Общите инвестиции в здравеопазването на България трябва да се увеличат до 10% от БВП. Подобряването на здравеопазването като цяло изисква стратегически подход, институционален диалог и решения, които да гарантират устойчиви инвестиции, обучение и развитие на мотивирани здравни специалисти, внедряване на иновации, мащабна дигитализация и прозрачно публично-частно партньорство между различни заинтересовани страни в страната.
Това са част от изводите от доклада „Здравеопазването като инвестиция“, представен днес от Американска търговска камара в България.
Водещ фокус е запълването на пропуските по отношение на финансирането на здравната система на България, посочва се в доклада.
Първа стъпка е да се увеличи общите инвестиции в здравеопазването до 10% от БВП, за да започне да се намалява разликата ни със средните сравнителни показатели за ЕС. Също така е необходимо увеличение на публичните инвестициите от страна на държавата, за да се намалят разходите за доплащане на пациента за здравеопазване до по-малко от 20% (близо до средното за ЕС). Ново е предложението за създаване на специален Фонд за иновации, чрез който да се гарантира ранен достъп до иновативни лекарства за пациентите.
Ефективно разпределение на средства като препоръка включва повишаване ефективността на разходите за здравеопазване. Акцентът тук пада върху болничния сегмент и нуждата от прозрачно проследяване на разходите и извършване на сравнителен анализ сред болниците за начало. Експертите предлагат провеждане на редовно „сканиране на хоризонта“, за да се оцени и планира потенциалното въздействие върху бюджета от загубата на изключителни права върху лекарства и пускането на нови продукти.
Иновативно финансиране се фокусира върху преразпределение на финансиране от съществуващите данъци и акцизи от продукти, засягащи здравето (тютюн, алкохол) за преки инвестиции в здравеопазването. Също така е нужно да се приоритизират и насочат инвестиции в здраве, като част от фондовете на ЕС (Механизъм за възстановяване и устойчивост и EU4Health).
Стратегически приоритети за насочване на здравеопазването напред
Докладът очертава четири стратегически области, които трябва да се структурират и да се реализират поетапно чрез държавна здравна политика. Това са инвестиции в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на извънболнична помощ и въвеждане на дигитално здравеопазване.
Инвестиции в превенция и скрининг
Потвърден от опита факт е, че превенцията и навременното откриване на заболявания намаляват разходите за здравната система и гарантират качествено лечение и живот на потребителите. Затова докладът предлага да се създадат подкрепени от правителството мащабни целеви стратегии за:
Превенция (ваксинационни програми, в т.ч. не само за коронавирус).
Ранен скрининг на групи от населението.
Национална стратегия за борба с рака. Създаване на Национален регистър за раковите заболявания.
Стимулиране на осведомеността сред населението на страната и оборване на дезинформацията чрез образователни комуникационни кампании (напр. ваксинация, хранене и др.).
Стабилизиране динамиката на работната сила
Основен фактор в една система са хората – лекари, медицински сестри и други специалисти. Затова докладът предлага да се осигурят цялостни програми, които да стимулират млади лекари да останат и да работят в България. Данните в доклада сочат нуждата от преодоляване на регионалните различия в достъпа до здравни услуги
България се нужда от реализация на публично-частни партньорства (институции, академични среди и бизнес), които да инвестират в медицинско образование. Сред финансовите пропуски в системата е нужно да се адресира и да се осигури ресурс за преодоляване на недостига на заплащане за медицински сестри и персонал в болниците.
Подобряване на извънболнична помощ
Комбинираният подход на превенция и скрининг с развитие и укрепване на извънболнична и амбулаторна помощ биха способствали за повишаване на здравния статус и качеството на живот на хората у нас. Докладът препоръчва и да се търси по-голяма прозрачност относно проследяването на разходите за болнични грижи и преразпределяне на неефективно изразходваните ресурси към доболнична помощ.
Въвеждане на дигитално здравеопазване
Здравеопазването през XXI век е немислимо без дигитализация. Затова и докладът предлага няколко стъпки за нейното осъществяване:
Създаване на Пътна карта за дигитализация на здравеопазването с ясна визия, приоритети и стъпки до 2025 г.
Финализиране на пълното прилагане на електронна рецепта.
Преразглеждане на законодателната база, с цел за осигуряването на възможност за професионално и публично финансирано предоставяне на услуги за телемедицина
Хармонизиране на публичните бази данни за взаимосвързаност на данни и регистри.
Изоставане по ключови здравни показатели
Българската здравна система отбелязва значителен напредък в някои от количествените показатели. Например, средната продължителност на живота у нас е нараснала от 71,7 години през 2000 г. до 78 г. през 2018 г., както и се отчитат повишаване с над три пъти на разходите за здраве от 523 милиона евро ПЧП през 2003 до 1,64 милиарда евро ПЧП през 2019 г.
Въпреки тези благоприятни данни, България изостава по редица ключови здравни показатели в сравнение със средните европейски нива, като по отношение на демографските тенденции, разходи за здраве и специфични здравни показатели.
Сред страните от ЕС България се намира на 4-то място по процент на преките доплащания от пациентите с 39.3%, „изоставайки“ само от Кипър, Гърция и Латвия.
Системни предизвикателства
Анализът се фокусира и върху структурни проблеми, чието разрешаване изискват комплексен подход - т.е. изискват решения на национално ниво в дългосрочен план. Известен факт е, че между 250-300 лекари напускат страната ни всяка година. Разпределението на медицински специалисти на 1 000 души население в страната е изключително неравномерно. Общопрактикуващите лекари у нас намаляват от 4 900 души (2012 г.) до 4 200 (2018 г.) По-обезпокояващо е сравнението на съотношението на специалисти към общопрактикуващите лекари в България и в ЕС. У нас то е 5,9, докато в ЕС е 3,1, което говори за намаляване на ОПЛ като желана професия у нас и за недостиг на общопрактикуващи лекари, които да следят здравния статус на българските граждани.
Друг съществен проблем е липсата на стратегическа политика за превенция на заболеваемостта и оттук – прекомерните инвестиции в болнична помощ. За периода 2010 – 2018 г. болничните легла у нас са се увеличили от малко над 6,5 легла на 1000 жители до близо 8 легла на 1000. Друг показател, показващ липсата на превенция, е увеличаването на хоспитализациите на 1 000 жители на година. У нас това число расте в абсолютна стойност. В ЕС тенденцията е обратна: намалява от 170 хоспитализации на 1000 жители годишно през 2009 г., до 167 през 2018 г.
Разходите за превенция е също показател, по който България изостава от нивата на ЕС. У нас за превенция се харчат около 34 евро на глава от населението средно на година (което е 2,6% от общите разходи за здраве). Докато в ЕС сумата средно е около 89 евро на европеец (което е 3,9% от общите разходи за здраве).
5 идеи за подобрение на здравеопазването у нас
Докладът посочва поне пет идеи, чиято реализация би донесла средносрочни подобрения на здравната система и които ще се отразят благоприятно на здравния статус на населението, достъпа до здравни услуги и повишаване на благосъстоянието. Това са:
Превенция, скрининг и иновативна медицина;
Инициативи за дигитализация
Промяна от ИТ-здравеопазване към истинско Дигитално здравеопазване;
Нужда от реална реформа на модела на финансиране на системата;
Ефективно използване на европейските фондове.
Всяка една от идеите могат да допринесат както за ефективно разходване на средства за здраве, така и да допринесат за подобрение на здравето на всеки един български гражданин.
Превенция, скрининг и иновативна медицина
Стъпвайки върху добри практики от програми от други eвропейски държави изчисленията показват, че възможните ползи от HPV-ваксинация
могат да допринесат от увеличение от поне 110 милиона лева в БВП. Ако се инициира национална кампания за скрининг на дебелото черво, това би могло да доведе до намаляване на 16% от случаите на рак и до 26% намаление на смъртността от това заболяване. Въвеждането на иновативни медикаменти и профилактика на диабет могат да допринесат до 250 милиона лева потенциални спестявания.
Инициативи за дигитализация
Според доклада ползите от мащабна и целенасочена дигитализацията на здравеопазването у нас ще допринесат за улеснен достъп до терапия и лечение на пациентите, подобряване на ефективността на здравеопазването и разходите за него, повишена отчетност и прозрачност на разходите и др.
Във фокуса на доклада са включват ползите от навлизането на теле-медицина, електронен здравен картон на пациента, електронно направление, , електронна рецепта и възможността за холистичен анализ за здравното състояние на населението.
Истинско дигитално здравеопазване
Докладът посочва 4 стълба на дигиталното здравеопазване: стратегия, законодателна основа, ИТ инфраструктура и системна интеграция.
Стратегията трябва да включва целия спектър на определяне на посоката и нужните ресурси от идентифициране на здравните нужди, през определяне на пълния спектър на дигитално здравеопазване, в т.ч. източници на данни и анализи, както и чрез диалог с ключови заинтересовани страни да се проектира цялостната дигитална пътна карта до 2030 г.
Законодателната основа включва преразглеждане на действащата правна рамка, въвеждане на електронно досие, нормативни промени с права и отговорности, както и определяне на ИТ рамката, защита на данните и права на собственост върху тях.
ИТ инфраструктура включва цялостна техническа инфраструктура, както и бази с данни и хранилища с данни, софтуерни основи, основи и стандарти на базата данни, както и криптиране и анонимизирането им.
Системната интеграция е необходима, за да осигури взаимосвързаността на различните елементи на обширната електронна здравна система. Тя трябва да осигури комуникация между различни системи и бази данни, да създаде уникални идентификационни номера за осигуряване на съвпадение на данните и споделено участие и отговорност на опериращите с нея.
Реална реформа на модела на финансиране на системата
Докладът очертава четири основни начина, през които да се реформира модела на финансиране на здравната система у нас: систематична промяна, създаване на иновативни фондове, по-ефективно преразпределение в посока „здраве“ от събраните данъци и акцизи и приоритетно насочване на инвестиции в здравеопазване от европейските фондове и механизми.
По-конкретно систематичната промяна, според експертите, включва възможността от преразглеждане на модела на НЗОК и промяна на цялостния модел на финансиране у нас, като се почерпят добри практики от здравните системи на Франция, Германия, Швейцария и др.
Създаването на иновативни фондове биха способствали за по-ефективното акумулиране на средства за лечение чрез иновативна медицина. Подобни механизми има създадени и работят в Италия, Шотландия и Уелс.
Европейските фондове
В доклада европейските фондове са отделени в специална тема, защото те предлагат краткосрочни или средносрочни финансови решения за структурни реформи в здравната ни система и ще бъдат в полза на националния бюджет.
Докладът призовава правителство и здравни партньори да направят така, че с част от средствата от Многогодишната финансова рамка 2021-2027 да се реализират серия от здравни проекти (систематични промени, дигитализация и др.)
NextGenerationEU е пакет от механизми за възстановяване и устойчивост, в чиято структура влизат 390 млрд. евро безвъзмездни средства и 360 милиарда евро заеми. Възможността, която той предлага конкретно за България са грантове в размер от 6.3 милиарда евро. NextGenerationEU поставя приоритет върху здравеопазването. Затова в последващите корекции на Плана за възстановяване и устойчивост България трябва да заяви корекция, която да е насочена към здравеопазването у нас.
Като част от МФР, EU4Health е друг механизъм в рамките на пакета стимули за MFF 2021-27, осигуряващ 5,1 млрд. евро към страните членки на ЕС. Според доклада тези средства могат да се използват за: по-добра готовност и засилване на способностите за бърза реакция; превенция на заболяванията и насърчаване на здравето при застаряващо население; дигитална трансформация на здравни системи, както и за достъп до здравни грижи за уязвими групи.
