НОВАТА ЕВИТА ЩЕ ЛЕКУВА АРЖЕНТИНА ОТ СПОМЕНА ЗА МВФ

Децата от детската градина ритат топка, играят с кукли и строят кули от кубчета. Попитаха ги: “Какво е МВФ?” “Кончета” - каза едно. “Сателит” - смята друго... “...който се сблъска с Луната” - добавя трето. „Не, страна, където всичко е наопаки”, заявява четвърто
Децата от детската градина ритат топка, играят с кукли и строят кули от кубчета. Попитаха ги: “Какво е МВФ?” “Кончета” - каза едно. “Сателит” - смята друго... “...който се сблъска с Луната” - добавя трето. „Не, страна, където всичко е наопаки”, заявява четвърто. Това, разбира се, не е обикновена детска градина, пише в. “Файненшъл таймс”. Внимателно подготвените предварително отговори на децата са от телевизионна реклама на Кристина Фернандес, съпруга на аржентинския президент Нестор Кирхнер, която бе избрана за негова наследница. “Правим всичко възможно децата ви и децата на вашите деца да не знаят какво е МВФ”, обяснява глас зад кадър. “Нямаме нужда от заемите на чужденци, а от техните инвестиции.” Скритото послание на рекламата е ясно: през десетилетията, в които Аржентина следваше икономическата политика на свободния пазар, проповядвана от Международния валутен фонд, страната бе нестабилна, а икономиката й скачаше от криза на криза. Накрая през 2001-2002 г. катастрофира зрелищно с огромна девалвация и рекорден дефицит от $100 млрд. След като държавата се отцепи от фонда през 2006 г., и диви коне не могат да я закарат отново в лоното на световната заемодателна организация, твърди британският вестник. Този проблем обединява всички аржентинци: враждебност към твърдия подход, в който обвиняват МВФ през последните години и който мнозина сочат като причината за кризата в страната. Политиката на фонда бе приложена с ентусиазъм през деветдесетте години от либерално-реформисткото правителство на Карлос Менем и доведе до бърз растеж на базираната на земеделието аржентинска икономика. Кризата от 2001 г. обаче, която дойде след девалвациите в Мексико и съседна Бразилия, постави под въпрос целия модел на така наречения вашингтонски консенсус на реформите, целящи преминаването към свободни пазари. Преструктуриране на дълговете По време на управлението на правителството на Кирхнер, в което Кристина Фернандес изигра централна, макар и задкулисна роля, Аржентина обърна гръб на МВФ. През 2005 г. Роберто Лаваня, тогава министър на икономиката, проведе мащабно преструктуриране на дълговете с цел да се опълчи на МВФ. През януари 2006 г. Аржентина вече бе прекъснала връзките си с фонда, като успя да изплати дългове в размер на $9,5 млрд. В същото време основните точки на икономическата политика на Кирхнер бяха събирането на валутен резерв като застраховка срещу кризи и поддържането на песото на ниска цена, за да бъдат по-конкурентоспособни износите. Освен това правителството му наложи данъци на износителите, за да поддържа фискален излишък, чрез който да субсидира популистките си начинания, като евтините комунални услуги и транспорт, които му извоюваха стабилна подкрепа от низшите класи. Г-жа Кирхнер възприе този модел на отмъстителен популизъм, дразнейки фонда и съзнателно оприличавайки се на темпераментната Ева Перон, съпруга на бившия президент Хуан Перон, която все още е героинята на работническата класа. Поддръжниците й твърдят, че въведената въпреки противопоставянето на МВФ и други международни кредитори от Кирхнер политика на ниски лихвени ставки, големи обществени разходи и ниски обменни тарифи на песото са в основата на успеха на Аржентина. “Аржентина се противопостави на традиционните икономически практики и спечели”, смята директорът на вашингтонския Център за икономически и политически проучвания Марк Уайстброт. “Скъсването на Аржентина с фонда бе едно от най-важните решения, които управниците взеха и от което може би ще се поучат и други развиващи се страни.” По време на посещението си в Буенос Айрес през септември директорът на МВФ Доминик Строс-Кан призна, че споделя това становище: “Много аржентинци смятат, че МВФ е самият дявол – и определено има защо.” МВФ призна, че е сгрешил МВФ признава, че през деветдесетте е “сгрешил”, като твърде дълго е поддържал “слаба икономическа политика” и е трябвало да оттегли подкрепата си на спорната стратегия за фиксираните обменни тарифи много преди кризата от края на 2001 г. Докато повечето латиноамерикански държави продължават да изплащат дълговете си и да поддържат добри отношения с МВФ, Аржентина почти се хвали с опозицията си на фонда и кредиторите му. Новата и освежена Аржентина, която новата президентка иска да покаже на света, премина през почти петгодишна икономическа експанзия, базирана на консумацията и нарастваща с над 8% годишно. Освен това събра големи фискални и търговски излишъци, регистрира рекорден износ и държавни резерви, повече работни места, по-високи заплати и по-ниско ниво на бедността. Здравината на модела обаче е заплашена. Правителственият контрол върху цените се провали, а инфлацията, която спъва Аржентина от десетилетия, е във възход. Въпреки твърденията на правителството, че нивата на инфлация са нормални благодарение на силния ръст на икономиката, официалните статистически данни вече загубиха правдоподобността си. Според частните икономисти цената на живота се покачва с два пъти по-голяма от официално обявената скорост и в края на 2007 г. може да достигне 20%. В същото време растежът на брутния вътрешен продукт като че ли се забавя. МВФ и много световни икономисти очакват, че за следващата година той ще бъде 5,5%. Освен това правителството харчи по-бързо, отколкото печели, и така подяжда бюджетния излишък, а вносът се увеличава. Енергийната мрежа изнемогва Има и много други проблеми: националната енергийна мрежа вече изнемогва, но изкуствено занижените тарифи засилиха търсенето до невъзможност. Освен това производството на въглеводородни горива в страната намалява, а капацитетът на рафинериите е достигнат. На компаниите се налага да внасят дизел на международни цени и да го продават на загуба на строго контролирания вътрешен пазар. Това може да доведе до парализиращ недостиг на дизел за земеделците по време на сеитбата и жътвата. Инфлацията създаде проблеми и във връзка с преговорите за заплатите и надниците, които трябва да започнат в началото на следващата година. Ръководителите на работническите съюзи искат повишения от над 20%. Г-жа Фернандес иска да засили международното присъствие на Аржентина и да й създаде име на сериозна държава, в която инвеститорите вярват: правителството вече се опитва да преговаря отново с Парижкия клуб на западните държави кредиторки за дълга си от $6 млрд. Иронията е там, че това ще означава, че страната ще има нужда от МВФ, тъй като Парижкият клуб изисква повторните преговори да бъдат съпроводени с програма на фонда. Финансовите нужди на страната за следващата година са скромни и може да не й се наложи да прави пари на световните капиталови пазари чак до 2009 г. Статутът й на просрочваща дълговете си държава обаче продължава да е спънка. Наскоро петима уважавани аржентински икономисти заявиха в доклад, че общите последици от просрочването на дълга към Парижкия клуб, субсидиите, износните мита и съмнителните официални данни за инфлацията са причина за загубата на $6 млрд. годишно от потенциални преки чуждестранни инвестиции. Ухажва лидерите в бизнеса “Аржентина не може да запази това темпо на растеж без чуждестранни инвестиции”, отбелязва професорът по икономика от университета в Буенос Айрес Мартин Краузе, един от авторите на доклада. “Азиатските държави се развиват точно като Аржентина, но техните нива на инвестиции (местни и чуждестранни) са 37% от БВП. В Аржентина те са 20%.” Страната се нуждае от повече вложения в производството – ето защо г-жа Фернандес старателно ухажва лидерите в бизнеса и вероятно ще разреши повишаването на цените за комунални услуги през февруари. Това обаче може да налее масло в огъня на инфлацията. Освен това тя иска да сключи “социален пакт” с работническите съюзи, предприятията и правителството, за да регулира исканията за по-високи заплати, въпреки че подобни пактове, подобно на контрола върху цените, въведен от Кирхнер през последната година, се оказаха неуспешни в миналото. Последният голям пакт от 1973 г. завърши с катастрофален скок на инфлацията. На г-жа Фернандес ще й трябва предсказуем план, за да се справи с обърканите проблеми с инфлацията, ограниченията на капацитета и липсата на достатъчно инвестиции и да спаси страната от сътресения, когато растежът забави скоростта си. “Омотали са се в такива кълчища, че им трябва икономически гений, за да ги разплете”, смята един вашингтонски икономист. “Аз лично нямаше да знам откъде да започна.”

Станете почитател на Класа