MAKE TOYS, NOT WAR!*

Храбрият оловен войник на Андерсен, една от най-популярните детски играчки от 150 години насам, рискува пълна забрана в страните от ЕС. Причината е не само оловото, от което е направен (в датския оригинал този метал е калай), но преди всичко подозрението, че може да е произведен в Китай.
Леа Коен Храбрият оловен войник на Андерсен, една от най-популярните детски играчки от 150 години насам, рискува пълна забрана в страните от ЕС. Причината е не само оловото, от което е направен (в датския оригинал този метал е калай), но преди всичко подозрението, че може да е произведен в Китай. Вероятността е 50%. Защото всяка втора играчка на планетата е изработена в азиатския мастодонт. Тя е страната, в която са изнамерени също хартията и най-популярното детско забавление, направено от нея – оригами. От хартия и според китайската техника е възлюбената на оловния трубадур – балерината. Лаковото покритие в червено и синьо, с което според оригинала е оцветено оловното човече на Андерсен, също е изобретено в Китай. Два месеца преди Коледа над Китай надвисна обаче подозрението, че произвежда опасни за здравето на европейските деца играчки. Слуховете тръгнаха от Европейската комисия, предизвикаха заплашително изявление дори на Хилари Клинтън и спряха като забранителен за китайски стоки знак пред магазините с тонове играчки. Размаха пръст към тях и нашата високоуважавана комисарка в ЕК. Добре е, когато ЕК се грижи все повече за здравето на своите граждани. Нищо, че жителите на Брюксел продължават да заобикалят огромното, вече празно от години здание на Комисията, натъпкано с канцерогенен азбест, което продължава да стърчи в центъра на града. Че играчките, покрити с олово, не са полезни, няма спор. Но същото може да се каже за цигарите, за твърдия алкохол и за някои други основни производства в ЕС, към които все още се проявява снизходителност и търпимост. Може би, докато не започнат да идват от Китай? Някои въпроси пред българския потребител Междувременно у нас, сиреч също в Европа, едни деца в едно провинциално училище се натровиха с един крем, произведен неизвестно къде. Едни лекарства от едни аптеки бяха също тихомълком прибрани, след като поразиха и деца, и възрастни. Тези случаи не предизвикаха никакво вълнение нито в ЕК, нито у Хилари Клинтън, нито дори у нашата комисарка. Българският потребител си задава драматични по своята същност въпроси. Като например: Защо трябва да купува скъпата европейска памучна продукция, когато двата най-големи производителя на памук в света, Индия и Китай, я предлагат на десеторно по-ниски цени? Защо „българските” домати и ягоди са двойно по-скъпи от испанските, а испанските портокали, мандарини и лимони, идвайки в България, придобиват на пазара „Римската стена” цени като че ли са пътували в бизнес класа на най-новия френски Airbus? Защо самолетните билети до „европейска” София са тройно по-скъпи от същите до която и да е друга европейска столица, въпреки че самолетите, с които се придвижваме до родината, изглеждат понякога като че ли прибрани от автомобилно гробище? Защо компютрите и софтуерните продукти (става дума за оригиналните, не за онези от площад „Славейков”, за употребата на които рискуваме затвор!) са двойно по-скъпи от същите в обединена Европа, да не говорим за Америка, въпреки че според всички класации сме най-бедната в ЕС страна? И кой ще защити интересите ни на потребители при толкова много „защо”? Къде е Асоциацията на потребителите, която да вдигне аларма в наша чест или от кумова срама? Или поне еколозите, готови винаги при други случаи да ни обяснят всичко с глобалното затопляне, бразилските гори и кораловите рифове? Опит за обяснение на някои факти Поради всеобщо мълчание се налага сами да си обясним някои факти. Или поне да се опитаме. В класификацията на стратегическите стоки любителите на интересни сравнения ще открият, че след енергийните продукти, след портокаловия сок и кафето, и след някои други стоки, без които животът на съвременния човек е невъзможен, иде ред на категорията „детски играчки”. Децата са между най-активните преки и косвени потребители. Те ползват огромни количества стоки и ако според световната статистика един възрастен може да се задоволи средно с два чифта обувки годишно, за едно дете тази цифра нараства на 4-5 поради лесно обясними причини, свързани с израстването на малките съкровища. За световната икономика има огромно значение дали тези 5 чифта са изработени в Китай или другаде. За джоба на родителите – също! Защото, както и при други промишлени категории, китайските обувки са в пъти по-евтини от другите. Търговското клише, че цената е за сметка на качеството, е вярно в ограничени случаи. Онези, които са били в Китай, могат лесно да го опровергаят с възможностите на страната да произвежда висококачествени стоки. Доказателствата могат да бъдат намерени в някои от най-скъпите бутици по авеню „Монтен” в Париж, булевард „Луиз” в Брюксел или в суперлуксозните нюйоркски магазини „Саксън” и „Блумингдейл”, които от името на най-известни световни фирми продават висока мода, произведена в Китай от китайски висококачествени кашмири и коприни. Играчки колкото Хималаите Без съмнение между произведените в Китай играчки има подлежащи на санкции категории, които в цифрови измерения плашат, като се имат предвид мащабите на продукцията. Дава ли това достатъчно основание за тотална търговска война срещу тях или причините са като при всеки друг конфликт? Ако произведените за една година от Китай играчки (половината от цялата световна продукция) бъдат събрани на едно място, ще се получи масив може би с височината на Хималаите. Това е планина от чисто злато, към която никой не е безразличен, независимо от любовта си към децата. Според публикувани наскоро данни във френската преса само за коледните празници всяко дете в Европа е получило около десетина подаръка под формата на играчки. В Европа има около 100 милиона деца, а средната цена на играчките се движи около 15-20 евро. Производителите на играчки се борят за този оборот от около 20 милиарда само от последния месец, а ЕК не е склонна да го отстъпи на Китай. Дори и с цената на оловния войник, който ще бъде безмилостно изгорен като в приказката на Андерсен, ако не само оловото, но и покривният му лак се окажат произведени от големия азиатски конкурент. *В превод от английски – правете играчки, а не война. Заимствано е от популярния лозунг на хипитата през 60-те години на ХХ век: Make love, not war – правете любов, не война.

Станете почитател на Класа