увеличила с 47% в Европа и с 29% в Северна Америка, като тенденцията няма да се промени, според отдела за населението на ООН. В следващите десетилетия ООН очаква Азия и Латинска Америка да застареят по-бързо от днешните богати нации от Запада.

Въпреки че поставя по-голяма тежест върху системите за социално осигуряване, застаряването не е изцяло лошо - човечеството става по-добро в борбата с болестите и улесняването на живота, така че хората живеят и са продуктивни по-дълго от преди. По-дългият трудов живот, който се простира далеч над 60-годишна възраст, все повече се превръща в норма. Само че делът на хората на възраст над 55 години, които са наети на работа, се увеличава по-бързо в някои страни със застаряващо население и по-бавно в други.

В Германия, където редица големи компании инвестират в задържането на по-възрастните работници и дори в привличането на пенсионери обратно в работната сила, и в Полша, с острия й недостиг на работна ръка и сравнително слаба система за социално осигуряване, делът на заетите възрастни хора се увеличава бързо през последните 15 години. В САЩ и Русия обаче, които също имат застаряващо население, този дял стагнира. И в двете страни последните изследвания показват голяма доминация на възрастовата дискриминация, въпреки че тя е технически незаконна (в Европейския съюз дискриминацията, основана на възрастта при наемането на работното място също е забранена).

В неотдавнашно изследване Дейвид Ноймарк от Калифорнийския университет в Ървайн анализира практиките на голяма американска верига ресторанти и откри, че по-възрастните хора са канени за интервюта по-рядко от по-младите и са наемани по-рядко, дори ако възрастта на кандидата не е видна от молбата. Работата на Ноймарк обогати и без това обилните доказателства за възрастова дискриминация в САЩ.

В Русия, според скорошно проучване, вероятността 29-годишен да получи работа е два пъти по-голяма, отколкото за 48-годишен, който търси същата заетост. Предпочитанието към по-младите е типично за много посткомунистически страни без недостиг на работна ръка, като Румъния, Украйна и Словакия. Там продължителността на живота е по-ниска, отколкото в по-заможните съседни страни, а възрастта често се свързва с болезнения опит и манталитет от комунистическата система.

Не само в посткомунистическите общества възрастните хора имат лоша репутация като работници. Предполага се, че са бавни и неохотни в обучението и вземането на решения; те също се смятат за по-малко продуктивни, макар че получават по-високи заплати.

Предразсъдъците обаче не са по-обосновани от тези, основани на пол или раса. Доказателствата за действително разминаване между заплащането и производителността са оскъдни. По-възрастните работници не са по-малко продуктивни от по-младите. Въпреки че някои познавателни умения, като например способността да се запаметява много информация, наистина намаляват с възрастта, тази загуба се компенсира от способността на човек да работи въз основа на по-голям опит. Строго погледнато, дори повсеместните възрастови граници в професии като пилот или полицай, често защитавани от съдилищата при оплаквания от по-възрастните служители, не трябва да бъдат универсални. Някои хора са в по-добра форма на 60, отколкото други на 30.

По-трудно е обаче да накарате работодателите да захвърлят предразсъдъците, свързани с възрастта, отколкото тези по отношение на расата и пола. От една страна, "твърде стар" е по-трудно да се определи от черен или бял, мъж или жена, гей или транссексуален. От друга страна, възрастовата дискриминация е в основата на голяма част от днешното движение за социална справедливост. Възрастните хора се разглеждат като защитници на остарели патерналистични и тесногръди представи. На последно място, много заможни страни имат високи нива на безработица сред младежта и техните политики са насочени към привличане на повече млади хора в работната сила, а не към разглеждане на проблемите със заетостта на хората в средна и напреднала възраст.

Законите и правната практика в случаите на възрастова дискриминация често са обезкуражаващи. В някои страни (Русия е един пример) тежестта на доказването, че е отказана работа поради възрастта на кандидата пада върху него, което обезмисля съдебното искане. В САЩ също ищецът по дело за възрастова дискриминация е в неравностойно положение поради някои сравнително скорошни прецеденти, като например решение на Върховния съд от 2009 г., което изисква ищците да докажат, че възрастта е била решаващият фактор за уволнението или ненаемането им.

В Европа практиката е разнообразна и непоследователна. В един германски случай 50-годишен мъж кандидатства за работа два пъти - като себе си и като измислен 32-годишен със същата квалификация. Само 32-годишният е бил поканен на интервю. Въпреки това съдът постанови, че няма дискриминация, като се аргументира, че работодателят има право да взема субективни решения.

Има доказателства, че по-строгите закони относно възрастовата дискриминация запазват работниците по-дълго време заети и намаляват исковете за обезщетения. Това означава, че прехвърлянето на тежестта на доказването към работодателите би имало смисъл. Тоягата не е непременно най-добрият инструмент, когато става въпрос за привеждане на практиките за наемане в унисон с променящата се демография на работната сила. Много обезкуражени 50- и 60-годишни няма да съдят или да се оплакват пред комисиите за равенство, те просто ще се депресират и няма да реагират на предразсъдъците срещу тях.

През 2017 г. германската икономистка Регина Конле-Сайдл разгледа ефективността на политиките, насочени към задържане и реинтеграция на възрастните работници в работната сила. Тя заключи, че комбинация от обучение за търсене на работа и субсидии за наемане може да работи добре. В Швейцария, например, правителствената служба за заетост временно покрива по-голямата част от разликата между последната заплата на по-възрастния работник и новопредложената. Други изследвания показват, че германската практика за включване на хора, наближаващи пенсионна възраст, в програми за обучение помага да се разшири и подобри по-специално кариерата на възрастните жени.

Намирането на начини да се ангажират по-възрастните работници и да им се помогне да преодолеят предразсъдъците, които не им позволяват да бъдат наети, е задача, често пренебрегвана от политиците. Те няма да могат да отлагат още много: след като възрастта за пенсиониране се увеличава навсякъде, нациите ще бъдат принудени да се справят с все по-недоволните възрастни хора, които също така са най-дисциплинираните избиратели. По-слабата реакция спрямо възрастовата дискриминация в сравнение с други видове предразсъдъци води до непредвидими политически разходи за политиците, които са прекалено млади и ориентирани към бъдещето, за да се съобразят с реалността на своите застаряващи страни.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова