Македония, Македония, Македония… Ах, тази болка българска! Колко български сълзи и кръв са напоили тази земя! И така до наше време, когато Борисов реши да направи своя медиен удар с подписването на договора за добросъседство. Борисов триумфираше с този договор по всички медии. После превзе и европейските медии с неговата загриженост за Западните Балкани.

И така до днес, когато в очите на европейците българите сме едни тъмни балкански субекти, които се запъваме неразбираемо за тях и се опитваме да спираме стартирането на преговорите за членство на съседите в ЕС.

Защо се стигна до тази ситуация? Отговорът  е елементарен- през 2017г за Борисов Македония бе инструмент за политически PR. При това положение не можеше да не се стигне до сегашната ситуация.По мое мнение в екипа на Борисов няма експерти, които да познават миналото, настоящето и бъдещето на македонския въпрос. Дори бих си позволил да мисля, че чужди служби свършиха достатъчно работа, за да се окажем в днешната ситуация. 

​Трябва човек  да е абсолютен наивник, за да смята, че Русия, Сърбия, Гърция, Турция, Албания, че даже и Китай не се интересуват от състоянието на отношенията между България и Северна Македония.

За разлика от изброените държави и техните специални служби, в България македонският въпрос е въпрос на политически PR, а не на трезв анализ.

​В България трябва да започнем да говорим за реалността. Ние отдавна изпуснахме питомното, а днес гоним дивото. Българската дипломация, българската власт проспа години дълбок сън по отношение на българо-македонските отношения. Сега изведнъж се събуди. Късно е българското пробуждане. Днес най-важният въпрос е да анализираме в детайли ситуацията и да не допуснем българската политика да става проводник на интересите на чужди служби и държави.

​И как започна българската реалност за македонския въпрос след 1989г? Някои ще кажат, че тя започна с признаването на македонската държава от българска страна. Но аз мисля, че това беше международна кауза на новия посткомунистически свят.

Българската реалност започна със създаването на ВМРО.Непоправима грешка според мен бе фактът, че след 1989г някой реши да използва българската икона ВМРО за политически цели. ВМРО никога не е била политическа организация във времето, когато е била наистина ВМРО. И след регистрирането й като политически субект допуснахме да сложим до образите на Гоце Делчев, Иван Михайлов и Владо Черноземски, постоянното присъствие на патриотари, които превърнаха българския патриотизъм в политически и търговски продукт.

​Голяма грешка според мен бе, че в Македония, както и да се нарича във времето тази страна, България не изпращаше най-добрите си дипломати. И резултатът днес е видим. 

​Следващата голяма грешка на България бе в липсата на стратегия за икономическите ни отношения с Македония.Ние нямахме и нямаме такава стратегия. А тази стратегия може да бъде единствено и само държавен продукт. Дори бих казал, че българската държава допусна да се ликвидира едно икономическо присъствие, което тя можеше да експлоатира стратeгически, а не да допусне неговото унищожение.Става въпрос за българското навлизане в банковия сектор на Македония, чрез придобиване на акции в Балканска банка Скопие.

​И така в годините българската държава правеше грешка след грешка. Дали тези грешки не бяха продиктувани от прецизни действия на чужди служби и държави? Времето ще отговори на този въпрос. Но така се стигна и до времето на Борисов.Изглежда сме забравили българите как започна управлението на Борисов и неговото отражение върху българо-македонските отношения.

През месец август 2009 г практически на България и бе показано как ще реагира Германия, когато става въпрос за България и Македония. Тогава предстоеше официална церемония на германско военно гробище в Прилеп, където са погребани и 59 български войници.

Какво посъветваха от германското посолство в Скопие българския министър Божидар Димитров? Че не е желано неговото присъствие. И той не отиде на тази церемония, защото министърът на българите в чужбина не беше желан от македонци и германци. И какво има да се чудим тогава за германския натиск днес върху българските политици?Още през август 2009г България вече беше капитулирала пред Германия и Македония.

​И така се стигна и до 2017г, когато политическият PR  на Борисов изграден на договора за добросъседство, който той подписа триумфално, победи окончателно съвременната реалност. България бе хвърлена в сладка дрямка свързана с Македония и Западните Балкани. Нямаше и един що годе сериозен политически анализатор, който да не виждаше огромния проблем, който вече бе създаден с този договор.

А още по-сериозен знак за мястото на България в отношенията с Македония бе Преспанското споразумение. Там както казваме българите поне от кумова срама трябваше да бъде поканен и Бойко Борисов. Та нали той председателстваше тогава ЕС и бе най-големият защитник на идеята за интеграцията  в ЕС на Западните Балкани. Само че в геополитическата дипломация играчите не знаят що е кумова срама. И така до днес.

​Какво трябва да предприеме днес България? Трябва спешно да създаде аналитичен отдел, който да проучи в детайли Източния въпрос поне от времето на Наполеон Третидо днес.

Трябва веднъж завинаги някой в България да анализира и гръцкия проект на Евгений Болгарис. А това с калинки в дипломацията и изобщо във властта не става. Всяка загубена секунда без анализ на реалността и тоталното заличаване на политическия PR на тема Македония е пагубна за България. И може би е редно да се вслушаме и в Иван Костов, който поне за момента като че ли е най-трезв в оценката на ситуацията: „Северна Македония има проблем с ЕС, не с нас“.

Петко Добрев