Не всички петролни компании са равни, когато става дума за щетите, нанесени от ценовия крах. Някои дружества и големи национални производители по света закупиха застраховка под формата на стратегии за хеджиране за точно такъв срив на петролните цени, пише Wall Street Journal.
Този комплект инструменти за хеджиране позволява на някои компании като американската Hess Corporation и британската Cairn Energy PLC и държави, включително Мексико, да продължат да продават своя петрол на значително по-високи цени, когато цената на West Texas Intermediate (WTI) и останалите глобални петролни сортове се намират в ситуация на свободно падане.
Хеджирането не е лекарство за всяка болка. То е сложно и скъпо, но за някои стратегии осигурява някакъв краткосрочен комфорт.
Договорите за хеджиране определят цена за определен обем петрол, който компанията планира да достави в рамките на определен период, често за след цели три години от датата на договора. Ако пазарните цени паднат под договорената, банка или друг контрагент по хеджирането се съгласява да покрие разликата.
Това може да бъде рискован шахматен ход, тъй като хеджърите (физическо лице или компания, планиращи да притежават някакъв актив, като искат да контролират риска от промяна в цената – бел. ред.) плащат на банките и петролните компании да изолират цените си срещу колебанията на пазара - и те могат да загубят пари, когато цените скочат.
Докато ръководената от Саудитска Организация на страните износителка на петрол (ОПЕК) финализираше историческата сделка с Русия, САЩ и други големи петролни сили, Мексико едва не провали споразумението, противопоставяйки се на исканията на картела да се присъедини към спешното ограничаване на производството.
За разлика от други държави, участващи в преговорите, Мексико всъщност печели от посоката, в която се движат петролните цени по време на пандемията.
Според сделката Рияд, Москва и Вашингтон се съгласяват да поведат коалицията към поддържане на съкращение в добива на петрол в размер на 13% от глобалното предлагане. Мексико в крайна сметка реши да се присъедини след телефонен разговор между президента на страната и Доналд Тръмп. Въпреки това пактът не успя да балансира пазара, заздравявайки цените, тъй като пандемията от коронавирус продължава да задушава търсенето.
През миналата седмица - в понеделник, фючърсните договори на американския петрол с доставка през май приключи търговията на отрицателна територия – минус 37,63 долара за барел.
Това на практика означаваше, че продавачите трябваше да плащат на купувачите, за да им продадат излишните количества.
Хеджирането на Мексико му позволява да продава петрол при цени от 49 долара за барел. Търговията, наречена Hacienda Hedge, води своето начало от 90-те години на миналия век, като помага да се изолират правителствените бюджети от колебанията на стоковите пазари. В миналото мексиканското правителство плаща по 1 млрд. долара годишно за опции, договорени с банки и петролни компании. Президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор заяви в сряда (22 април), че хеджирането ще позволи на страната да спечели 6,2 млрд. долара.
През последните години иракската State Organization for Marketing of Oil (SOMO) и притежаваната от Обединените арабски емирства (ОАЕ) Abu Dhabi National Oil Co. обмисляха хеджиране, но се отказаха от идеята, надявайки се, че цените на петрола са се насочили към устойчив ръст.
Практиката е често срещана сред независимите производители на петрол в Северна Америка. Тези компании не се радват на финансовата възглавница, която повечето големи петролни компании имат, и обикновено разчитат на високи цени, за да продължат да изпомпват петрол.
Една трета от работите по проучване и производство на петрол в Северна Америка е хеджирана при предполагаема продажна цена от 52 долара за барел, посочват от IHS Markit.
Базираната в Ню Йорк Hess Corp. споделя, че е хеджирала около 80% от производството си на петрол, като по-голямата част от него е „застраховано“ на цена от 55 долара за барел за WTI.
Laredo Petroleum Inc. и SM Energy Co. заявиха, че производството им е хеджирано при цени на WTI съответно от 59 долара за барел и 36 долара за барел. В същото време Antero Resources е защитила по-голямата част от производството си и наскоро заяви, че ще намали с 13% разходите, като същевременно запази своите насоки за производство в САЩ и Канада.
Southwestern Energy Co., друга компания, която използва хеджиране, прогнозира наскоро, че производството ѝ на петрол ще нарасне с 25% през тази година.
Cairn Energy посочва, че ще може да поддържа продукцията си в Северно море до 23 000 барела на ден, след като хеджира производството при цена от 62 долара за барел.
Сега хеджирането на практика не е достъпно за компании, които се стремят да смекчат загубите от ценовия срив. „Промяната на кривата в посока надолу и увеличаването на волатилността ще ще затруднят значително хеджирането до края на 2020 г.“, предупреждават от IHS.
Аспарух Илиев, редактор Бойчо Попов
