Ако само от него зависят нещата в България, то май ни остава само да се молим „да е жив и здрав!“

Нищо ново в България през последните 10 години. Има един-единствен човек, който решава всички проблеми на хората и той се казва Бойко Борисов.

Поредното доказателство е днешният му гневен изблик срещу въвеждането на заплащане, сиреч на винетки, за движение на лични автомобили в рамките на Голямата столична община.

Гневът му се изля в думите: „Как ще плащат от Нови Искър или от Банкя, или от съседните места? Репетирате дали ще ви оправя още днеска, или какво? Много бързо ще го оправя и до следобед, това ли искате да ви кажа? Още един път, ако ми направите така да се задъхам преди министерски съвет, ще бъде много критично за вас”.

Много хора въздъхнаха с облекчение – поредното управленско недоразумение ще бъде поправено и на софиянци няма да им се налага да плащат допълнително, когато отиват на работа с колите си, тъй като по закон селищата около София са част от Софийска община и гласуват за кметско управление на София.

Дотук добре. Проблемът е защо все така става, че все Бойко Борисов трябва да оправя проблемите, породени от решения на собствените му правителства и контролираните от тях държавни институции? Или породени от решенията на местните власти, където преобладават кадри от неговата партия „Граждани за европейско развитие на България“ (нарочно изписах цялото наименование, за да припомня смисъла му)? Очевидно става дума за лошо управление: непремислени управленски решения, липса на координация между различните служби, решаване на проблемите на парче, невъзможност да се предвидят последиците от разпорежданията, а понякога и за обикновена глупост, родена от вездесъщата алчност.

Защо тогава управлението на ГЕРБ продължава да бъде стабилно и непоклатимо, дори и сред многобройните скандали и протести? Отговорът не е много труден – всеки ще ви каже, че причината е в лидера. Бойко Борисов като истински „бащица на народа” решава всички проблеми, откликва на всяко недоволство, среща се с протестиращите и решава проблемите им. Точно затова той вече надхвърли по дълготрайност като премиер рекордьора от Третата българска държава Стефан Стамболов и Тодор Живков, а скоро ще изпревари и най-дългогодишния Станко Тодоров.

Въпросът е добре ли е това? Нито Стефан Стамболов, нито Тодор Живков, нито Станко Тодоров са управлявали демократична страна. А ако искаме днешна България да бъде демократична държава, управлението трябва да се осъществява от ефективни институции – правителство, министерства, местна власт, парламент, а контролът върху тях трябва да се осъществява от свободни медии и неправителствени организации.

Днес очевидно не е така. Докато решаването на всички проблеми зависи само от една личност, пък била тя и Бойко Борисов, страната ни е и ще бъде авторитарна държава. Което личи и в изразните средства на премиера – в този случай „ще ви оправя”, „ще бъде критично за вас” и т.н. И естествено всички „козируват” и се подчиняват – ама не само пряко подчинените на премиера, а още и медиите и гражданите.

Ако само от Бойко Борисов зависят нещата в България, то май ни остава само да се молим „да е жив и здрав!“. Защото какво ще правим без Бащицата?! Наистина ли искаме това?

Проф. Искра Баева