Валери Найденов Някъде през 70-те години в България се продаваше японското уиски „Сънтори“, което явно беше част от някаква пратка за СССР. На гърлото висеше малка брошурка – на английски и на руски. На английски пишеше, че това е качествено уиски, отлежало в еди-какви си бъчви и така нататък, както си му е редът. На руски обаче пишеше съвсем друго – примерно: „Ние дълбоко уважаваме вашата велика страна и нейния чудесен народ, който победи фашизма... (и така нататък, да живей вечната дружба). Изводът е прост – японският търговец знае как да работи с руснаците. Вероятно уискито беше част от бартер срещу най-качествените коксуващи въглища в света, които се добиваха в Нерюнгри. Сто на сто печалбата от сделката е поне двеста на сто. При такава печалба защо да не покажеш уважение? Уроците на Тато При всичките недостатъци на тоталитарния режим Тодор Живков знаеше как да уважава руснаците и как да извлича огромни ползи за България. Тато не беше виновен за това, че сме протекторат на СССР. Той така извъртя нещата, че в един момент СССР стана колония на България! Ние измъквахме на безценица невероятни количества нефт, газ, въглища, желязна руда, алуминий, които после препродавахме под една или друга форма и вкарвахме милиарди долари в бюджета ей така, заради братските връзки. Освен това купувахме от Япония записващи устройства и им ги препродавахме с десетократна печалба. Те естествено можеха да си ги купуват сами, но нали сме братска страна, нали има специализация в рамките на общността... Не защитавам предишния режим изобщо и ни най-малкото. Просто давам пример как се държат с Москва държави като Япония, Финландия, Австрия и много, много други, които превръщат това уважение в капитал. Пардон, и Франция. През осемдесетте години Митеран дойде на посещение в Москва и аз бях на пресконференцията, тъй като работех като кореспондент на БТА. Стана един от идеологизираните американски журналисти и го попита – как можете да сте на посещение в държава, където има такава цензура, че дори от официалната ви реч на приема в Кремъл тукашните вестници са извадили някои деликатни изречения? Митеран отговори: „Доволен съм, че изобщо са публикували речта ми, за разлика от френските вестници“. Имаше един деликатен момент на излишно неуважение, от който България загуби милиони, а Москва ги спечели. През октомври 1989 г. на сесията на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) руският премиер Николай Рижков обяви официално, че Москва вече ще доставя суровините само срещу долари и то по световните цени. Аз бях там и чух. Чехи, поляци, унгарци станаха и казаха – ами то тогава трябва да излезем от СИВ. Ваша си работа, отговори Рижков. Именно затова станаха така накуп и нежните революции в Източна Европа, а не заради дисидентската дейност, каквато в България изобщо нямаше. И не заради някакъв преврат. Просто нашата колония СССР обяви независимост. Но малко хора знаят, че тогава Рижков обеща да продължат да ни пускат аванта под тезгяха нефт и въглища още известно време. Тъй като сме братска страна. Ударът на Стоян Ганев Дойде пролетта и Кръглата маса. Започнаха серия идеологизирани нападки срещу Москва, които бяха основателни, но пък и доста преувеличени. Лично Стоян Ганев, най-ваклото агне на СДС, се изтъпанчи на Кръглата маса и заяви, че трябва веднага да дадем под съд СССР пред всички възможни световни съдилища. Резултат – руснаците се обидиха и веднага ни резнаха доставките. Мистерията е, че самият Стоян Ганев бе завършил в СССР, женен бе за рускиня, а деловите му връзки с руснаците продължават и до ден днешен. Сигурен съм, че в тези си връзки той показва огромно уважение. Затова аз и до днес се питам – какво го накара тогава да стане и да се изцепи героически? Прави ли ви впечатление, че най-големите словесни врагове на Русия у нас са женени за рускини? Прави ли ви впечатление, че от целия Балкански полуостров само България няма привилегии в търговията с Русия? Нашите търговци използват сръбските безмитни зони, за да изнасят нашите стоки за там. На какво се държи този парадокс? На показното неуважение. Забогатяват държавите, които са мостове Трябва да ви е ясно, че ако не извлечем максималното от едни добри контакти с Русия, сме за никъде. Защо така рязко забогатя Ирландия? Защото стана мост между САЩ и ЕС. Всичко друго са подробности. Проследете инвестициите на американските компании в Ирландия през 90-те години и ще разберете. Защо забогатяха Австрия, Финландия? Пак по същите причини. Ако руснаците си изтеглят авоарите и инвестициите от Австрия, на другия ден австрийците ще обеднеят. Сега аз няма да отегчавам читателя с подробности за суровинните резерви на Русия в един свят, който стремително остава без старите енергийни източници. Ние сме закачени с тях и няма накъде да мърдаме. Но ние можем да забогатеем като нация само ако се превърнем в мост между бившия СССР и Европа. Друг шанс нямаме, никакъв плосък данък няма да ни спаси. Имаме всички предпоставки за това – разбираме си езиците, имаме богати междучовешки връзки, а и самото възникване на България като държава не би се случило без великодържавните интереси на Русия. Възникването на модерната българска култура става в резултат на руското влияние. Вярно, има лоши неща, но руският народ е много по-голяма жертва на комунизма от българския. Разликата между руснаците и западняците е в това, че руснаците често дават аванта срещу едното уважение. На това отгоре руските капитали са навлезли в България много по-дълбоко, отколкото всички други чужди капитали, взети заедно. Явно Москва има огромно влияние и вътре във властта. Те своето си го постигат. Ние обаче не успяваме да постигнем нищо като народ, като нация. Мисълта ми е да престанем с тази тъпи идеологически джафкания, с които по-сините от мен колеги посрещат всяко посещение на руски държавник. Това е ретро, тъпо, поръчково. Това ни вкарва в схема, която е много изгодна за Русия, но не е никак изгодна именно за нас. За нас е изгодно да се правим на бутилката „Сънтори“ – да показваме уважение към тази велика държава, но да си гледаме интересите като добри търговци, запазвайки достойнството си. Точно това ние не правим. Ние сме доста прекарани в редица сделки, като се започне от Бургас-Александруполис и се завърши с договорите за газа, да не преразказвам стари статии. Тези, които контактуват с руските държавници, знаят как да играят игрите на Тато. Само че в свой личен интерес. А тези, които се опитват да гризат лапите на Путин, само обслужват тарикатите. Путин трябва да се уважава. Той е велик лидер, който се ползва с пълната подкрепа на своя народ. Той спря разпада на своята страна. Ако и ние имахме подобен лидер, щяхме да можем много по-добре да преговаряме с Путин.